Женски привилегии

Автор: Rachel Edidin

Много хора се заинтересуваха, след като има мъжки привилегии, къде са женските? Women in Higher Education ви дават отговор, написан от жена. А ето и коментарът към този отговор, написан от друга жена – блогърката Rachel Edidin, който съм превела с нейно разрешение. Не смятам са нужно да изказвам собствено мнение, тъй като този дебат вече е воден хиляди пъти и всичко умно (както и всичко глупаво) по въпроса вече е казано.
Когато казвам „познай своята привилегия“… обикновено нямам предвид „разбери значението на думата привилегия“. Нека да разгледаме отблизо някой от тези „женски привилегии“:

1. Физически съм способна да дам живот на друго човешко същество и да направя всичко възможно да го възпитам по начина, който смятам за най-добър.

Сексуалният ми избор е по-вероятно от този на биологичен мъж да има променящи живота ми последствия. Като резултат, отговорността за предпазване от забременяване е по подразбиране моя.

2. От мен не се очаква автоматично да внасям повече пари в семейството.

Ако не помагам финансово в домакинство, съм възприемана като паразит, или в най-добрия случай ми е отредена ролята на домакиня. В замяна на издръжката се предполага, че мъжът ми ме притежава.

3. Мога да нося голям избор от дрехи, от дънки и шорти до рокли, без това да изглежда неподходящо за случая.

Ако стана жертва на дискриминация или насилие, много вероятно е да бъда обвинена, че това се дължи на облеклото ми. Обществото смята много от дрехите ми за покана към агресия или коментари от непознати. Стила ми на обличане ограничава в голяма степен личните и професионалните ми възможности.

4. Мога да предпочета да не ставам от мястото си, когато се поздравявам с хора.

В смесена компания моята роля се предполага да е пасивна.

5. Не се срамувам да поискам мнение или съвет от околните.

Научена съм да не се доверявам на собствената си преценка.

6. Мога свободно да изразявам своите емоции – от сълзи до сърдечен смях, без някой да сметне държанието ми за неподходящо.

Ако показвам силни емоции, това най-вероятно ще бъде тълкувано като „женска слабост“, а не като смислена реакция.

7. От мен стереотипно се очаква да съм луда по дрехите, пазаруването, бижутата, козметиката и шоколада и това дори е тема за шеги.

Дори и да не съм луда по дрехите, пазаруването, бижутата, козметиката и шоколада, околните игнорират този факт и продължават да се държат, все едно съм.

8. Обществото ми предоставя по-голяма възможност да съм близко до децата си.

Отговорността за тяхното психическо здраве като възрастни пада върху мен.

9. Ако се намирам на потъващ кораб, ще бъда сред първите спасени.

Околните ме смятат за неспособна да се погрижа за себе си и безполезна в случай на опастност.

10. Мога да помоля някой по-силен да ми помогне с трудна задача като сменянето на гума или отсичането на коледно дърво.

Много вероятно е околните да решат автоматично, че се нуждая от помощ и да ми я натрапят, дори да не я желая.

11. Имам привилегията по всяко време да си променям мнението.

Околните автоматично предполагат, че съм капризна и празноглава, тоест няма нужда да обръщат внимание на моите мнения и предпочитания, тъй като те са само някакви си женски приумици.

12. Свободна съм да изпробвам множество алтернативи, вместо да съм закотвена на едно-единствено професионално поле за изява.

Избора ми на кариера е ограничен поради факта, че съм жена.

13. Свикнала съм да моля за помощ, както около кухненската маса, така и в залата за конференции.

Моята компетентност непрекъснато е поставяна под въпрос.

14. Непознати хора са склонни да ми придържат вратите отворени или да ми отстъпват мястото си.

Непознати хора се чувстват в правото си да се държат покровителствено и снизходително с мен и да навлизат в личното ми пространство.

15. Мога да се гордея с развитите от мен способности да боравя с ограничени финансови средства.

