Всеки да си знае мястото

Моето хоби и професия е да създавам видео-игри. Бих искал да предложа на вниманието ви една графика, която демонстрира съотношението мъже – жени в тази професия.

източник – gamecareerguide

Мъжете са 92%, жените са само 8%, при това средното им заплащане (в САЩ) е с близо 10 000 долара годишно по-малко от това на мъжете на същата позиция.

Това, че игрите се правят главно от мъже и за мъже, по мое мнение ги осакатява и им пречи да се развият като изкуство. Да вземем примерно фиксацията върху бързи коли, състезания или пък войни и оръжия, сякаш без оръжие не може да има игра (дизайнерката Ким Суифт направи оригиналния first person Portal, в който практически не си въоръжен и целта ти не е да избиваш врагове). Но да не задълбавам в тази тема – за нея може да видите другия ми блог, който е посветен специално на игрите.

Какво се случва с тези 8% жени, това е интересно.

Преди около две години излезе Assassin’s Creed. Не си заслужава да говоря кой знае колко за самата игра. В нея имаше достижения, които не бяха правени от никого досега, но имаше и много грешки, които правеха геймплея скучен и повтарящ се.

Джейд Реймънд е продуцент на играта. Преди това се е занимавала с програмиране, компютърни науки и разработка на други игри. В Assassin’s Creed тя участва в дизайна, както и в ръководенето на целия екип (неща, които макар и в по-малък мащаб, и аз съм правил за своите проекти). Като продуцент, тя дава редица интервюта и презентации.

Ето едно такова. Не е нужно да щракате на него – в самите интервюта няма нищо интересно, особено ако не играете игри, слагам го просто като пример.

Изгледал съм много интервюта, и във всяко едно Джейд проявява компетентност. Тя не е правила гафове, каквито например направи продуцентът на бъдещия хит StarCraft 2 (той неочаквано и без да иска се издаде, че само бегло познава играта си).

Има един проблем, обаче. Джейд е жена, при това – попадаща в нормите за красота. Сьответно под всяко едно такова видео недоебаният чикиджия слага коментар колко би искал да я ебе, или че тя е „жената – мечта“ за всеки играч, че иска да се ожени за нея, и т.н. Журналистите не направиха изключение и някои от тях фокусираха нещата не върху играта, а върху това колко е красива Джейд. Oбсъждаха я по воайорски начин, по който никога не биха обсъждали един мъж – продуцент. Тръгна и слух, че Jade ще прави снимки по бикини в Maxim, който светкавично беше опроверган, но си остана във въздуха (както се казва, пусни слуха, че сестра му е курва, нека той после доказва, че няма сестра). След като сами направиха всичко това, същите журналисти започнаха да се оплакват, че Jade отвличала вниманието им от самата игра (!!); че било нечестно акцентът да се поставя върху външността на Jade, а не върху играта (нито Ubi, нито Jade са допринесли с нещо за това развитие, както могат да покажат десетките филмчета в GameTrailers.com).

В крайна сметка се стигна до появата на този комикс…

…към който няма да давам линк, макар че е много лесно да бъде намерен…

В общи линии, в него Джейд, с глуповато и миловидно личице, прави свирки на отчаяни (вероятно девствени) компютърни маниаци, за да ги убеди да купят играта. Какво е най-унизителното в комикса? Интересно, но най-обидното не е това, че във финалния кадър косата, лицето и тялото на Джейд е групово опръскано със сперма. Обидното е всъщност в най-първия кадър, в който тя е толкова глупава и празноглава, че не може да произнесе „creative“. (В първия панел тя се опитва да се представи като „творческото влияние, стоящо зад играта“, но всъщност говори заучени фразички, които с мъка си спомня). Т.е. в този комикс Джейд е една нямаща нищо общо с играта си секс-кукла, поставена там, за да привлича внимание към нещо, което изобщо, ама изобщо не разбира.

