Три истории

Никога не съм била жертва на изнасилване, за което съм адски благодарна. Но няколко пъти съм имала причини сериозно да се боя.

Случай първи

Отивам на дискотека с една приятелка и нейни познати – две момчета и едно момиче. По някое време мъжката час от компанията се изпарява, понеже ставали рано, щели да работят през уикенда. Настояват да останем, понеже добре сме се забавлявали и не искали да ни развалят вечерта. Не след дълго решаваме и ние да си ходим, вземаме си дрехите от гардероба и ще хващаме такси. В този момент към мен се устремява някакво едро момче с кръгла глава и ме стисва над лакътя: “Идвай да танцуваме”.

“Ние ще си тръгваме” – храбро казвам аз. “Никъде няма да ходиш, идвай да танцуваме” – безпрекословно повтаря онзи. Опитвам се да се измъкна от хватката му, но той ме сграбчва още по-силно, притиска ме в ъгъла и бучи: “Идвай да танцуваме”. Не само че не ми се танцува, но вече съм сериозно уплашена, повтарям че ще си тръгвам, но онзи не ми обръща никакво внимание. Втренчил е в мен жълто-зелените си котешки очи, сякаш ще ме хипнотизира и ми изкарва дъха с тежестта си.

Познатата на моята приятелка стои и гледа като препарирана. Приятелката ми обикаля зад гърба му и му повтаря да ме пусне, на което едрото момче не обръща никакво внимание и продължава болезнено да ме притиска към стената. В един момент на моята приятелка явно много и писва, понеже изкрещява с цяло гърло: “Остави я, бе! Ще хващаме такси!”. Незнайно защо, викът и разваля магията. Онзи отклонява от мен злите си котешки очи и поглежда омразно приятелката ми, след което ме пуска и си заминава.

Случай втори

За пръв път си търся квартира и то в София. Не разполагам с особено много пари, така че си търся стая, по възможност евтина, при което налитам на всякакви откачалки, някои безобидни, други не чак толкова. Поредната откачалка е някакъв дърт чичо, който умира от радост да ме види, кани ме да вляза вътре в апартамента, след което заключва вратата. Дотук нищо особено. Само дето, вместо да ми покаже стаята и да се спазарим за цената, чичото ме кани да седна в хола, първо да си поприказваме. Започва да дрънка за всичко друго, освен за това, заради което съм дошла. Разказва ми някакви свои любовни приключения от време оно, изпъстрени със забележки от сорта на “колко момиченца като тебе са ми плакали на рамото”. Възпитано го чакам да се изприкаже, опитвайки се, от време на време, да вмъкна темата за стаята и за цената. След доста време и няколко подобни намека, дъртият чичо най-сетне изплюва камъчето – можела съм да живея с него напълно безплатно, достатъчно било да му правя свирки.

Усещам как пулса ми се ускорява, бузите и ушите ми пламват, главата ми се замайва от шока. Казвам му, че предложението му не ме устройва и че ще си ходя – бързам, понеже след половин час имам още един оглед (което е истина). Тръгвам към изхода, чичото се устремява подире ми и застава между мен и вратата. Трябвало да си помисля още веднъж, не ставало въпрос за секс, само за свирки, за какъв съм го мислела, той нямало да ме насилва. Повтарям, че не съм съгласна с условията и искам да си тръгна – чичото си знае неговото. Виждам в огледалото зад гърба му разкривеното си лице, готово за плач; изглеждам слаба, беззащитна – готова жертва. Опитвам се гласът ми да звучи твърдо, когато му казвам, че много ме е разочаровал, направил ми е впечатление на интелигентен и разбран човек, сега нека да ме пусне. По неизвестна причина това действа. Чичото ми отключва вратата. С излизането си се устремявам към вратата на асансьора, който не е на етажа, трябва да го изчакам, но вместо да чакам, започвам да ритам вратата като обезумяла, докато кракът не ме заболи, след което се втурвам надолу по стълбите.

