Представете си, че…

Представете си следната ситуация:

Регистрирам се във форум за футбол. Първия ми коментар гласи: “Футболът е адски глупава игра! И тези, които го играят, и тези които го гледат са жалки идиоти!”.
Съответно потребителите на този форум ме питат какво тогава търся във футболен форум и разбирам ли изобщо нещо от футбол.
Аз отговарям: “Няма нужда да разбирам от футбол, за да знам, че е тъпа игра! Много пъти съм виждала по телевизията какво представлява – едни глупаци тичат по игрището и ритат топка, а много други глупаци ги гледат!”
Останалите потребители ми отговарят, че щом дори не знам какво е футбол, нямам право да обиждам и да взема да науча нещо за този спорт, преди да се изказвам.
На което аз отговарям: “Толкова сте зле! Не схванахте ли, че за това съм дошла във футболен форум, за да разбера нещо повече за футбола!”
Казват ми: “Тогава защо започваш с нападки срещу футбола?”
“Ха-ха-ха, не разбирате ли, че това беше адски остроумен, изтънчен майтап! Не разбрахте, нали, защото сте едни прости футболни запалянковци. Колко лесно може човек да ви манипулира – нямате нито акъл, нито чувство за хумор!”
“Няма да научиш нищо за футбола, обиждайки футболните запалянковци. Ако искаш да научиш нещо за този спорт – има предостатъчно достъпна информация. Тук сме се събрали да си говорим за футбол, а не да обучаваме някого.”
“Ааа, значи ме гоните? Щом някой не е съгласен с вас, веднага става “лошият” и го изключвате от дискусията, така ли? Не можете да понесете различно мнение, защото истината боли!”
“Никой не те гони. Ти просто си дошла с намерението да обиждаш и да настройваш всички срещу себе си – така че не се чуди, че никой не иска да се занимава с теб.”
“Знаех си аз от самото начало, че футболните запалянковци сте тъпи и прости и няма смисъл да се опитвам да водя разумна дискусия с вас, но сега съвсем ме убедихте! Опитвам се с логични аргументи да ви докажа, че футболът е тъпа игра, но вие от логика не разбирате! Опитах се да ви разбера, но вие не се и опитахте да погледнете от моя гледна точка! ”
“Каква разумна дискусия? Какви логични аргументи? Хайде вече престани да тролстваш!”
“Ааа, тролствам значи! Сега и трол ме наричате! А да сте чували за свобода на словото? Искате да ми забраните да изказвам собственото си мнение! Вие сте фашисти! Искате да ме цензурирате! Но гласът на истината никога няма да замлъкне!” … и така нататък.
Само дето подобна размяна на реплики във футболен форум не би била възможна. В действителност биха ме псували, псували и псували, докато им омръзне.
Това, което всъщност описвам, е как протича всеки един опит за дискусия по въпросите на феминизма.

21 thoughts on “Представете си, че…

  1. Ако искаш аналогията да е пълна, добави, че преди да се регистрираш във форума за футбол, си прочела в него един куп мнения от типа на „Футбола е най-якото и всички, които не харесват футбол са тъпи и напълно неадекватни“ и „Футбола трявба да бъде приет от всички, за да стане по-добър света“.😉

    • Това, което хората знаят от чуване за феминизма, не е че „е най-якото и всички, които не го  харесват са тъпи и напълно неадекватни и трявба да бъде приет от всички, за да стане по-добър света“ а по-скоро „Феминистките са зли и недоебани мъжемразки, които искат да кастрират всички мъже“.  Резултатите от което се виждат съвсем ясно в този блог.