Струва си да се обърне внимание и на техническото качество на комикса. Това не е творение на някакъв аматьор, а на професионален художник на комикси – заслужилият чичар Дейв Чюнг. В самия комикс не са видими полови органи, а самата Jade носи бикини, т.е. комиксът би могъл дори да бъде публикуван в нормален вестник или списание. Това по никакъв начин не променя порнографското усещане, което е изключително силно.

Масовата чичарска реакция, разбира се, е одобрение на комикса като „израз на свободомислие“, „проява на хумор“ и т.н. Това не било унизителна гавра, а остроумие, и комиксът не обиждал жените като цяло, а бил насочен само към Джейд. (Интересно все пак, защо известните жени винаги стават жертва на точно такъв „хумор“, което не може да се каже за известните мъже.)

Следва стандартното обвиняване на жертвата от типа „Тя сама си го е търсила; Ubisoft са виновни, защо разчитат някаква жена да рекламира играта им като курва“ и т.н. В действителност, нормално е точно Джейд да представя играта си пред журналистите, тъй като това е част от работата на продуцента / дизайнера – да представя пред всички продукта, който разработва. Във всяко едно видео Джейд демонстрира единствено играта си (голяма част от филмчетата дори са само геймплей с нейния глас зад кадър – т.е. тя само обяснява и изобщо не се вижда).

Накратко, нейното единствено прегрешение е, че е жена. Тъй като е красива жена, тя не би могла да разбира за какво говори и наистина да е участвала в направата на играта; каквото и да говорят фактите, очевидно ролята й е просто да привлича мъжкото внимание. Жените нямат право да бъдат умни, компетентни, или на лидерски позиции. Ако се появят публично и не отговарят на нормите за красота, реакциите са снизходителни / подигравателни, ако пък са „красиви“, е особено очевидно, че са проправили пътя си нагоре със свирки, а не с ум. Тогава трябва да им се напомни, че те са просто едни кофи, предназначени за изхвърляне на сперма, и че са твърде глупави, за да могат да вършат „мъжка“ работа.

Разбира се, нормалният отговор на този анализ е да не се впрягам за дреболии. Някакъв тъпанар нарисувал нещо – голяма работа. Та всичко това е една лична, изолирана история, която не е нищо особено, и изобщо не крие в себе си зависимостите, което й приписвам.

Но случаят, разбира се, не е изолиран. Brenda Braithwaite, друга дизайнерка, която следвах в Twitter, спомена, че на изложенията за игри журналистите редовно я бъркат с booth girl и я питат дали може да повика някой, който разбира от играта (на която тя всъщност е дизайнер и продуцент). Всичко това при положение, че тя вече е жена на средна възраст, и макар и красива, не прилича на 20-годишна, оскъдно облечена моделка. Сигурно следва да го приеме като комплимент? Самите booth girls са част от това, което прави игровата индустрия запазено място само за мъже. На игровото изложение те присъстват, за да бъде обстановката „секси“ и за да привличат внимание към щандовете на производителите. Очевидно жените нямат работа там.

Година по-късно след случая с Джейд тя се издигна още повече професионално и мой приятел ми каза – ето, виждаш ли, значи проблем (дискриминация) няма. Той не успя да разбере, че става дума за отношението, което се налага да търпиш – ти си първо мръвка месо и обект за консумация, и едва след това си професионалист… ако настояваш. Моят личен офис опит показва, че според доста колеги жените са само за ебане и за рутинна работа. Не получават творчески, интересни или забавни задачи. Закопаването на жените в рутина ги вкарва в затворен кръг и им пречи да се развиват. Специално там, където съм бил, начинът една жена да не се озове в такова заробено положение е да:

1) показва чудеса от талант, професионализъм или амбиция
2) едновременно с това да се държи като „кучка“, т.е. на колегите да стане ясно, че всякакви подмятания за това колко свирки прави или унизително отношение ще бъдат посрещнати на нож

Един от колегите ми от друга фирма намираше за много забавно, че „Жената-програмист е като морското свинче. Нито е морско, нито е свинче.“ Това беше докато във фирмата му не се появи програмистка и то не каква да е, а един от тези уникално продуктивни свръх-мозъци, чиято ефективност е ненадмината (ако във фирма от 50 – 100 души имате късмета да сте наели поне един – двама такива, те ще издърпат най-сложните и предизвикателни неща напред). Този факт толкова го беше смаял, че го разказваше с удивлението на човек, който с очите си е видял, че луната изведнъж е станала квадратна.