Случай трети

Първата ми година в Прага. Не говоря чешки, но горе-долу го разбирам. Нямам приятели, имам много работа. Решавам да се забавлявам сама – ще отида на кино. Харесвам си в програмата “Родени убийци“. Дават го като късна прожекция (от десет часа), откривам адреса на киното, успешно го намирам.

Това, което не съм знаела обаче, е че това е някакво малко арт-кино и че явно съм единственият човек, който през 2003 още не е гледал “Родени убийци“. Единственият присъстващ е някакъв дядка, който се явява портиер, билетопродавач и прожектиращ. През няколкото минути оставащи до десет часа, дядото се опитва да ме забавлява с празни приказки, които горе-долу разбирам и разсеяно отговарям с “да” и “не”. В един момент се оказва, че никой няма да дойде и да спаси положението и докато се усетя, дядото вече заключва външната врата и ме подкарва към салона.

Така наречения салон е едно малко стайче – нали се намираме в арт-кино. Дядото загася светлините, пуска филма, след което се настанява зад мен. Отново се опитва да ме заприказва, от време на време се умълчава, след което пак се опитва да завърже разговор. Приказките му са на тема, колко му било приятно да ме види, нямало ли да остана и след филма, можел да ми пусне още някой филм безплатно, толкова му била приятна моята компания. Повтарям като развален грамофон “не, не, благодаря” и дори успявам да скалъпя на чешки изречението “утре съм на работа”. Космите по врата ми са настръхнали. Дядото ме плаши повече от родени-те убийци и никакви кланета и кървища на екрана не могат да се сравнят с ужаса от мисълта дали ще ми отключи вратата след края на филма. През цялото време той седи зад гърба ми – при всякакви условия мразя някой да седи зад гърба ми, да не говорим за това да ми диша във врата някакъв изрод, с когото съм сама в тъмен киносалон в заключена сграда. Ако щете вярвайте, нямам никакъв спомен за съдържанието на филма. Е, ясно, че имаше някаква двойка убийци – главни герои, но това го знаех още преди да отида на кино.

Както се досещате, дядото ме пусна. Не се мина без още един куп приказки по коридора и пред вратата, при което той всячески се стараеше да ме задържи, а аз – на всяка цена да се измъкна. На улицата най-накрая си поех въздух, сякаш дотогава дори не бях посмяла да дишам дълбоко.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Това са няколкото истории, които ми хрумват на прима виста. Ако се позамисля, мога да се сетя и за повече. Само дето не съм сигурна дали ми се иска да се замислям и дали искам да се сещам.

Всяка жена може да разкаже няколко такива истории. Всяка трета жена може да разкаже история с много по-страшен край.

23 thoughts on “Три истории

  1. Хубав патос, интересни истории, разни минорни грешки.

    „По някое време мъжката час от компанията се изпарява, понеже ставали рано, щели да работят през уикенда. Настояват да останем, понеже добре сме се забавлявали и не искали да ни развалят вечерта.“

    Несъзнателно иронизиране на мъжката част с употребата на тази форма на минало време, която, ако не се лъжа Вазов използваше в „Българския език“ за осмиване на хулещите родната реч – „щял да“, „бил се закачал“ и прочие. Не се сещам как се казваше.

    Случката с „опасния“ дядо в киносалона е безумна. „Изродите“, които говорят и нарушават личното пространство са страшилищата на милениума. Не искам да умаловажавам историята, сигурен съм, че си била ужасена и притеснена, заради предишния си опит, но не можеш да даваш квалификации, защото някой е бил нетактичен. В този ред на мисли всеки мъж ли, който се държи мило с непознати за него деца, е педофил? Some people are just nice.

    • Явно много дълго си умувал, преди да измислиш за какво да се заядеш този път. Иронизирала съм била мъжката част, дядката който ми диша два часа във врата в заключено кино, бил просто нетактичен.
      Друго какво? Може би несправедливо съм обвинила евентуалния хазяин, който просто е искал да му посвиря на кавал?