  2. Pingback: Ненужният Феминизъм « Добро утро!

  3. Напълно разбирам какво е чувството, когато не те разбират и те гледат като черна овца от стадото..
    Но от прочетеното аз лично го разбирам като: 1)Никаде не си изложила твоята гледна точка, защо мислиш, че футбола е тъпа игра, а директно го изказваш в заключение (и нормална реакция на всеки човек е след като го обиждаш, че е тъп да реагира и той така към теб) 2)Предубедеността, че наистина няма да можеш да проведеш разговор е очевидна даже подтикваш събеседника така, че да не можете да проведете нормален разговор 3)Не познаваш хората, които са във форума, съответно не познаваш техните характери, че да ги обиждаш кои колко е глупав и тъп (според мен най-малкото не е възпитано) 4)Изглеждаш отстрани като смахната истеричка, която по никакъв начин не ми вдъхва доверие за да провеждам нормален разговор на каквато и да е било тема.. 5)Това за свободата на словото звучи, като криворазбрано интерпретиране кои как може да се дражи с хора, които не познава..
    Аз лично мисля, че може би ще имаш повече успех ако наистина беше почнала някаква дискусиа относно футбола или някои футболист и на база вече създадената дискусия да си кажеш мнението защо не харесваш или одобряваш футбола и футболните фенове с конкретни примери. Както и да изтъкнеш своята гледна точка, а това дали ще те разберат и как ще ти отговорят е вече въпрос на възпитание и манталитет на събеседника ти. Важното е че ти ще си подходила интелигентно. Аз също не харесвам футбола и грубите феновете, но не бих говорила така, а и както ти казваш за свободата на словото, така и другите имат право да харесват неща, които не винаги се харесват на теб!! :-)) За да те уважават и ти трябва да уважаваш интересите на другите!

    • Надя, това не е истински разговор който съм водила. Описвам начина, по който се държат противниците на феминизма във всяка феминистка дискусия – нападат и обиждат наред с презумпцията, че някой е длъжен да има безкрайно търпение и разбиране към тях. Каквито и обидни глупости да говорят – това е проява на чувство за хумор и градивна критика. Каквото и да им се отговори – те са нещастни, обидени агънца-багънца, жертви на зли феминистки. За вдъхновение са ми служили коментарите в Openly Feminist.

  4. Аналогията щеше да е добра, ако феновете се опитваха да прикачат на „не-феновете“ тонове прилагателни, периодично напомняйки, че няма предвид никой конкретен „не-фен“, а просто болшинството „не-фенове“. Щеше да е просто перфектна, ако феновете редовно обвиняваха „не-феновете“ в това, че неинтересувайки се от футбол, лишават някои отбори от приходи от билети.
    Освен това, не трябва да се забравя, че този блог е агрегиран в блогосферата на Дневник, което си е нещо като подкана за четене и евентуално коментиране. Собственикът на блога си е цар и господар, това е лично място. Поканата за коментиране може да се затвори по всяко време…

  5. Не мисля, че сравнението ти е подходящо, в случая по-скоро е някой фен на футбола идва да прочете нещо интересно във футболен форум и като се зачита разбира, че не се говори точно за футбол, а за нещо изопачено и криво разбрано и нормално се ядосва на хората, които са писали незрели неща за любимата му игра и се опитва да си изкаже мнението. И нормално е да се ядоса още повече, като мr кажат щом не мислиш като нас значи не си никакъв футболен фен.

    Аз пиша от позицията на мъж, който се чувства по-голям феминист от повечето му познати жени.

    И аз смятам, че това което пише в този блог не е точно феминизъм. Разликата е нещо от рода на патриотизъм и национализъм например.

    Аз определено съм за пълно равноправие между половете. Но е грешно да се мисли, че трябва да сме еднакви. За мен това което се пише в този блог е типичен пример за криво разбран феминизъм и по-скоро вреди на жените, от колкото да им помага.

