Женските привилегии, що е то?

Автор: tekanji

Кратък отговор: Така наречените “женски привилегии” е по-правилно да бъдат наричани благосклонен сексизъм. На пръв поглед можа да изглежда, че жените са привилегировани от кавалерството или от това, че не са длъжни да отбиват военна служба или да участват във войската по време на война. Но при по-близко наблюдение се оказва, че тези практики фактически затвърждават сексистките стереотипи, които пречат на жените и мъжете да постигнат истинско равноправие. Също трябва да се отбележи, че макар мъжете да имат така наречените “мъжки привилегии” , от това не следва, че жените непременно трябва да имат или имат “женски привилегии”. (Denia: това, че богатите са привилегировани, не означава, че и бедните са привилегировани. От това, че красивите хора се ползват с някакви привилегии, не следва автоматично, че и грозните хора се ползват от някакви привилегии) Факт е, че въпреки че са направени множество стъпки в процеса на постигане на равноправие, жените като група все още нямат равни условия за конкуренция, камо ли пък да са в позицията на силата, която обществото автоматично гарантира на мъжете като група.

Защо правилното наименование на “женската привилегия” е “благосклонен сексизъм”

Докато поддържниците на феминизма са съгласни, че практиките, наричани “женски привилегии” (като например “кавалерството”) са признак на неравноправие, мненията им се различават по въпроса дали тези практики трябва да бъдат смятани за утвърдени привилегии. Въпросът е спорен, тъй като да бъдеш възнаграден, защото не оспорваш статуквото не е същото като да притежаваш изначални привилегии. Системата на привилегиите използва този вид възнаграждения, за да утвърди съществуването си, но съществуването на възнаграждение не е доказателство за съществуването на привилегия. Вместо това се използва термина благосклонен сексизъм за да се опишат тези практики и начина, по който са свързани с описанието на сексизма в традициите/статуквото.

Материал за размисъл:

(Благосклонния сексизъм) е не само субективно изгоден за жените, но и съдържа в себе си обещанието, че властта, която е в ръцете на мъжете ще бъде използвана в тяхна полза – стига само да си осигурят високопоставен покровител от мъжки пол.

[Glick and Fiske (February 2001).]

Ако не вземаме под внимание контекста, това лесно може да бъде разбрано като обяснение на “женската привилегия”, но всъщност това е обяснение на факта, че благосклонния сексизъм е толкова лесно приеман от жените. Ако това беше единствения фактор, тогава твърдението че “благосклонен сексизъм” е по-добър термин от “женска привилегия” щеше да бъде търсене под вола теле. Но истинската причина термина благосклонен сексизъм да е правилен и “женска привилегия” да не е, че разкрива по-добре системата, стояща зад тези идеи.

За да разберем защо термина “женска привилегия” представлява коренът на проблема, първо е нужно да направим разлика между концепцията, която я създава и концепцията, която създава мъжката привилегия. Общо взето, жените са облагодетелствани от кавалерските разбирания, които се водят за “женски привилегии”, също както мъжете са облагодетелствани от системата на мъжката привилегия. Разликата е в това, че статуквото, важащо за мъжете, им гарантира висок статус в личния и обществения живот – докато статуквото, важащо за жените, ограничава тяхното влияние до много по-малката, специфична домашна сфера.

Казано по друг начин:

Eagly и Mladinic (1993) отбелязват, че силните страни, приписвани на жените (т.е. грижовни, утешителки и помощнички) им отреждат място в домакинството, докато мъжете се предполага да притежават черти, които ги правят подходящи за по-престижни роли (т.е. независими, амбициозни и конкурентоспособни). Нещо повече –  позитивните качества, приписвани стереотипно на жените, проявени в ежедневния живот автоматично ги поставят в слаба и подчинена позиция (Ridgeway, 1992). Така че тези позитивни черти, приписвани на жените, само затвърждават по-ниския им статут в обществото.

[Glick and Fiske (February 2001).]

Ако открием разликата и премахнем тези проблематични практики, това ще ни помогне да премахнем сексистките идеи и практики от нашия културен пейзаж. Съществуват доказателства, които показват, че този подход е ефективен и че съществува пряка връзка между намаляването на благосклонния сексизъм и намаляването на враждебния сексизъм.