  2. Denia,

    Ще бъде полезно да коментираш причините, поради които споделяш тези истории с читателите на блога. Аз лично го посещавам, защото се надявам да се говори за равноправието между половете, ако правилно съм разбрал идеята.

  3. @shade
    Що да е безумна случката с дядото в киното? Можеш ли 100% да си сигурен, че някой е просто любезен пич? Тоя текст идеално илюстрира в какви ситуации редовно попада почти всяка жена и защо се озърта през рамо докато се прибира вечер. Не защото е тъпа параноичка, а просто си има причини.
    В тази връзка ето едно видео, което дава представа как се възприема изнасилването- самите родители на жертвата ги е срам. Както и до какво води тази толерантност към насилниците и разбирането, че жертавата сама си го е просела.

  4. Мисля, че всяка жена има случки. Като се почне от ексихибиционисти (виждала съм поне 3), до разни дето те пипат в автобуса, до сериозни опити за изнасилване.

    Ще разкажа две случки. Едната с пенсионер, другата с един нахакан льольо в малък руски град.

    Пенсионер
    Значи през лятото на 2001 г. аз работех в СОС Детски селища в с. Дрен. Сутрин пътувах, вечер се връщах в София. Имаше маршрутка от площада на селото.

    Една вечер обаче въпросната маршрутка не дойде. Една леля от селото ми каза да сляза на пътя и да чакам автобус там. Беше светло, аз с дълга до глезените пола и яке с цип догоре. Чакам-чакам, няма автобус. По едно време спира една камионетка, шофирана от много дърт дядка. Бил за София. Аз си казах, че не може един пенсионер нещо да ти направи, все пак дядо ми на колко хора е помагал, и се качих.

    Първо, дядката ме попита далу мъжът ми ме е напуснал, след това настоя да ме черпи кафе в крайпътно кафене. Като се качихме пак в колата, протегна ръка и каза „Да ми дадете да ви погаля“. В тоя момент обаче ми дрънна телефона и той се разколеба и подкара колата. Докато реша да скачам или не, вече бяхме на колелото на петицата, той спря и аз избягах. Месеци по-късно ми проблесна, че той ме е мислил за проститутка на пътя.

    Русия
    Бяхме аз и две американки, една от които много красива. Седим си и си пием рома в едно кафене. Пристига по едно време очевидно наквасен руснак, с очевидно дебел портфейл, и започва да настоява да се запознава с Кара, красивата американка. Тя няма никакъв интерес към него, но той не спира и става много досаден. Аз му казвам кротко, че дамата не желае да говори с него, при което той избухва, че аз трябва да млъкна, той искал да говори с Кара и тя ще тръгне с него. Успяхме някак си да го разкараме, но накрая ме беше страх да изляза от това кафене. Добре, че нищо не ни се случи.

    След всяка една от тия случки разбира се все се е намирал някой да ме пита що не съм се пазела… Все едно трябва да си прекарвам времето в обмисляне на всички гадни неща, които могат да се случат…

  5. Понякога се чудя как ли изглежда всичко от мъжка гледна точка. Виждат готино маце и се чудят какво да правят. Дали за заговорят? Дали не? Ако се престрашат да заговорят може да бъдат сметнати за досадници. Ако не заговорят може да си изпуснат шанса. Да, изнасилвания има, но пък да си даваме примери, където мъжете са действали малко по-нахакано, за да привлекат интереса ни, мисля че вече е прекалено и…сексистко от наша страна. Да, има и жени, които срещу пари продават телата си и не виждам нищо удивително в историите, че предлагат стая срещу свирки. Явно там някога е живяла жена, предлагала такива услуги. Мъжът ли е виновен или мацката, която е била на квартира преди това? Историите малко ми приличат на изтъкване колко сме готини и беззащитни и заради нашата неземна красота мъжете подивяват и се превръщат в гадни зверове. Няма нужда да ме убеждавате, че не това сте имали предвид. Аз само споменавам на какво ми прилича.

    Да дам и аз един пример, щом сте тръгнали. Моята майка на времето не е харесвала баща ми и постоянно му е бягала, за да не се срещат. Човекът обаче не се отказал и с упорство я преследвал, докато накрая не се залюбили. Тъй че, не всички истории завършват с изнасилване.