Получавам по-малко, отколкото мъжете на същата позиция.

16. Вместо да действам от позицията на силата, съм пособна да използвам алтернативни методи, за да постигна целите си.

Предполага се, че не съм в позицията на силата и вместо това трябва да манипулирам околните мъже, за да постигна целите си.

17. Умея да сменя руло тоалетна хартия и не се срамувам да го направя вместо някой друг.

Предполага се, че е моя отговорност да чистя след останалите и да се грижа за тях, но от тях не се очаква да ми отвръщат със същото.

18. Не се срамувам да призная, че решенията, които взимам са основани на собствените ми разбирания.

Независимо от логичните ми доводи, моите решения автоматично са отписвани като нерационални и субективни.

19. Не се страхувам да завързвам и развивам близки приятелства с околните.

Виж точка 16, 23, и 24.

20. Не се страхувам да бъда обвинена, че съм прекалено етична или загрижена в професионалния си живот.

Но чудесно осъзнавам, че това ще се отрази неблагоприятно на професионалното ми развитие.

21. Когато вляза в офис, по-вероятно е да намеря тези, които могат да ми помогнат на ниски позиции.

Хората на ниски позиции е по-вероятно да бъдат от моя пол, отколкото хората на ръководни позиции.

22. По-вероятно е да получа прегръдка, отколкото ръкостискане, в зависимост от ситуацията.

Околните се чувстват в правото си да навлизат в личното ми пространство без разрешение.

23. Малко вероятно е околните да ме възприемат като заплаха, което ми позволява да използвам по-изтънчени методи.

Много по-вероятно е да бъда физически нападната, защото съм възприемана като уязвима. Ако започна да използвам тези „изтънчени методи“, бързо ще бъда отписана като манипулативна кучка.

24. Мога да използвам „мъжкия страх от сълзи“ в своя полза.

Независимо от истинското ми поведение, останалите се чувстват в правото си да обобщават относно моето поведение и мотивация. Емоциите ми автоматично са разглеждани като фалшиви.

25. Мога да се оплаквам, че тези привилегии са доста незначителни, сравнени с множеството мъжки привилегии, но никога никога не бих разменила мястото си с мъж.

Какво ще кажете да си разменим дефиницията на „местата“?

Оригиналната публикация

Коментарите на Rachel Edidin

11 thoughts on “Женски привилегии

  1. Коментарите на Рейчъл Едидин сякаш са писани за нещо друго, а не за изброените женски привилегии. Venimus е напълно прав, че коментарите са едностранчиви.

    5. Не се срамувам да поискам мнение или съвет от околните.

    Научена съм да не се доверявам на собствената си преценка.

    Т.е. ако човек се прави на всезнайко, дори и нищо да не знае е по-добре отколкото да пита околните?

  2. Когато един човек се самосъжалява публично, той няма да получи друго, освен съжаление…

    Искам да попитам: какво е съотношението мъже към жени, които плащат издръжка след развод? И това не е ли ш*а привилегия?

    Защо според общественото законодателство на „развитите държави“ мъжът обикновено е този, който трябва да се изнася от семейното жилище след развод?

    Защо грижата за децата е поверена предимно на майката? Мъжете по-малко ли обичат своите деца?

    Защо им е дадена само „привилегията“ да плащат, но не и да бъдат с тях през цялото време, докато растат?

    Защо в обществените тоаленти на Швеция има две кабини за жени и една за мъже?

    Защо в Англия съществуват заведения само с женска тоалетна?

    Това не са ли ш*и привилегии?

    О, аз знам, че в твоите очи не са, дори могат да се превърнат в страхотна дискриминация, ако решиш.

    Но нека ти кажа какво още знам: в скандинавските страни, където жените получиха своите привилегии, те не можаха да избягат от отговорностите, свързани с тях.

    Затова там има най-много жени, които плащат издръжка на мъжете си.