Друго обяснение на факта, че жените приемат благосклонния сексизъм е, че това е форма на самозащита срещу мъжкия сексизъм. Smuts (1996) твърди че съществуването на моногамни двойки при човешките същества отчасти представлява еволюционния отговор на жените на заплахата от сексуално насилие (тоест, мъжът в моногамната двойка представлява защита от други мъже). По подобен начин, приемането на благосклонния сексизъм може да представлява начина на жените да се справят, когато много мъже в една култура са склонни да бъдат враждебни сексисти (сравни Jackman, 1994). Иронията е в това, че жените са принудени да търсят закрила точно от членовете на групата, която ги заплашва и колкото по-голяма е заплахата, толкова по-голям е стимулът за приемане на защитната идеология на благосклонния сексизъм. Това обяснява тенденцията жените в най-сексистките общества да подкрепят благосклонния сексизъм по-силно от мъжете. При това, страните където жените (сравнени с мъжете) отхвърлят благосклонния сексизъм по същия начин, по който отхвърлят и враждебния сексизъм, са тези където мъжете проявяват по-малко враждебен сексизъм. С намаляването на враждебния сексизъм жените се чувстват способни да отхвърлят благосклонния сексизъм без да се боят от враждебна реакция.

[Peter Glick, Susan Fiske (American Psychologist Volume 56(2), February 2001, p 109–118): „An Ambivalent Alliance: Hostile and Benevolent Sexism as Complementary Justifications for Gender Inequality“.]

Казано по по-достъпен начин:

Смятам, че някои от проблемите, които срещат мъжете – някои от нещата, от които определени хора се оплакват и виждат като пример за женска привилегия – са непосредствен резултат от пролуките в патриархалната система. Не че жените са по-облагодетелствани от мъжете – това са изначалните недостатъци на една система определяща стандарти, които вредят на всички. Монетата си има две страни. След като нагласата ни се е променила и феминизмът е помогнал за разрушаването на някой от системите, които са пречели на жените да развият пълния си потенциал, някои мъже откриват – о, чудо на чудесата – че начина, по който стоят нещата съвсем не е идеален.

[Roy: This post really is About the Menz….]

Да обобщим казаното в тази част: Когато използваме названието благосклонен сексизъм, узнаваме че този тип поведение е свързано със системата на сексизма, тоест можем (успешно) да му се противопоставим със средствата на феминизма. Докато наричано “женска привилегия”, такова поведение се легализира и става по-трудно да се сложи край на подобни съмнителни практики.

Обратното на мъжката привилегия

Често е използван аргумента, че щом като съществува “мъжка привилегия”, трябва да съществува и “женска привилегия”. Разбираемо е, че някой може да стигна до подобно заключение ако черпи представата си за “привилегия” от списъка на привилегиите . Но това всъщност е погрешно тълкуване на мъжката привилегия, която е дадена от обществото на целия пол, а не е заслужена лично от индивида.

Повечето хора са склонни да мислят за “привилегията” в рамките на ежедневния език – като за лично предимство, което човек може да спечели и да притежава. Проблемът е, че мъжката привилегия не е от този вид; това е привилегия дадена от системата, а не нещо, което индивидът е в състояние да контролира. Тази привилегия е част от понятия като история, култура и традиция и представлява един от начините властта да бъде удържана в ръцете на тези, които вече я притежават (тоест, привилегированата група). Начинът това да бъде постигнато е, определени привилегии да бъдат отказвани на повечето хора, които не принадлежат към привилегированата група. Тоест, привилегията добива друг смисъл, когато е заложена на институцията на властта и се намира извън обсега на индивида – превръща се във важен инструмент за поддържане на йерархиите, които образуват патриархата.

Когато става дума за йерархия, обратното на хората с власт са хората без власт. Така че обратното на “мъжката привилегия” е женската не-привилегия”. Този термин звучи доста глупаво, затова и не се използва, но чудесно обобщава динамиката на този тип отношения. Или, да го кажем по-просто: обратното на привилегированата група е непривилегированата група.

Да обобщим казаното в тази част: След като концепцията за привилегия свойствена за термина “мъжка привилегия” изразява йерархични отношения, фактът че мъжете са привилегированите (заради властта, която тяхната група притежава), автоматично поставя жените и другите не-мъже в групата на непривилегированите (защото не притежават власт). Така че “женската привилегия” не може да бъде обратното на “мъжката привилегия”, тъй като не се вписва в тази динамика .

Introductory:

Изясняване на понятията:

  • Как благосклонния сексизъм може да бъде сбъркан за привилегироване на жените:

Основна част от нашия аргумент, че благосклонния сексизъм е особено коварна форма на предразсъдък поради две причини: (а) Мъжете не го възприемат като предразсъдък (тъй като не е израз на антипатия от тяхна страна) и (б) жените могат да решат, че е трудно да му устоят. Благосклонния сексизъм все пак има своя чар; кавалерът желае да се пожертва, за да помогне и да защити дамата.