    • О, да – идеалният начин за завързване на запознанство е да заключиш обекта в празна сграда/апартамент и да го тормозиш, докато не стане на твоето. Ако така си представяш началото на успешна връзка, явно нещо сериозно не е наред с теб.

      И ако една жена е толкова отчаяна, че е принудена да продава тялото си, за да има покрив над главата – не, не виновна тя. Виновен е изродът, който се възполза от нея.

    • Чакай малко, chinuk – значи не е виновен мъжът, който е искал от момичето ексуални услуги, виновна е някаква въображаема жена, която евентуално може би някога е живяла там и вероятно кой знае го е подучила да иска свирки от следващите си квартирантки?! Сериозно ли? Дотолкова ли нямаш доверие в независимия мисловен процес на мъжете, че трябва непременно някоя жена да е виновна за сексуалните им изстъпления??

  6. Аха. Идеално ми се струва. Много романтично. После ще напиша книга. Не че нещо, ама ти сериозно си си поставила задача всеки, който изрази мнение различно от твоето, да бъде нокаутиран със забележка, на която се чуди какво да отговори, поради простата причина, че е толкова абсурдна, че няма накъде повече.

    На мен лично историята с чичото и апартамента ми се стори разказана по-доста…интересен начин. Да, сигурно не е било приятно. Сигурно и той не е бил приятен, но поне си е казал какво иска и не забелязвам да те е насилвал за каквото и да е. Това че ти си се разтреперала, разплакала и т.н. си е вече въпрос на чувствителност, а ти явно си доста чувствителна и наплашена личност, съдейки по публикациите ти. Станало ти е странно, че те е пуснал. На мен пък не ми се вижда странно. Що да не те пусне? Медалът си има две страни. Може би някъде там, някой мъж разказва на приятелите: „Моля ти се, някаква мацка идва за стаята под наем, която давам и ми предлага вместо пари да ми прави свирки.“
    Ти си отвратена и обидена от предложението, това го разбирам. Но чак пък насилие?

    Чета този блог и съм леко потресена. Уж щеше да руши стереотипи, а сякаш ги бетонира. Значи всички жени са нежни, мили, 50 кила с мокри дрехи, не можещи да се справят с живота жертви. Всички мъже пък са брутални копелета с такъв сексуален нагон, че само се чудят как да ни насилят. Тези пък, които си плащат, за да бъде облекчено сексуалното им желание са изроди, които се възползват от бедните, слаби създания. Ако продължаваме с този род историйки ще бъдем принудени да стигнем до един единствен извод и изход от ситуацията – Кастрация. Кастриране на всички мъже по света, за да сме спокойни, че никой няма да ни посегне и да ходим спокойни по всяко време на денонощието.
    Друг вариант, за да не се чувстваш застрашена и да не попадаш в такива ситуации, като по-горе описаните виждаш ли, Дения? Защото така сме устроени, че мъжете да ни искат и да се опитват да ни получат. Има съвестни хора. Има и такива, които ще прибегнат до насилие да постигнат своето. Подозирам, че насилниците няма да попаднат на този блог, а дори и да попаднат просто ще си го преместят. Така че, ако целта на тези истории е да се стигне до някакъв изход от тези „страшни“ случки, то той е само един и вече го споменах.

    Ако целта не е тази, то явно нещо в излагането на позицията ви трябва да се промени. Дерзайте!

  7. И аз не разбирам защо Denia разказва тези случки в този блог. Очаква се случките да илюстрират някаква теза или пък да бъдат анализирани и да споделят някакви изводи. В противен случаи оставам с впечатлението, че просто служат за затвърждаване на стереотипа злоупотребяващите мъже.

    • Или на стереотипа -> само мъжете злоупотребяват сексуално. Всъщност Denia проповядва като фанатичен християнин, че видиш ли всички жени са жертва на сексуално насили и повечето мъже са сексуални насилнци (е няма как 5 или 10% от мъжете да насилват сексуално всички жени, че и 5% от мъжете нали).