    За мен същността на феминизма е да даде правото на жените да имат същата възможност да бъдат щастливи каквато имат и мъжете. Ако е щастлива да кара ТИР може да го направи. Ако е щастлива да е мениджър на голяма фирма да се издига в кариерата и да няма време аз семейство да може да го направи, ако има тези умения. Ако и харесва да е домакиня да готви, пере и да си отглежда децата да го направи, ако и носи удоволствие да е сексуален обект и да я третират, като такъв неин си е избора. Всичко е въпрос на гледна точка и тяхно право се е да го направят. Ролята на Феминистките не е да им каже какви трябва да са за да бъдат истински жени, а да им даде право да си изберат какви жени искат да са. Абсолютно същото е когато някой задник ми каже, че не съм истински мъж защото не се държа зле със жените или защото не мисля само с долната си глава.

  6. Не следя всички коментари тук, но ми се струва, че читателите ви не идват тук специално за да се заяждат, или поне не преобладаващата част. Мисля, че идват, защото очакват да прочетат нещо по теми, които ги интересуват. Специалното около вашия блог е това, че обещахте нещо сериозно, още със създаването му той беше агрегиран от Блогосфера … така се създадоха по-големи очаквания отколкото биха се създали при стартирането на личен блог. Читателите не очакват да пишете непременно неща, с които са съгласни или несъгласни, но очакват да пишете задълбочено и непредубедено, да се опитвате да изследвате сериозно явленията, а читателите, със своите коментари да се включат в опита за осмисляне.

    Не мисля, че има значение дали читателят знае или не знае нещо за феминизма и дали му е фен или не-фен. Важното е това, че го интересуват проблеми, от които се интересува и феминизмът. Ако не го интересуваха, нямаше да има търпение да чете всички публикации … просто за да се заяжда с вас – такива мазохисти се срещат рядко.

    Настоящият ви текст можеше да е началото на опит за осмисляне защо читателите коментират по определен начин, покана за диалог, но това той не е, защото вие вече имате готов отговор и не бихте искали да чуете какво мислят читателите ви. Струва ми се, че по същия начин не бихте искали да има коментари, които изразяват несъгласие или разочарование от текстовете ви по принцип. Общото ми впечатление е, че реагирате рязко на такива коментари, а това не се харесва на читателите ви.

    Защо има коментари с предположения за вашите личности вместо всички да се фокусират върху темите, които разглеждате? Може би има нещо в начина, по който ги разглеждате.

    Както и да е … когато претенциите и обещанията са големи, големи са и очакванията, а оттам и шансовете за разочарования. Бихте могли да използвате коментарите за да осмислите по-добре проблемите, да получите обратна връзка за начина си на писане, а можете и да се разсърдите на тези, които не ви ръкопляскат. Блогът си е ваш, така че можете и да затворите коментарите или да ги модерирате, но докато има отворена опция за коментари, ще получавате всякакви. Остава да го приемете или да роптаете!

    Желая ви мъдрост, търпение и любознателни читатели🙂

    • Лидия, опитай се да се оттървеш от идеята, че авторите на този блог сме твои ученици, които те молят за идеи как да си повишат оценките и как да станат по-полулярни сред другарчетата си. Доста досадно е.

      На никого не сме обещавали вечна неразделна любов, майчинска грижа и сбъдване на всичките му желания. Обещали сме информация и я даваме. Кой как ще я възприеме си е негова работа.

      За това, че хората нямало да четат публикациите, ако не ги интересували – ами че те не ги четат. Иначе нямаше да задават въпроси, на които в текста вече е отговорено и да твърдят, че сме казали нещо, което никога не сме казвали.

      И хайде стига с предложения да затворим коментарите – щом сме ги оставили отворени, явно искаме така да са. Аз пък предлагам, на когото не му харесва, че имаме отворена опция за коментари, да ни накаже, като не я използва.

  7. За да не бъда просто критичен искам да ви покажа един пример за истински феменизъм.