В игровата индустрия жените са много малко, но ги има. Едно от пресните имена е Kim Swift, създателка на уникалния Portal, който вече споменах. Обикновено обаче те стоят в сянка и не рекламират така упорито собствената си игра. Някои от тях до такава степен са потънали в сянката, че научавам за ключовата им работа по level design, изграждане на свят или история само от изучаване на списъците с имена в края на играта. Е, оказва се, че има защо да не се показват. Защото какъв е „урокът“, който тази случка „преподава“? Стойте в сенките, или най-добре, изобщо не припарвайте до тази професия. Вършете си „женските“ неща вместо това. Вършете това, за което сте направени.

21 thoughts on “Всеки да си знае мястото

  1. Estranged,
    Много силен анализ. Нямах представа, че компютърните игри са толкова ревниво пазена мъжка територия.

  2. Едно нещо, което не можах да разбера е как така видеоигрите са осакатени и не могат да се превърнат в изкуство. Коя игра е изкуство – шах, табла, судоко, не се сърди човече, футбол, тенис? Как точно жените ще превърнат видеоигрите в изкуство, под каква форма ще се представено то?

    Исках и нещо за комикса да напиша, обаче не намирам адекватни думи за подобна простотия.

  3. Ето два примера за игри, които са изкуство –

    по-голям
    http://action-adventure-estranged.blogspot.com/2006/07/ico.html
    и по-малък
    http://www.ludomancy.com/games/today.php

    Думата „игри“ всъщност не е точно название за това, което правим. Щом стигаме до история, свят, герои, теми, екзистенциални ситуации, които играта изразява, и щом в това участват всички останали изкуства… очевидно надминаваме рамките на таблата и не се сърди човечето, които спомена.

  4. Поздравления за статията!
    Не бях чувала за такива случаи и примерите ми бяха много интересни и поучителни. Очаквах точно такива статии от този блог и се радвам, че най-после има и такава.

  5. Най-накрая една качествена и статия тук! Дали има нещо общо с факта, че е писана от мъж?😉 (ВНИМАНИЕ! Последното изречение беше ШЕГА!)

    Много актуална тема, впрочем. Снощи се напих с една жена – геймдизайнер и обсъждахме теория на игрите(компютърни), а аз се чудех дали да не разработя публикация по темата😀

  6. Жена-дизайнер на компютърни игри е странно и нетипично животно, така че тепърва има да се доказвате и налагате в тая сфера, независимо дали ви харесва или не.

    • Странно и нетипично животно?
      Къде в длъжностните характеристики на професията „дизайнер на компютърни игри“ е вписано: пол – мъжки!?
      Все едно да напиша: блогър с nickname UZUMAKI е странно и нетипично животно в блогърските среди и тепърва има да се доказва… Дотогава – ще му се подиграваме, защото снимката, която си е сложил е… тук сложи някакъв свободноизбираем епитет и събери орда хора, които си нямат друга работа, освен да плюят по теб. Тъпо, а? Предполагам, че ще ги заклеймиш като нещастници и кретени и толкова.
      Нещата не са свързани и не трябва да бъдат свързвани. Да правиш заключения от несъществуващи връзки е некоректно, неетично и не говори добре за направилия го. Това мнение ли е примерът за „порядъчен интелектуализъм“?
      Смятам че наличието на споменатите игри казва достатъчно относно кой има да се доказва и кой няма. Доказалите се студия за игри не са кой знае колко много, в крайна сметка, за да не се виждат успешните резултати.

  7. статията е добра, макар и в известен смисъл да се свежда до обсъждане на това „колко просташко е, че се хвърлят салфетки в чалга клубовете“, вместо да се фокусира в/у самата среда, в която това се случва.

