Мъжки привилегии

Мъжете тайно се страхуват, че жените ще им се смеят. Жените тайно се страхуват, че мъжете ще ги убият.

Това, което повечето мъже не искат да чуват е, че всяка жена се страхува от мъжете.

Разбирам ги – чувстват се застрашени, несправедливо обвинени, принудени да се защитават заради нещо, което не са извършили. Но както веднъж обяснявах на моя любим, ако сега пред нас застане един чернокож и каже: “Вие, белите хора, винаги сте потискали черните”, просто няма как да не се съгласим с него, въпреки че ние двамата дори не познаваме черни хора, камо ли пък да ги подтискаме. Бялата ни кожа автоматично ни дава някаква привилегия, която макар да не усещаме, веднага би сме усетили ЛИПСАТА и.

Човек не осъзнава, че има някаква привилегия, докато не я загуби. Ако си физически здрав, не го оценяваш, освен ако някаква злополука или болест не те принуди да видиш света от перспективата на инвалид. Никога не съм се чувствала така глупаво, че имам здрав слух, както когато се оказах на тъмна спирка сред група глухонеми хора и трябваше да им пиша на телефона си, за да се разберем.

Затова напълно разбирам мъжете, които се чувстват глупаво, когато разберат, че цял живот разполагат с привилегия, с която жените не се ползват.

Съществена част от възпитанието на всяка жена е да се пази от мъжете. Това което от малки ни набиват в главите е “Пази се! Не ходи сама през нощта! Най-добре не ходи никъде сама, не се запознавай с никого, освен ако не те представят познати; не се доверявай на непознати мъже, особено ако изглеждат извънредно дружелюбни, понеже за всяка услуга, която ти направят, ще искат заплащане в натура”.
Всяка жена, дори да е шампионка по бокс, живее с мисълта, че винаги може да бъде нападната, изнасилена и убита от мъж. И напълно основателно – три четвърти от тежките престъпления се извършват от мъже върху жени. И най лошото е, че нашето патриархално общество хвърля вината върху жените.

Това, което всяка изнасилена, пребита или малтретирана жена чува първо е: “А ти с какво го предизвика? За такива работи винаги трябват двама души! А ти защо не си се пазила? Защо си го поканила у вас? Не си ли доста тъпа, че си му повярвала? Ти сама си си виновна!”.

Да си жена, означава, че ти предстоят много ситуации, в които както и да се държиш, каквото и да направиш, както и да реагираш, все е неправилно. Ако мъж ти прави цинични “комплименти” – ако се засрамиш и изчервиш, си задръстена и тъпа. Ако му забиеш един шамар, тогава си зла мъжемразка, която не рабира от майтап. Ако му отговориш в същия тон, значи си курва, която “си го търси”.

Ако мъж те мрази и те напада, словесно или физически – отново същото. Ако му отвърнеш по същия начин, значи го предизвикваш. Ако го игнорираш – значи си надута и нямаш чувство за хумор. Ако се стараеш да не му даваш повод и го избягваш – значи си родена жертва, която си заслужава всичко най-лошо, което може да и се случи.

Да си жена, накратко, означава че не разполагаш със себе си. Твоето тяло, твоето АЗ е обществена собственост. Всеки мъж може да дойде и да си прави каквото си пожелае с теб и накрая виновната си ТИ.

Разбирам мъжете, които се чувстват глупаво и неудобно, разбирайки този факт. Те никога не са искали подобна привилегия, никога не са молили за нея – но е факт, че обществото им я дава, без да ги пита.

Един разумен и мислещ мъж би следвало да разбере своята привилегия и съзнателно да се опита да не я използва. Една мислеща и разумна жена би следвало да осъзнае, че живее в патриархален свят и вместо да се намести удобно в някоя от ролите, които този свят и отрежда, да има смелостта да търси нови модели на поведение.