    Това е Eve Ensler (написала „Монологи за вагината“) очастваща в TED

    • Доста текстове съм чела относно Ева Енслър и повечето са били как тя не е истинска феминистка (че проповядва неравноправие, че издига жените на пиедестал, че проповядва егоизъм и прочие подобни текстове. Чела съм „Монолози за вагината“ и ми хареса, но някои части от книгата ме накараха да се почувствам меко казано, некомфортно и да се зачудя дали съм съгласна с нея. Особено за The Little Coochie Snorcher That Could), така че всичко зависи от концепцията, която имаш за феминизъм и как възприемаш целите му.
      Раздаването на определения за „истински“ и „неистински“ феминизъм трябва да означава, че има само една гледна точка и един начин да погледнеш на един проблем.
      Ние никога и никъде не сме казвали, че хората трябва да бъдат еднакви (това критика към нас ли е, конректно или просто критика по принцип?), най-малкото, невъзможно е.

      „Ако й харесва да е домакиня да готви, пере и да си отглежда децата да го направи, ако и носи удоволствие да е сексуален обект и да я третират, като такъв неин си е избора. “ – честно казано, струва ми се, че има някакво сериозно недоразбиране. Не всичко подлежи на избор. Не разбирам защо е тази твърда вяра, че можеш да бъдеш ИЛИ само едно нещо, ИЛИ само друго.
      Да те третират като а. или б. автоматично означава да отнесеш куп стереотипи към някого и ще обясня защо.

      Ако възприемаш една жена като майка (и нищо повече) или домакиня, то съответно ще се отнасяш към него в съгласие с представите ти за майките и майчинството, всяко действие ще бъде гледано през призмата на майките и майчинството. (Същото важи за всеки етикет. Хората сме достатъчно сложни и комплексни, за да не може един етикет да ни обхваща изцяло.)
      Със сексуалния обект не е точно така.
      На повечето жени по презумпция се гледа като на сексуален обект, женска отговорност е да бъдат красиви, привлекателни, както и достъпни. Не казвам, че всеки се отнася така, нито, че това е съзнателно поведение. Казвам, че най-честата обида, която съм чувала към жени е на база външен вид или сексуалността им. При мъжете я има същата тенденция, но над тях по принцип има по-малко натиск и обществено очакване да бъдат красиви. (макар индустията за красотата да се опитва да промени представата ни какво е естествено красиво вече и за мъжете, това все още е сравнително ново и процентът жени, които дават пари за козметика е все още в много пъти по-голям от мъжете. особено, че количеството разкрасителни продукти за в пъти повече и по-разнообразни)

      Това, което се опитвам да кажа е: ние говорим за стереотипи и за роли, говорим за очаквания и крайности. Опитваме се данахвърляме щрихите на общата картина (и какви са причините за нея и последствията от нея), но явно е, че се възприема като генерализация.

      Лидия, благодаря за коментара.

      • Извинявай Маги, но това са също толкова незрели изказвания, като всичко друго което прочетох в този блог.

        Бях почнал да пиша разаснения, обяснения, виждания и аз да давам примери, да се опитам и аз да защитя идеята на истинският феминизъм, защото безспорно той е нещо хубаво и необходимо. Но просто видях как ми отиват часове напразно изгубено време и нерви. Много сте крайни и сте деструктивни вместо градивни. И по детски арогантно наивни отричайти всяко мнение, което не е ваше.

        Извинвам се че и аз станах част от тези хора дошли във вашият блог само да се заяждат и обиждат. Но и аз съм обиден от вашето отношение, защото аз съм „футболен фен“ и харесвам, „футбола“ просто не намирам „футбол“ във вашият блог.

        • Добре, това вече е интересно, наистина.
          Обясни ми кое от думите ми е незряло или неотговарящо на истината, особено за конкретните примери, които дадох.

          След като толкова много грешим и ти си по-наясно, сподели го с нас, за да го разберем и ние.