[Peter Glick, Susan Fiske (American Psychologist Volume 56(2), February 2001, p 109–118): „An Ambivalent Alliance: Hostile and Benevolent Sexism as Complementary Justifications for Gender Inequality“.]

  • Защо “женската привилегия” не е предимство:

UCLA, това което наричаш “благосклонен сексизъм” (бих казала, че този термин звучи като оксиморон), винаги е придружено от това, което наричаш “враждебен сексизъм” във всяко съществуващо общество. Те често се преплитат и всеки от двата може да бъде описан по начин, който важи и за другия. Например Съдия Кенеди иска “благосклонно” да ни предпази от отговорността да носим последствията от собствените си решения, по отношение на собствените ни тела. Ще се намерят мъже (и жени) готови да спорят, че това жените да не бъдат допускани в определени професии (или всички професии), всъщност е привилегия: на жените не им се налага излязат и да се борят със света. Могат да си останат вкъщи и да пекат сладки. Не е ли това привилегия? Чувала съм ислямски учени и обикновени хора да твърдят, че фереджето всъщност е за защита на жените. Съществуват още много примери, но се надявам, че бях достатъчно ясна.

Доста странно е тези илюстрации на сексизъм да бъдат наричани женска привилегия. Това е по-скоро като: “ако сте послушни роби на патриархата, може да ви хвърлим по някой кокал от време на време” (още наричано кавалерство).

[Коментар на sojourner (Feministing): It doesn’t get worse than this..]

  • Повече по въпроса защо “женската привилегия” не е предимство:

Пробвай да се замислиш, aleric: това не може да бъде женска привилегия, след като жените не определят правилата, от които се предполага да са облагодетелствани. По време на войната във Виетнам жените са имали много малко социално или политическо влияние в сравнение с мъжете – особено що се отнася до армията. Естествено, че е предимство да не бъдеш включен задължително във войската (кой не би искал да избегне принудата да рискува живота си недоброволно), но не бих казала, че това е пример за женска привилегия, тъй като причините това да се случи са обосновани със сексистки доводи. Не само че жените са смятани за прекалено слаби, чувствителни и неспособни служат във войската, но изключването на жените е улеснило ограничаването на правата им и в други области.

[Коментар на manda (Feministing): It doesn’t get worse than this..]

източник: Finally, A Feminism 101 Blog

35 thoughts on “Женските привилегии, що е то?

  1. Аз ще дам първия коментар и той е, че нищо не разбрах от тази статия, въпреки че постоянно се обобщава и повтаря. Съжалявам, но наистина не разбирам какво искате да кажете. Още се опитвам да проумея, че ми се втълпява, че трябва да се страхувам от мъжете и че мъжката привилегия включва правото на мъжете да правят каквото искат с мен, без гък да кажа, което не го виждам как ще стане. Все по-озадачена съм.

  2. Аз пък ще призная, че нямах сили да я дочета … няма нужда от толкова цитиране на авторитети. Ние сме тук, за да четем това, което ВИЕ, АВТОРИТЕ имате да кажете.

    Напълно съм съгласна, че някои жени схващат благосклонния сексизъм като привилегия – предпочитам мъже да носят тубите с минерална вода у нас и съм щастлива, че не съм родена в страна, където военната служба е задължителна за жените.

  3. Според мен, конкретната цел на статията е да обори тезата, че кокалчетата, които патриархалните общества подхвърлят на жените представляват привилегии.

    По-широкото послание е, че за да не стават жените и мъжете жертви на патриархални стереотипи и митове, те трябва да ги разпознават и да знаят как се се сформирали исторически.
    Аз например нямам нищо против да си нося тубите с минерална война и да ходя в казарма, ако за сметка на това ми е гарантирано равно заплащане за равен труд и фактът, че съм бременна на интервю за работа не намалява шансовете ми да я получа спрямо кандидатите мъже.

    • Естествено, че бременността ти намалява драстично шансовете ти да те назначат, ако има други кадърни кандидати. Но то е не защото си ЖЕНА, нито защото си беменна жена, а защото след много кратко време няма да можеш да изпълняваш онова, за което биха те наели. Ако не можеш да предложиш труда си, защо да очакваш да те наемат. Няма вързка с това дали си жена или мъж. Докато те обучат първите няколко месеца и навлезеш в работата, вече ще трябва да те пуснат в майчински… Преди време, когато всички мъже отслужвахме задължителна военна служба, не ни наемаха преди казармата, защото: „Скоро ще ви пратят призовка“. И ние не мънкахме и не се оплаквахме, че сме дискриминирани, защото разбирахме и позицията на отсрещната страна…

      (предполагам, че нямаш против да носим минерална вода“

  4. Мъжете сме тъпи, гамени, дискриминиращи, себелюбиви, войствени, брутлни, дебнещи удобен момент да злоупотребят с женската позиция, привелигировани, по-добре заплатени, надменни, кретени, заплаха и… и…и….