ВАЖНО ДОПЪЛНЕНИЕ

Моля всеки един желаещ да коментира в смисъл на „ама аз никого не съм изнасилил, пребил, наранил, защо само защото съм мъж, вие ме слагате под общия знаменател, аз не съм виновен“ искам да кажа следното.

Освен ако случайно тема посветена на подобна тематика не започва с „Специално на вниманието на еди-кого-си, ти, еманация на мъжествеността и мъжкия пол, когото имаме предвид винаги, когато стане въпрос за мъже, проблеми с мъже, теми засягащи мъже, да, точно ти, чети тук сега и ни отговаряй защо си се държал така“, та освен в този случай, разберете, че не говорим конкретно на вас, не обвиняваме конкретно вас и че не, вие не сте еманацията на мъжете. Съжалявам, но е факт. Това, че вие не сте такъв, не означава, че такива хора няма и това, че вие също сте жертви на патриархата и начинът му на процедиране, не означава автоматично, че чуждите проблеми са маловажни или че не се случват.

Проблемът на жените с мъжете насилници е, че на насилниците не им го пише на челата. И че културно сме възпитани да търпим (това се променя, но всеки може да се сети за семейство, в което имаме мъж насилник и вечното – „ама защо тя не си тръгне?“).

П.П. Същото важи за дамите, които са имали щастието и нормалния живот да се разминат с такива случаи. Вашият опит не означава, че това не се случва, а че това не се е случило на вас. Ако желаете да отговорите „ама това е лично мнение, вие сега искате да се чува само това, което ви устройва“ просто ще кажа – не, ние използваме статистиките за сексуално и домашно насилие над жени в България като част от доказателствената част.

Е.

88 thoughts on “Мъжки привилегии

  1. „Всяка жена, дори да е шампионка по бокс, живее с мисълта, че винаги може да бъде нападната, изнасилена и убита от мъж. “ – сори, жена съм и не съм шампионка по бокс, но категорично никога не съм живяла с тази мисъл. Да, когато се прибирма по тъмно, се оглеждам, избягвам тъмните места и гледам да не се доближавам до непознати, но съм на мнение, че всеки човек, без значение мъж или жена, трябва да бъде предпазлив и да не предизвиква сам неприятностите. Като цяло съм научила тези похвати от мъже, които ги ползват.

    „Да си жена, означава, че ти предстоят много ситуации, в които както и да се държиш, каквото и да направиш, както и да реагираш, все е неправилно.“ – неправилно за кого? И какво изобщо е „неправилно“? Защо ли за 30 години не ми се е случвало да попадна в такава ситуация?

    „Ако мъж ти прави цинични “комплименти” – ако се засрамиш и изчервиш, си задръстена и тъпа. Ако му забиеш един шамар, тогава си зла мъжемразка, която не рабира от майтап. Ако му отговориш в същия тон, значи си курва, която “си го търси”. “ – Извинявай, но длъжна ли съм да се интересувам дали някой ме мисли за „задръстена“, „мъжемразка“ или „курва“? Ако компанията на даден мъж не ми е приятна, няма да се мотая в нея, нито ще го пусна на разстояние, в което физичското му превъзходство да му даде съответната власт над мен.

    „Да си жена, накратко, означава че не разполагаш със себе си. Твоето тяло, твоето АЗ е обществена собственост. Всеки мъж може да дойде и да си прави каквото си пожелае с теб и накрая виновната си ТИ.“ – това пък никога не ми е хрумвало. Да, съзнавам, че физически съм по-слаба от повечето мъже, но някак си никога не съм се поставяла в социална ситуация, в която тялото ми да е на някой друг. Защо ли при мен никой не идва да си прави каквото пожелае (освен ако не го пусна;-) )?