    докато гейминга се фреймва като забавление за недоебани 14 годишни момчета, няма какво да ни очудва, че играчите и индустрията се държат като точно такива.

    другата ми забележка е относно статистиката. според мен средното възнаграждение на жените в индустрията ще се качи в момента в който процентът им нарастне и това е правилният механизъм, а не обратното (т.е. борба за изкуствено равно заплащане при запазване на разпределението би било глупаво). това го споменавам, защото изтъкването на това че И жените са малко, И средно получават по-малко е тавтология.

    • *усмихва се*
      А не смяташ ли, че когато процентът на жените в индустрията се покачи – ще се покачи и търсенето към съответните позиции и това ще подбие цените им?
      Малък пример: за работа в столицата като системен администратор се плаща 1500 лева на месец (това е пример). Пристига човек от доста по-малък град, чийто стандарт на живот е по-евтин и очаква за тази работа… 800 лева. Той подбива пазара ==> примерът с повечето жени не минава. За да имаме „икономическо равноправие на половете“ не трябва критерият за плащане да бъде: Ами то жените са по-малко и нали, ‘щото са жени и са по-малко ще им се плаща по-малко… Същото щеше да бъде и ако жените получаваха повече пари от мъжете по същата причина – защото са жени и са по-малко.
      Критерият трябва да бъде „професионалност“. Вече има и друг момент – как ще се разбереш с фирмата, която ти плаща и какъв договор ще подпишеш. Тук вече се намесват един куп други стереотипи и фактори, които са отделна дискусия.
      Относно фокуса върху самата среда, в която това се случва: пазарният принцип се свежда до: това се предлага, защото се търси. Кое е първопричината да се търси е отделна дискусия – това може да са комплекси на споменатите тийнейджъри, може да е любопитство, може да е модно, може да е притискане от средата, може да е бягство от действителността, може да е себедоказваме… какво ли още не. Изпускаш един много съществен момент – върху всички тези играчи и индустрия не се оказва контрол, който да им покаже, че подобно държане не е редно. Няма закон за морала и появи ли се, то моралът вече няма да бъде морал. Моралът се изгражда със среда, примери и възпитание. Когато израстваш в среда, която те учи, че можеш да се справиш с всичко, стига да извърташ успешно – ти ставаш нагъл. Когато никой не ти каже, че нещо може да нарани и не е хубаво и редно да нараняваш – ти ставаш жесток. Това не са единствените причини – умишлено смалявам примерът, отново защото е твърде обширен и е предмет на отделни дискусии, надявам се да не ме разбереш погрешно. Целта на публикацията е да разкрие колко абсурден е стереотипът за „жените нямат работа в тази професия“ и да накара читателя да се замисли колко точно този комикс е само „закачка“, защото по юридическа дефиниция, нещата, които бяха произнесени за тази жена се характеризират като „клевета“ и са подсъдни, но дори и да не бяха, това не е разумно отношение, а отношение – ‘ми аз искам да се изкажа и всички да видят колко ми стига акълът.

  8. UZUMAKI – защо има малко жени в индустрията е конкретната тема (и причините ги е дал Жилов).
    ffox – не е точно това, поне според мен. Количество НЕ Е равно на качество.

    • тва с количеството и качеството е абсолютно не свързан с темата труизъм.

      замисли се какво казвам, как се изчисляват дадените стойности и ще разбереш защо съм права

  9. ох говориш пълни глупости🙂 а представата ти за това как са формирани горните цифри е трогателно смехотворна

    наистина ли си представяш, че отива жена да кандидатства за гейм позиция и понеже е жена, т.е. от малкото градче, в отчаянието си да се намърда приема по-ниско заплащане? заплащането, мили хора, се обявява по позиции, не по полове! (ако е обявена позиция за левъл дизайнер, то заплатата е еднаква за всички левъл дизайнери без оглед на пола)

    това което се случва е друго – в цялата индустрия, като навсякъде, се ценят: ангажираност, опитност, лидерство, постоянство и т.н. всички на ниво рутинна позиция вземат съизмерими до напълно еднакви заплати (* с изключение на някои по-стари и/или по-успешни фирми); всички на ниво лийдове вземат повече като компенсация за своя опит; всички, които са заслужили статус на „звезди“ са извън скалата и общо взето чупят статистиката.