    Жените, горките, са все онеправдани, дискриминирани, жертви… цветенца…

    Айде бе… И тъй като съм от плиткоумната част на човечеството (мъж) не ви дочетох и аз публикацията. И понеже на мен не ми достига акъла, да го измисля сам, ще кажа, че някъде бях чел, че великите хора умеели да се изразяват кратко и простичко. От десет реки вода да наляхте… ама нали е минерална…

    • Много съм съгласна. Приемете го като консктруктивна критика, моля. По-кратко и синтезирано. ;-))

  5. Основната теза се крепи на твърдението, че:

    1.Обществените дейности извън дома и семейството, като работа, политика, война са ПЪРВА категория дейности и затова са мъжка привилегия.

    2.Обществените дейности в дома, като поддръжка на къщата, децата и микроикономиката на семейството са ВТОРА категория дейности и тъй като са женски ресор, то жените са дискриминирани.

    Не знам кой е остойностил така дейностите, за мен са еднакво важни и стойностни.
    Само на мен ли ми се привижда комплекс за малоценност?

  6. Чинук,
    Може мъжът ми да си е взел отпуск по бащинство, може да съм наела гледачка, която да ми гледа детето целовдневно, може да износвам дете на други хора… Варианти много. Това, че съм бременна изобщо не значи, че съм решила да си стоя вкъщи.
    Между впрочем, братовчедка ми си намери нова работа, по-високо платена от първата, когато беше бременна в осми месец, с уговорката, че една година ще работи отвкъщи. Работодателката се съгласи, защото тя самата беше работила по този начин след раждането на първото си дете. Но не съм чула за друг такъв случай.

  7. Фродо,
    А дали причината не е в това, че домакинската работа не се оценява и заплаща достатъчно за разлика от работата извън дома, освен ако домакинската работа не я върши специално нает човек?

    • Жените, чиито мъже имат доходи, позволяващи им (на жените) да не работят, със сигурност получават възнаграждение адекватно на домашния им труд. Онеправдани са тези, които междувременно трябва да работят наравно с мъжете си.
      Пробвал съм се да мия чинии и гледам деца, не е толкова страшно🙂 .

  8. Denia: това, че богатите са привилегировани, не означава, че и бедните са привилегировани. От това, че красивите хора се ползват с някакви привилегии, не следва автоматично, че и грозните хора се ползват от някакви привилегии

    Бай Гошо: А трябва ли богатия (Denia:) „да разбере своята привилегия и съзнателно да се опита да не я използва“? A Трябва ли красивия да (Denia:) „да разбере своята привилегия и съзнателно да се опита да не я използва“?

    А трябва ли всички индивиди да са равни при положение, че физическите и психическите им качества са различни? И всъщност социалните структури, които хората (а и не само) създаваме не са ли отражение на предимствата, които едни индивиди имат спрямо други?

    Да смятам, че по-приспособимите индивиди, тези които имат повече власт (независимо от начина, по който са придобили тази власт) от други, имат правото и трябва да определят правилата.

    P.S. Не мразя жените, не мразя бедните и не мразя грозните. Просто в това вярвам и към това се стремя, власт. C’est la vie …

    P.P.S. Злоупотребата с власт е друга бира и тя трябва да бъде контролирана. В този смисъл се обявавам против всякакъв вид насилие (независимо от пол, религия, раса, социален статус, сексуалност, физически или психични осбености).

  9. Изречнието, което цитираш, започва с „Един разумен и мислещ мъж би следвало…“, така че спокойно – не е нужно да го приемаш лично.

    И да, определено смятам, че всеки би трябвало да познава своите привилегии – привилегията да принадлежиш към етническото мнозинство, в държавата в която живееш; привилегията да израстнеш във функциониращо семейство; привилегията да получиш образование и т.н. – и съзнателно да се опитва да не ги използва в ущърб на тези, които нямат подобни привилегии. Много хора си приписват привилегиите като лични заслуги, какъвто не е случая.

    Но никого не се каня да принуждавам – който се смята за разумен човек, може сам да си направи изводите.