    „Една мислеща и разумна жена би следвало да осъзнае, че живее в патриархален свят и вместо да се намести удобно в някоя от ролите, които този свят и отрежда, да има смелостта да търси нови модели на поведение.“ – Като цяло се имам за мислеща и доста разумна жена, при това с прилична степен на самоосъзнатост, но категорично не смятам, че живея в патриархален страх. Съзнавам, както казах по-горе, че съм физически по-слаба от повечето мъже, но също така съзнавам, че имам достатъчно рацио, което ми позволява да не живея в постоянен страх и да успявам да избегна евентуалните негативни последици. И ще се радвам, ако не се опитваш да ми го налагаш, благодаря🙂 Доволна съм от моделът си на поведение и ролите, които ми е отредил патриархалния ни строй – роля на програмист, роля на учен, роля на човек, който обича да тренира с хладни оръжия, роля на човек, който обича да чете фантастика, роля на майка и когато ми е приятно – на домакиня. Много рядко съм имала проблеми с мъжете, а малкото които съм имала, са били основно резултат на неопитност, но не е ли така с всичко в този свят?😉

    Всичките тия „патрирхални“ дивотии не че не са така, но колкото и да пишеш по форуми, няма да се променят. Всъщност онзи ден направих за феминизма повече отколкото всичките тези статии взети заедно са наравили – регистрирах се във форум за автомобили, за да разбера какъв е проблемът на колата ми. Един мъж от форума без да ме познава (по никът ми личи, че съм жена) ми обясни как сама да си оправя проблема. Казах му, че никога не съм ровила под таблото и отговорът беше „Много е лесно, ще видиш“. в същото време друг мъж, на когото разказах случката по ай си кю ми каза „е айде де, направи го!“. Сега си търся инструменти.

    Личното ми мнение е, че до много голяма степен е вярно твърдението, че жените, които са жертви на насилие, дискриминация и пр проблеми на „патриархланото ни общество“ (ГОВОРЯ ЗА НАШЕТО ОБЩЕСТВО, а не за разните ислямски и други страни, в които жените действително нямат права), до голяма степен дължат това отношение на собствената си неспособност да се справят с него. Ако по цял ден четеш феминистки книги, пишеш по феминистки блогове и очакваш обществото да се оправи в резултат на това, дали ще има повече ефект, отколкото ако просто не се хванеш и не направиш всичко, което смяташ, че трябва да можеш и ти е интересно да правиш?

    • Чест и почитания, Lady, добре, че те има. Вече бях почнал да се чувствам като бял във форум на чернокожи екстремисти.🙂
      Изключително много съжалявам, ако някоя от авторките е била жертва на насилие от мъже. Сигурно затова толкова много се пише на такива теми.
      Мен пък ме интересуват проблемите на ежедневната дискриминация в „дребните“ детайли, а тя е в повечето случаи двустранна.
      Прочее, още не съм забелязал някоя жена да се страхува от мен. Забелязал съм, че се страхува, че не може да ме контролира.

      • боя се, че точно с Denia не би могла да направиш дискусия, от коментарите й които съм чел единствено личи агресия, стереотипи, предрасъдъци и вечно ги възприема като лични нападки, което спред мен е израз на някакво психическо състояние.

      • Какъв е смисълът да поставяш интригуващи теми и въпроси в такъв блог, ако не за да се оформи дискусия с рационално мислещи хора на твоето и на различни от твоето мнения?

  2. more bulshits!

    Какви привилегии ?!

    Тъкмо започна добре и още на средата на увода – БАМ! пълна безсмислица : Бялата ни кожа автоматично ни дава някаква привилегия, която макар да не усещаме, веднага би сме усетили ЛИПСАТА и.

    Какво означава това? Каква привилегия ми дава автоматично кожата? НЯКАКВА!? И как разбра, че ще ни липсва, изведнъж ставаш черен и почва да ти липсва, че си бял!? Може би като прекалиш със слоариума и почва да ти липсва, да си бял?

    Реших да чета по-надолу да разбера каква е тази привилегия, но…не, нито дума повече за това. А на базата на това изречение се изгражда и тезата, като съвсем неправилно директно се прави аналогия с пола.