      Един от основните аргументи на Denia e на жените не им вярват като ги изнасилият и повечето сексуални злоупотреби с жени дори не се отчитат. А какво ще каже за сексуалните злоупотреби с мъже? Вярваш ли Denia, че мъжете са склонни да си признаят ако е било сексуално злоупотребено с тях, особенно когато насилника е жена? Веднага ми изниква в съзнанието филма с Maйкъл Дъглас и Деми Мур „Disclousre“ -> http://www.imdb.com/title/tt0109635/

      A всъщност много ми е интересна обратната ситуация, когато „жертвата“ е мъж. Представете си Денчо, който бива заключен от леличка в апартамент докато си търси квартира и леличката му казвай: „Ако ме ближеш редовно, няма да си плащаш наем“. Или Леличката заключва киното и започва да одумва на младия Денчо, колко бил сладък и готиничък… Има и обратна страна на монетата, колко и безумно да ни се струва на пръв поглед.

      • Аз пък не познавам нито една жена, която да не е била жертва на сексуален тормоз в един или друг вариант – опипване в автобуса, на улицата, в заведение, сексуални предложения, ексхибиционизъм и т.н. Нито една. Явно не е чак такъв миноритарен проблем, какъвто ви се струва.

  8. Да, наистина – защо да се борим да срещу насилието от мъже към жени, като е много по-лесно да обвиняваме самите жени, че съдят прекалено строго, че реагират неадекватно, че си въобразяват.

  9. Да, наистина – защо да се задълбочаваме, когато можем да нахвърлим клишета, с после да ги повторим и потретим?

  10. Съжалявам, момичета, но опитайте се да се погледнете отстрани.
    Темата за равноправието между половете се изроди до фанатични монолози по сексуалното насилие върху жени. Да ви кажа ли какво ще разбере един читател, идващ в момента тук:
    1.Всички мъже са склонни към насилие прасета, най-вероятно това важи и за мен🙂 . Другите видове насилие са маловажни и споменаването им противоречи на канона.
    2. Всички жени са потенциални жертви на световната несправедливост, накратко „Woman is a nigger of the world“. Освен това са добрички и беззащитни. Това факта, че физиологичните разлики между половете пораждат специфики и в социалните роли, тотално се игнорира.
    3. Всеки коментар, противоречащ на генералната линия или се игнорира презрително, или се обявява за хейтърски.
    4.Зад кадър оставаме с впечатлението, че имате някакъв генерален проблем с мъжете, който извеждате като световен принцип.

    Абсолютно съм сигурен, че никой от четящите мъже тук никога няма да ви посегне, няма да ви дискриминира и няма да ви обиди. Тези които биха го направили, не четат блогове. Не се гневете на нас, ние сме от добрите. Само не ни харесват залитанията в крайности.
    Повечето ми началници са жени и се разбираме чудесно. Нито една от тях не се определя като феминистка.

    Преди много време, когато бях на вашите години, разсъждавах по подобен начин, бях радетел на равноправието, така както вие го разбирате. За моя изненада, основната порция несъгласие и насмешки получих от женската част на познатите си. Сега вече знам защо.

  11. Много жени, които изповядват фиминистки идеали, се боят да се определят като феминистки, защото ги е страх да не загубят уважението на някакви определени хора, които се чувстват застрашени от феминизма по някакъв начин. Някои известни български блогърки са така. Ау, жените имат право да получават еднакви заплати с мъжете, на работа трябва да има място за кърмене, неееее, не съм феминистка, в никакъв случай. Аз съм мъжко момиче.