  10. Ena, законът ми дава правото да продължа работата, на която съм била, когато съм бременна и след като родя. Ако някой началник не иска да наеме жена с малко дете, това вече си е политика на фирмата и не виждам защо в друга фирма да нямат друго мнение по въпроса. Имам много приятелки и познати с малки деца и всички си работят и са нямали проблем с намиране на работа. Същата фирма, в която са отказали на майката с дете, може да не желае да наема студенти, мъже или каквото там и хрумне. Това не са стериотипи, а въпрос на избор. Избор, който всеки трябва да има. Не, че разбирам защо обяснението беше отправено към мен, но предполагам си се объркала в тарапаната.🙂
    И пак ще повторя основното, което повечето коментиращи се опитват да обяснят, но което сякаш пропускате покрай ушите си. Прекалено малко градивни дискусии и в повечко теми от сорта на „Жените са от Венера, а мъжете от Марс“, само че в по-брутален вид.

  11. Аз не съм феминистка, не обвинявам мъжа за нищо. Благодарна съм смелите жени, които се бориха за нашето равноправие. Приемам и негативите от това равноправие. Винаги първоначалната идея после от леко до доста се деформира. Не мисля, че новите привилегии на жената и донесоха щастие. Малко са щастливите жени днес. Аз съм една от тях. Именно защото съм благодарна за постигнатото и приемам последствията. Да си щастлива жена е избор. Мога да мърморя, да хленча или с гордо вдигната глава мълчаливо да крия чувствата си. Но не намирам нито в едно от двете своето щастие.
    Щастието не е нито стон нито крясък, то е усмивка.
    Снощи в една безсънна нощ взех решение: тихо, по женски с благост и кротост, всеки ден да изразявам своята позиция. Мъжете са като деца, за да те чуят трябва да им говориш тихичко.

  12. Прочети пак текста си йолита и се замисли как заяви, че мъжете са като деца. Това не е пример за равноправие, нито за нормални взаимоотношения. Нито мъжете, нито жените са като деца, неадекватни, неразбиращи, без опит… Всичко е въпрос на възпитание, желание за комуникация и представи кой как трябва да се държи с другите.
    Жените днес не са щастливи не защото имат права (ха), а защото изискванията към тях са непосилни.
    От една страна трябва да се развиват професионално, от друга от тях се очаква да покриват и старите изисквания за женственост… което е трудно, изморително и съсипващо.
    Освен успешни, жените трябва да са прекрасни, красиви, слаби, имащи семейство (визирам наложения в обществото идеал, който виждаме по реповете, списанията, филмите и пр.). Прекрасността е това, което изтощава жените. Защото идеалите вече са недостижими, нереални и невъзможни, страховете от самота, неуспех, изолираност са използвани до краен предел и крайният ефект е нещастни жени.

    Не знам дали „тихо, по женски“ има каквото и да е значение, ако се замислим, че тихостта е изцяло съчинена, за да контролира и да пречи на изразяването. (Все пак, ясно е защо да бъдеш настояваща, изискваща, шумна, с мнение се е смятало (и на някои места още се смята) за такъв грях, нали?

    • @Eneya
      Тя не каза „неадекватни, неразбиращи, без опит“, тя каза „като деца“. Тя не каза childish, тя каза childlike. А определено всички си оставаме в някаква степен като деца.
      Аз съм изумена също така как успя да превърнеш дори нещо толкова красиво като тихото изказване в нещо наложено и следователно недостойно. Може би ще искаш да помислиш над това, че понякога можеш да бъдеш твърде крайна?

  13. Енея, теб някой кара ли те да покриваш тези изисквания? Защото мен никой не ме кара и не ме е карал. Ако имаше някой или нещо, което да ме задължава да бъда такава или онакава щях да съм първата дето да скокне с вас, но в случая, да ме прощаваш, не схващам срещу кого и срещу какво скачате? Това че 90 процента от жените са избрали да работят и едновременно с това да слугинстват не ме интересува особено. Никой не ги кара да се съгласяват с това. Имат правото да не работят, а да си стоят в къщи. Имат правото да работят, но да не домакинстват. Имат правото да вършат и двете неща, ако пожелаят, но никой…абсолютно никой не може да ги задължи да го правят. Ако някой се опита, то тези жени имат пълното право да се преместят някъде, където никой да ни ги принуждава да правят това, което не желаят. Аз съм жена и отказвам да ми се вменява, че трябва да следвам някакъв стериотип и да робувам на нечий идеал. Така и живея, при това без който и да е да се опитва да ме вмъква в някакви рамки, може би с изключение на собствените ми родители. Така че единствените хора, които твърдят, че жените Трябвало да са някакви ги срещам именно в този блог и ето това доста ме озадачава. Кажи ми от теб кой какво изисква, което да накърнява правата ти? Нещо, което да нямаш правото да откажеш?