    горното важи за всички индустрии, така че да видим какъв е случаят с конкретната: жените в гейм-дизайна според горното са 8% към дадената година. с много приемливо закръгление мога спокойно да кажа, че жените в гейм дизайна към 1996-а са били под 1%. То ест, интересът на жените към индустрията е относително ново явление, а за периода от последните 10-15 години, в началото на който са се формирали „звездите“, а във втората половина – опитните лийдове, жени в индустрията е имало по-малко и от сега.

    Следователно трябва да предположим, че по-добре платените seniority позиции, които „лагват“ спрямо настоящото положение с около 5-10 години, ще имат по-малък брой заемащи ги жени (подмножество на група по-малка от настоящите 8%), и би трябвало да видим по-ниска средна на заплатите им (която се изчислява към настоящия момент), което – о, чудо! – статистиката демонстрира!

    а сега въпросчета за домашна работа:
    дали ако тенденцията за нарастване на делът на жените в индустрията се запази и те освен това не излизат от индустрията, броят на излъчените от тях лийдове няма да се увеличи? м?
    дали примерите с жени дизайнващи и менажиращи проекти като Портал и АК не са индикация за точно такова настъпващо съзряване?

    и не на последно място, преди да оплакваме непредставеността на жените в гейминга, някой въобще направи ли си труда да сметне колко е делът на жените като потребители на индустрията? една суперкратка справка с Дедалус проекта (http://www.nickyee.com/daedalus/) показва, че в УоУ например жените са 16% от популацията на играта; предвид, че векторът е „Играчи > Професионалисти ( > Seniors, Leads)“ и всяка от стъпките лагва с около 5-10 г., 8% само в Гейм Дизайн, без да броим писателите и художниците, а и кодърите, не изглежда като толкова драматично не-представяне на пола?…

    айде леко по-спокойно с предубежденията, моля. уж точно те са проблема, нали?

      • Има нещо вярно в твърдението (че говоря пълни глупости ;)).
        Представата ми не е за горепосочените цифри. Естествено е „новобранците“ да получават по-малко заплащане и „водещите“ да получават по-високо. Но е естествено и да отидеш на интервю за работа, в което, като говориш с хората, да се изясниш, че ти тази работа ще я вършиш за по-висока от предложената сума и ако искат ти да я вършиш – ще се съгласят. Но ако след теб отиде човек, който се съгласява със сума, която не отразява нивото на свършена работа, то той подбива пазара и кой остава на сухо – ти.
        Естествено – колко да е заплащането е субективен момент – „ти за колко ще свършиш това?“ и е естествено трудовата борса да се саморегулира на принципи, които са над субективната преценка, но ако е установено, че на определена позиция началното заплащане е приблизително „толкова“ и някой работодател се опита да „цака“ с предложено по-ниско и се намерят наивници, които да клъвнат?
        Нещо такова ми се върти из акъла, ако смяташ, че не съм те разбрал, поясни, моля, защото имам чувството, че нещо се разминахме.

    • @ffox Че не се намираме в Ада, че се случват и хубави неща, и че всичко си има рационално обяснение, съм съгласен. Мога да споря само с това, че хората, започващи на една и съща позиция, се договарят за едни и същи заплати. Ами не е така. Двама тепърва започващи служители за една и съща позиция биха могли да си договорят заплата, която да се различава 2 или дори 2,5 пъти. Разбира се, ако си много талантлив и си се прецакал в началото, ще те компенсират, но фактът остава. Не знам откъде ти хрумна това за равната заплата при започване на позиция. Това, че си длъжен да пазиш тайна за размера на заплащането си, и то още от самото начало, е именно за да не разбират някои хора колко са се прецакали.

  10. Pingback: Защо дискриминираме без печалба? « It Looks Like A Feminist Blog

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s