          • Самият ти въпрос „обясни ми кое“ е признак на незрялост. Самото прибързано прехвърляне на вина (след като ти знаеш – сподели) също е признак на незрялост. В конкретния случай, примерът с Ева, който Коен използва, е по-разумен и по феминистки от футболното сравнение. Примерът му не е идеален и също може да бъде нападнат, но доста по-малко и с доста по-ключова за целите на този блог критика.
            Във футболното сравнение има смисъл, но то е твърде заето да представя феминизма като онеправдана жертва. Освен това футболният пример не е пример за диалог, който този блог има претенцията да създава, а е пример за крайни позиция и мнения, които всеки защитава, без да чуе другата страна. Колкото по-претенциозна и взискателна е една институция – толкова повече отрицателна критика ще отнася при грешка – ако аз твърдя, че съм велик и се проваля в нещо, ще отнеса и велика подигравка. Ако аз твърдя, че съм нищожество – отношението към мен ще е нищожно. Този блог не е нищожество, макар и понякога да претендира да бъде с крайни и нетърпими изяви. Ако на всяка агресия и глупост отвръщаш с агресия и глупост – ти също си агресор и глупак. Това, че има хора, които ще подходят отрицателно, несъзнателно робувайки на собствената си ограниченост, не дава право на никой, който се е обявил, че ще създава дискусии, да се държи като него. Със самото обявяване на този блог беше ясно колко отрицателно отношение ще има към него. Промените не се случват гладко и подредено, освен в моите утопични примери, но както съм се убедил – моите утопични примери са неприложими в нашата действителност, затова малко сдържаност и спестяване на заяждане от наша страна е по-действаща политика според мен.

  8. Хаха, понеже да се изцепиш „Това са незрели изказвания, като всичко в този блог, но аз няма да се наема да обяснявам защо“ не е незряло?! Това печели наградата на трети клас, братче!

    Ако разбираше нещо от феминизъм; ако наистина искаше да заформиш диалог; ако наистина беше ОК със себе си като феминист така, както ти си разбираш понятието, нямаше да обиждаш тук, а щеше да изложиш тезата си спокойно, без да изпитваш очевидната нужда да обиждаш всичко и всички.

    Да не говорим пък, че Енслър би ти се изсмяла, ако те чуеше да ползваш фрази като „истински феминизъм“.

  9. „Описвам начина, по който се държат противниците на феминизма във всяка феминистка дискусия – нападат и обиждат наред с презумпцията, че някой е длъжен да има безкрайно търпение и разбиране към тях. Каквито и обидни глупости да говорят – това е проява на чувство за хумор и градивна критика. Каквото и да им се отговори – те са нещастни, обидени агънца-багънца, жертви на зли феминистки“

    Не е само при противниците на феминизма. Народа си умира да плюе всичко, което не разбира или което го смущава. Като тук напримерhttp://whatsthatcrap.blogspot.com/2008/11/blog-post_26.html

    • Боже милостиви, този тук специално ровил из блога ми да търси с какво да ме затапи. И какво измисли – понеже аз не понасям „Нова генерация“, значи феминизмът не става. Поздравления за брилянтната аргументация.

  10. Не рових специално из блога ти – четох го, интересен ми е и приятен за четене.
    Стана ми смешно какъв пример си дала – за Нова генерация, както и един друг пост за метъл музиката – каква тъпа, изостанала и остаряла била. Нито метъла нито генерацията ме интересува, но е забавно как правиш точно това, което критикуваш в поста си за футбола(който пък изобщо не ме интересува.)

  11. Щеше да си в правото да ме обвиняваш, ако бях отишла на някой металски форум да им забранявам да слушат метал. Има доста голяма разлика между това, да пишеш за собствените си предпочитания (музикални или някакви други) в личния си блог, и това да нахлуваш по форуми/блогове на хора с различни вкусове или убеждения от твоите и да ги тролиш и да им разваляш дискусията.

  12. Да не забравим и: „И какво ако съм футболомразец? Какво от това? А? Ще си мразя когото си искам! Не можете да ми забраните! Не можете нищо да промните с тъпото си фенство, защото светът е устроен анти-футболно и винаги ще от вашето съществуване полза няма!“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s