    • Твойто изказване ми звучи като: „Аз нямам СПИН, следователно не съществува епидемия от СПИН. Престанете да говорите за СПИН, това е измислица! Ако някой е болен от СПИН, то сам си е виновен, защото е глупав!“ – и проблемът се разреши.

      • Сравнението е …несравнимо.

        Примери със себе си ще дадеш ли по темата или ще продължаваш да обобщаваш и да правиш още такива сравнения?

  14. Не помня да съм ти обещавала примери със себе си, отговори на всичките ти въпроси и любов за цял живот – или може би страдам от амнезия?

    Идваш във феминистки блог, за да се оплакваш… че пишем за феминизъм. Доста абсурдна ситуация, откъдето и да се погледне.

    • Вие не пишете за феминизъм. Вие опорочавате идеята на феминизма. Ето за това повечето жени не желаят да имат нищо общо с тази думичка. Идвам в този блог, защото се смятам за феминистка, но четейки това, което вие имате предвид под феминизъм установявам, че или аз или вие не сте за тази графа. И тъй като това си е ваша територия и явно нямате желание за дискусии, обяснения или нещо интересно и градивно, то няма какво повече да кажа по въпроса, освен „So Long, and Thanks for All the Fish“.

      • Ние посочваме реално съществуващи проблеми, говорим за социални конструкти.
        Това, че не си запозната с целия списък лично, е нормално, понеже не се случват всички накуп.
        Това е като да твърдиш, че защото нямаш всички симптоми, описани на Указанието за някакво лекарство, ти не си болна от това.

        • Посочвате купища съществуващи само в главите ви проблеми или такива, които вие определяте като проблеми без да осъзнавате, че проблемът не е в нещото, а в начина, по който го приемате. И изцяло пренебрегвате толкова реално съществуващи. Да не говорим, че никъде не видях и една капка смисъл от цялото това писане, никакви реални идеи и предложения какво и как може да се подобри, поправи, промени. Никакъв личен пример, никакви указания с какво как се справяте и пр. Един вид „вижте го тва общество колко е зле и вие като сте част от него и вие сте зле, а сега вижте колко сме умни, че ви го казваме“.
          Сори, ама.. много зле.. Точно заради тая безпочвена и безрезултатна фанатичност никога не бих се нарекла „феминистка“

          • Защото нашата цел е да посочим проблемите, да ги кажем на глас.
            Защото вижда се, много хора не ги смятат за важни, сериозни или реални.

            Ние не се смятаме за имащи верните отговори, нито страдаме от месиански комплекс, че да се бъркаме в живота на хората и да им казваме какво да правят.
            Всеки сам решава как да реагира на информацията, която получава тук, защото това е въпрос на свободна воля и зрялост.
            Аз лично смятам, че ако си информиран, можеш да направиш адекватен избор, за мен информиран не означава, че този, който ми дава информация трябва да ми каже и какво да правя. Защото това означава, просто да изпълнявам нареждания, не да разбера в действителност за какво иде реч.

            Смятам, че четящите този блог искат да научат повече за феминизма.
            Прави ми впечатление обаче, че от една страна се очаква да подадем нова информация, от друга всичко, което до този момент сме представили е било отхвърлено, омаловажено или пренебрегнато.
            Можем да сменим подхода и да третираме читателите като идиоти, да им представяме информацията така, че да реагират както ние искаме (или можем да се опитаме). Само че според мен това би било обидно и просто манипулативно.
            Може би аз надценявам способността за критичност на читателите и как биха реагирали, когато получат информация, която противоречи на светогледа им, но мисля, че ти също така ги подценяваш, като искаш да ни превърнеш в учители.

            Не е наша работа да наваксваме нечии първи седем години или да го учим да мисли за околните. Ако досега не са го могли, съмнявам се да го научат заради нас.
            Както казах, нашата цел е да представим факти и поглед над нещата, които не са имали до този момент, да покажем защо се случват някакви неща и как влияят.

            Иначе казано, опитваме се да покажем простият факт, че светът е изцяло субективен и constructed, като посочим как тези конструкции ни пречат и вредят. Забавно е, че много хора наистина вярват, че всички вече са равни, че нещата са перфектни и са останали дреболии. Нормално е, от друга страна, защото за тях случващото се около тях е нормално.

            Хора приемащи дрога и стимуланти, за да покрият някакви измислени представи какво е мъжественост или женственост, защото съществува илюзията, че мъжествеността/женствеността е конкретно поведение или външен вид.
            Хора, гладуващи до смърт (или променящи телата си изкуствено), защото вярват, че красотата е нещо, което идва отвън и че цената за него е болка (а че без красота, те са нищо и невидими, че щастието им е свързано с външния вид).
            Хора, които причиняват психическо или физическо насилие над околните си, защото вярват, че това ги доказва по някакъв начин над някого, дава им възможност за контрол или просто безсилие…

            Това са примери от последиците на конструктите и ние говорим за примери на тези конструкти.