    Като по-млада и аз съм смяла на феминизма, без и да знам кой знае какво за него. Моя учителка каза „Вълнува ме каузата на феминистките“ и аз се изцепих „Тия пък кво искат“ и се изхилих. Жените искали нещо, пффф, беж оттука…

    Пък това дето никой тук нямало да ме изнасили и да ме обиди са трънки, драги ми Фродо. Обиждали са ме, коментирали са части на тялото ми, заканвали са ми се. Има и един определен читател, който със сигурност би се пробвал да посегне, стига да има възможност. Няма начин да ми прокараш тезата, че само необразованите скотове посягат, пък тука уважаемите читатели на тоя блог (и други блогове) са едни изтънчени и умни мъже, които никога няма да паднат ниско.

    Очевидно е, че никой тук не мрази мъжете. Както виждаш, тук пишат и мъже, които не рипат 5 метра и не вадят пяна на уста, когато чуят нещо за феминизъм. Знам, че няколко от авторките са щастливо обвързани, аз също, много от коментиращите също. Не търпя определени поведения, а не мъжкия пол като цяло.

  12. Frodo каза: „Това факта, че физиологичните разлики между половете пораждат специфики и в социалните роли, тотално се игнорира.“

    Игнорира се друг път. И трите истории са за това какво се е случило на Деня поради спецификата на пола й, породена от физиологични разлики.

    Frodo: „Всеки коментар, противоречащ на генералната линия или се игнорира презрително, или се обявява за хейтърски.“

    За съжаление, именно ти и други, предварително решили, че феминизмът ще им отнеме нещо, обявяват мненията на феминистите за хейтърски, без дори да направят опит да ги разберат.

    Frodo: „Зад кадър оставаме с впечатлението, че имате някакъв генерален проблем с мъжете, който извеждате като световен принцип.“
    Представи си, аз нямам такъв проблем с мъжете. Имам проблем само със стереотипите са женственост и мъжественост и с материалните им ефекти. Например, тези стереотипи, според които трябва да съм благодарна, че не ходя в казарма и в замяна на това да не се сърдя, ако ми откажат работа понеже имам много малко дете.
    Ако разбереш разликата между проблеми със стереотипите и проблеми с мъжете, няма да имаш проблеми с блога. Аз не настоявам да ти харесва феминизмът. Но би било по-конструктивно, ако критикуваш реалните му тези, вместо тезите, които ти се привиждат. Не знам обаче дали си способен да отделиш едното от другото.

  13. @Ena
    Твоят коментар е класически пример именно за стереотипи. Очевидно е, че разбираш думите ми така, както не си ги представях.

    Дениа с тези три истории показва точно това: не се съобразява със социалните роли вследствие на физиологията. Самия факт, че и в трите тя реално не е била заплашена е показателен. Дааа, ще трябва някак да изтърпите факта, че сте жени. В описаните три случая мъжете по хиперболизиран и абсурден модел само са играли съответната социална роля и то по неприятен начин. От другата страна това е изтълкувано като заплаха, а е било идиотска или просташка настоятелност, нищо друго. Нито един от тези мъже не е бил насилник или перверзник. А историите разказват за неприятни преживявания, така е.
    Сравнението с работодателя, който отказва да назначи жена с малко дете изобщо не е дискриминационно. И аз не съм съгласен с такава практика, но истината е, че в този случай при равни професионални качества мъжът потенциално е повече на разположение, т.е. критерия е чисто конкурентен. Трябва да изберем: или преференции в една област и хандикап в друга, или състезание на равни начала, в което в описаната ситуация жената губи.

    Преди 20 години всички жени работеха, но за феминизъм не се говореше. Сега се говори, но мечтите на доста жени са напълно противоположни: брак с богат чужденец, състоятелен бизнесмен и т.н., само заради проклетата „материална сигурност“. Това ме води до мисълта, че част от тези стереотипи, за които пишеш са също обусловени физиологично, а не само социално. Дано да не съм прав, но това виждам.
    Мисля, че от директната конкуренция жените само ще изгубят. Нито ще се превърнат в мъже, нито ще запазят позициите, които сега им дава полът им. Знам, че вашата теза е, че няма такива позиции, но позволете ми да имам друго мнение.
    Написаното в американски книги не винаги има универсална стойност.

    Това за проблемите с мъжете си беше закачка.
    И още веднъж – ние сме от добрите.