    Затова там татковците се мотаят през работно време в парка с дечурлигата и другите татковци, пият си биричката, гледат мачове, ходят на фитнес и трипват сред природата с мотори, купени от социалната им издръжка, докато жените им са затворени в офис, принудени са да търпят служебната йерархия и хаоса на пазарната икономика.

    Ти за такова общество ли мечтаеш?

    По-добре жив и дискриминиран, отколкото удавен и изяден от акулите, ако питаш мен.

    Защото няма привилегии без отговорности, които тежат точно толкова, колкото тях.

    • Това не са самосъжаления Тишо. Това са примери как теоретична привилегия е използвана срещу човека, на когото се оказва. И сигурно ще трябва бая да си изкривиш устата, спомените и пръстите, за да не се сетиш за пример за всяка от точките.
      – Издръжка се плаща при определени условия, не винаги е конкретно свързано с пол (както ти даде пример с Швеция).
      – Това е дискриминация (за изнасянето от жилището) и не винаги е така, зависи си от уговорките, от договор (ако има такъв) и от причините за раздялата (което далеч не може да се нарече справедливо, да).
      – Мъжете като родители… ако не си забелязал, това е сериозен проблем. Много мъже и жени вярват, че мъжете са физически неспособни да се грижат за някого другиго, което е просто мит. Повярвай ми, никаква привилегия не е да ти вземат детето, но не е и да те смятат за умееща нещо (желаеща нещо) само заради наличието на матка.
      – Привилегията да плащат, но да не бъдат с тях е просто поредния стереотип, кое е мъжка работа и кое е женска работа.
      – Чиста физиология на кой колко време му отнема да мине през тоалетните.
      – Това за Англия, трябва да питаш англичаните, аз досега нито едно такова не съм видяла, пък не е като да стоях мирно последните 5 месеца.

      Ахахаха.
      Едновременно се оплакваш, че все мъжете плащат, но където е обърнато наопаки, се опитваш да ми докажеш колко по-зле е.
      Да си родител и да се грижиш за дома не е толкова лесно и просто, пренебрежителното ти отношение към татковците ми подксазва, че така възприемаш и жените, които остават да бъдат майки и домакини.

      Не, системата не е идеална (никой, никога и никъде не го е казвал), системата изтощава своите подчинени до краен предел и „женствеността“, „мъжествеността“ и половите роли вършат работата си идеално.
      Както съжаляваш жените, които са в офисите, така аз съжалявам мъжете, които преживяват същото, но ми се иска да посоча разликите, по които се третират мъжете с желание за развитие (иначе казано, амбициозните) и жените с такова.

  3. Всичко това звучи като по-кофти версия на рекламата с бирата и манифеста да бъде спасен истинския мъж. Онова поне всички съзнават, че е шега.

  4. Pingback: За привилегиите | velqn

  5. Чинук,
    Как рабираш феминизма и какви според теб трябва да са целите му днес?

    Наистина, едно предишно съобщение в бързината съм го адресирала до теб вместо до Крио. Извинявай.

  6. Pingback: Ненужният Феминизъм « Добро утро!

  7. По принцип съм за равенство между половете.Според мен всякакви организации,които си мислят,че се борят за по силни позиции на своя пол прекаляват.Привилегия ми звучи егоистично.

  8. Съжалявам, че ще го кажа, но всеки един от горепосочените примери е логически неиздържан, подлежащ на един куп критика и създаващ на свой ред стереотипи. Всеки един от примерите по-горе казва „като жена – аз имам само един начин на мислене и той е краен“.
    Не отричам, че във всеки от примерите има истина и то голяма, но поднесени по този начин, те ще бъдат обявени за неадекватни, неакуратни, ненужни, безсмислени и подобен род омраза.
    Смятам, че тази тема може да се доразвие, като се вземе всеки един от тези примери и се анализира по начин, който да покаже, че искаме да водим дискусия, а не да правим категорични заявки.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s