            Може да не го правим по най-правилния начин, нито да го казваме по най-приятно звучащия начин, възможно е.
            Въпросът е да се замислите над тези теми, не да ги отхвърлите, само защото не ви се случват на вас.

            Ако някой читател смята, че не сме прави, може да ни прати публикация, в която излага доказателства как са се променили нещата и защо да сме неправи, ще я публикуваме или ще му отговорим директно, нали това ни е целта, да се получи дискусия.
            Но тук не се получава дискусия, тук се приема всичко като обвинение от нас (това, че съществуват привилегии, стереотипи, хора, които се възползват от тях, не означава, че обвиняваме мъже или жени, а че казваме, че съществуват.

  15. Може и да ти е странно но мъжествеността/женствеността е фикс идея на доста малка част от населението на земята.

    • Lady,
      не е фикс идея, но пък от друга страна всички се подчиняват на идеята за мъжественост/ женственост съвсем безропотно.
      Почти е забавно как всички се нахвърлят върху написаното в блога.
      Все едно лошите феминистки ще ви отнемат вниманието на мъжете и гушкането ако сте жена, а ако сте мъж ще забранят футболните мачове с приятели, пиенето на бира и т.н.
      В темата за насилието всички първосигнално решиха, че текстът обвинява мъжете в насилие и заключението е ние сме жертви, а пък вие сте насилници. А нямаше нищо подобно. Истината е, че в България, а и по света има изключителна толерантност срещу насилието -физическо и сексуално, упражнено от мъже върху жени. Ако сте изнасилена жена – ти си го предизвикала, ако мъжът ти те бие- ти все нещо си направила, пък ако не те кефи си тръгни. Супер опростенческо се представя всичко всякаш – всичко е и или черно или бяло. Тази толерантност само води до все повече насилие- просто защото може да се упражнява съвсем безнаказано, а в някои случаи дори е окуражавано. Ако не вярвате, прочетете статии за случая на побой върху Риана от страна на приятеля й- колко много хора казват нещо от рода: „Ами ядосала го е -набил я е.“
      Неравноправието в нашето общество не се налага от мъжете- еднолично, а е обослувено от патриархалните отношения, поддържани и от двата пола. И ако ви хрумва, че феминизмът се бори за матриархат- един вид жените да станат големите шефове, сте в много голяма грешка. Ако от друга страна сте доволни патриархалните отношения това е ваше право, но има там едни хора, които не са и те имат право да живеят според собствените си разбирания, а не според вашите.
      Истината е, че патриархатът ощетява и двете страни.
      Например:
      жените са майки и гледат децата, бащите ходят на работа и изкарват пари. При развод, жените автоматично получават родителските права, бащата има право да вижда децата си през уикенд и 20 дни през лятото. Което е супер несправедливо и ощетява и бащата и децата в случая. Мога да дам и много други примери, но мисля, че идеята е ясна.
      В предишни коментари някой споменава колко било лошо в скандинавските държави- мъжете гледали децата, а жените ходели на работа. И искам да запитам ако на върпосните семейства така им харесва, какъв точно е проблема? Изхожда се от грешната презумпция, че гледането на децата представлява песен- от сутрин до вечер пиеш кафета с приятелки- купон голям. Един вид мъжете си почиват- гледайки деца по цял ден- женско задължение , а жените се скапват от работа- което е мъжко задължение.
      Та така. Ако сте доволни от ситуацията – чудесно. Очевидно няма какво да намерите във феминистки блог. Но има хора- мъже и жени- които не са.
      Можете да бъдете сигурни, че авторите на този блог си съпричастните с идеите на феминизма не мразят мъже. Всики те си имат бащи, и/или братя, и/или съпрузи, и/или гаджета, и/или синове, които обичат.

      • Фикс идея е, когато всяко едно несъгласие, дори принциппно такова, дори когато си несъгласен не с написаното по принцип, а с начина по който е поднесено, дори когато не си съгласен само с определени фрагменти и даваш конкретно уточнение с кои и защо, се приема като върло противоречие и отклонение от правия път..
        Как беше – права е всяка линия, успоредна на партийната… Не, благодаря….

        Хората се нахвърлят върху написаното в блога, защото е написано некачествено. Аз например съм съглана с много от идеите на феминизма (не с всички, но с доста голяма част). Обаче тук те са поднесени с крайност и с агресивност, граничеща с враждебност към всички, които не са на абсолютно същото мнение. И всеки опит за изказване на различно мнение, дори и аргументирано такова, бива моментално заклеймено като неправоверно.
        Нека първо изясним тона и как би било удачно да бъде поднасяна информацията и едва след това – самата информация, а?