    • Само искам да отбележа, че аз не съм от добрите, аз съм от лол-лол-лошите…

      P.S. Сега чакам Longnalon да дойде да ми тегли един бой, че да започна да вярвам равенството между половете, в доброто и в Бойко Борисов.

  14. Frodo,
    Наистина не те разбирам. Според мен социалните роли, за разлика от физиологията, са променливи. Какво имаш предвид като казваш, че Деня не се е съобразила със социалните роли? Че не трябва да ходи сама на кино? Че не трябва да живее на квартира? Обясни, моля.
    Една жена с малко дете, може да е платила на някой да го гледа през деня.

  15. @Ena
    Благодаря за добронамерения коментар.
    Ще се опитам да обясня.
    За мен социалните роли, колкото и да са променливи, си остават тясно свързани с физиологията. Мъжете са длъжни да се опитват да установят контакт, никой няма да дойде да им предложи, женската социална роля не го предполага. Поне тук и сега.
    Жени, които се движат самостоятелно или в малка група, особено в късна доба (и не са просто минувачи по улицата), се възприемат от мъжкия свят като достъпни за контакт. Ако с тези жени се движат мъже, това е индикация, че са заети и никой няма да ги закачи. От коректност, не от страх. Ако мъжете търсещи контакт се държат адекватно и коректно, няма проблем. В описаните случаи Дениа е дала индикация за свободна без да предполага. Но отсреща са били неадекватни, абсурдно настоятелни и простаци, които са я възмутили напълно резонно.
    Дениа не е разбрала или по-скоро не е усетила какви негласни знаци дава и с изумление и отврат е приела идиотските задявки. В това намирам грешката и. А това, че описаните мъжки екземпляри са се държали отвратително, спор няма.
    За пример мога да дам мюсюлманските страни, където не е прието жени да ходят сами по улицата. Там ако си с мъж или приятелки, нямаш никакъв проблем и никой не би те закачил. Ако си сама, биваш тълкувана като лека жена и закачките са ти гарантирани. Това е само един по-драстичен пример.

    Извинявам се, ако стила ми е прекалено безстрастен и студено аналитичен. Само се опитвам да бъда кратък, а в резултат стават недоразумения.
    Ще ми е приятно, ако съм ясен.

  16. Фродо, да. Ако такова е разбирането ти за връзката между физиологията и социалните роли, ясна ми е позицията ти.
    Историята на човечеството показва обаче големи вариации в женските и мъжките роли. Дори в наше време социалната роля на една образована, работеща жена в САЩ е много различна от социалната роля на една жена в Иран (след падането на Садам). Дори ако погледнем само мюсюлмански държави: жените в Йемен и жените в Йордания имат доста различни социални роли като цяло. А пък в един Азербайджан например, където ислямът е доста силен, на мъжете не им хрумва автоматично, че е ОК да направиш контакт с непридружена жена, защото знаят, че може да им се наложи да дават обяснения на брат й, баща й, мъжа й…

    В случая с Деня, ако решим, че мъжът в киното не е имал насилствени помисли, оказва се, че и двамата са жертва на стереотипите. Той на стереотипа, че сама жена е ОК за контакт, ккоето само по себе си е доста досадна презумпция. Една жена има също толкова право, колкото и един мъж, да изгледа един филм необезпокоявана. Тя на стереотипа, че мъжете се възползват от сами жени. Деня обаче казва, че въпросният й е дишал във врата два часа е заключил киносалона. Ако беше за единия невинен контакт, въпросният можеше да седне на разстояние от нея и да не заключва вратата. На мен специално никога не ми се е случвало да заключват салона по време на прожекция. Ако човекът наистина не е имал намерение да я притесни и не е разбрал, че я притеснява, страдал е най-малкото от някаква форма на аутизъм.

    Какъвто и да е случаят, като феминистка вярвам, че мъжете са напълно способни да разберат, че една непридружавана жена не е непременно умряла за нечия компания и че правото на една жена да се движи спокойно и самостоятелно трябва да е гарантирано.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s