        • Добре, ще взема думите ти в предвид.
          Временно аз лично няма да пускам публикации, останалите от блога могат да постъпят както преценят за удачно за тях.

          Моят проблем е, че не съм сигурна, че има подход, в който всички да са доволни, но да видим.
          Защото смятам, че целта ми е по-важна, ще си сменя подхода, защото подобни скандали са безсмислени.

      • „Почти е забавно как всички се нахвърлят върху написаното в блога.“
        Нахвърлят е малко силничко казано, струва ми се. Хората изразяват мнение.
        „Все едно лошите феминистки ще ви отнемат вниманието на мъжете и гушкането ако сте жена, а ако сте мъж ще забранят футболните мачове с приятели, пиенето на бира и т.н.“
        А ти изразяваш по-скоро емоционалност. Как беше.. I’m not offended. I’m just contemptuous.

        • Хех, значи другите изразяват просто мнение, което не е аргументирано, това е простимо. Но когато аз изрзявам мнение, то това е моята емоционалност. Priceless…

          Също, с риск да бъда обвинена в емоционалност отново, интересно е колко малко хора знаят какво е ирония и сарказъм и за какво служат.

          • Ако мнението, което изразяваш е, че хората, които изказват виждане, по-различно от твоето, го правят, защото търсят внимание от другия пол, или съответно, за да не загубят вниманието на собствения си пол, то със сигурност смяташ, че те не са досатъчно зрели и независими, за да бъде убеждението им вземано под внимание. Още повече, ти също нямаш аргументи в подкрепа на тяхното конформистко мислене. Което, като цяло, ако не е причинено от твоята емоционалност, си остава ирационално въпреки това.
            За иронията и сарказма – именно защото знам, че се използват, за да нагрубяват косвено хората, твърдя, че си служиш с емоции, което не извисява твоите полемични способности.
            Argumentum ad hominem. Може би ще искате да го добавите някъде из правилата на блога ви и съответно да ги спазвате и самите вие.

    • Тогава защо една от най-богатите индустрии е индустрията за красота? (След военна и фармацевтичната, разбира се).
      Защо има шоута като „Следващият Топмодел на Америка“, „Мис Свят/Вселена“, „Weightwatchers“, „Пълна промяна“, защо поп-индустрията от години не е произвела музика, която има смисъл да се слуша, но пък всеки клип, бил той мъжки или женски, е фрашкан с полуголи жени, които се търкалят в еротични пози?
      Твърде много са маниакално обсебените от мъжествеността/женствеността. Виждаме го във всяка една сфера, било то музика, кино, сериали, медии.

      Това, че ти си избрала да не си част от тази лудост не означава, че тя не съществуа.
      Причината да се занимавам с тази тема е, че тя вреди, а не помага.
      Няма нищо лошо да слагаш грим. Проблемът е, когато смяташ, че видът ти не е нормален/достатъчен, за да бъдещ щастлив и че щастието ти е свързано с физическите ти данни (основните причини да се посяга към пластичната хирургия, липосукцията, крайните диети, анорексията и булимията).

      Ти и аз (както и останалите списващи този блог сме малцинство, а не мнозинство. Много хора автоматично омаловажават тези факти, прехвърляйки отговорността на мъжете и жените, които се съобразяват и си влияят живота в съответствие с тях. Което или означава, че всички хора са идиоти (ама главно жените, защото те дават огромна цифра жертви на индустрията за красотата) или нещо не е точно както си мислим и е по-сложно.

      • @samsara
        Нямам против хората, които изразяват мнение, което е аргументирано, още повече ако е различно от моето, напротив- точно аргументираното различно мнение ми е особено ценно.
        Твоето мнение под статията няма връзка с текста, който коментираме, ти директно коментира моята хипотетична емоционалност. Аз лично не съм те питала, текстът не е за моят емоционален микрокосмос. Не изразяваш мнение за т. нар женски привилегии, които са огризките, които патриархатът подхвърля на жените в патриархалните общества и които са нещото, за което текста се отнася. Аз като видя мнения като твоето, автоматично ми се активира bullshit детектора и ставам саркастична защото съм забелязала, че повечето хора не знаят как да реагират. Т. е bullshit-ът спира или събеседникът все пак се опитва да приведе някакви логични аргументи в своя полза (което се случва сравнително рядко, признавам). Така или иначе, след мнение, кето директно се занимава с квалифициране на моята личност изгледите за аргументирана дискусия са семпли.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s