    И привилегията, че си нормален?! OMG

    Всеки нормален мъж се притеснява да не го нападнат, пребият, оберат или квото и да е. Когато е сам в дискотеката с приятелката си се притеснява да не я закачат разни тъпаци. Реално привилегията, че никой не го е страх от жени, не е МЪЖКА а ЖЕНСКА. Но пък мъж шофьор го е страх от жени шофьори. Значи, аз имам за какво да се страхувам от другия пол, значи нямам привилегия. От цялата работа излиза, че привилегията на мъжа е, че не го е страх да го изнасилят в тъмното. Но пък в затвора всички ги е страх да не ги изнасилят. Е каква в крайна сметка е връзката със страха и с пола?! И на мен майка ми като малък ми е говорила същите работи като на теб, твоята ти го е казала, защото си дете, а не защото си момиче.

    Това, че мъжа е по-агресивен от жената, не е привилегия, защото в много от случаите е непреодолим недостатък. Мъже, които не могат да контолират агресията си обикновено отиват в затвора, където повярвай, е много по-лошо, от колкото да трепериш от страх под юргана.

    „А ти с какво го предизвика?“ Когато стане бой в дискотеката прибират и двамата и почват същите въпроси! Когато е замесена жена, те автоматично я пишат за жертва.

    Когато мъж направи комплимент на жена, първата й мисъл често е „тоя и той иска секс“.
    Ако се държиш по-галантно с жените, току някоя може да те обвини в сексуален тормоз само защото те мрази и това, че си мъж автоматично те прави виновен. Това не е ли привилегия на жените!?

    „Да си жена, накратко, означава че не разполагаш със себе си. Твоето тяло, твоето АЗ е обществена собственост. Всеки мъж може да дойде и да си прави каквото си пожелае с теб и накрая виновната си ТИ.“

    even more bulshits

    „Разбирам мъжете, които се чувстват глупаво и неудобно, разбирайки този факт. Те никога не са искали подобна привилегия, никога не са молили за нея – но е факт, че обществото им я дава, без да ги пита.“

    Добре ве, каква е тая ПРИВИЛЕГИЯ в крайна сметка?! Аз не се чувствам глупаво, макар, че знам, че съм мъж.

  3. venimus, искаш за знаеш коя привилегия?
    ми привилегията да не се обръщаш нервно като вървиш сама през нощта и някой върви зад тебе.
    привилегията да не искаш да върви пред тебе, за да имаш ‘контрол’ над ситуацията.
    аз не искам да живея в параноя естествено но когато растеш момиче неминуемо те учат да те е страх и да си ‘предпазлива’ срещу сексуално насилие. досадно е, разбираш ли?

    • С какво сексуалното насилие се отличава от което и да е друго? И с какво един мъж е застрахован, че някой по-силен от него мъж (или двама или трима) няма да го пребият като куче и да го оберат? Пълно е с такива случаи. Аз познавам много мъже, които се оглеждат и предпочитат по тъмно другите да вървят преди тях, а не след тях. Това не е страх, това е нормална човешка предпазливост в страна, в която престъпността се вихри безнаказано.

    • Почти няма човек, който да не се обръща, когато върви сам през нощта и някой върви отзад!
      Що за глупости?
      Обикновено мъжете правят по-големи крачки и за това вървят по-бързо, съвсем нормално е да застигат жените. Нещо против законите на физиката ли имате?!
      Този необоснован страх, че някой иска да те напада е насаден от телевизия филми и други глупости, също и от жени, които се лъжат една друга, колко било опасно.
      И мен са ме нападали в гръб по сред нощ (да ме обират) и това, че се бих единствено ми спаси няколкото лева дето имах в себе си, но и мен ме биха и аз ги бих. В крайна сметка, никакво значение за мен няма, че онези са насинени, мен ме интересува това, че АЗ бях насинен. И в крайна сметка не съм почнал да си правя някакви изводи за мъже, жени, неоправданост и т.н.

      Прецени си сама кое е най-гадното, дали ще ядеш бой или ще ти вземат 20-те лв. или и двете. Мен лично не ме интересуваше толкова парите, просто реших да си ги защитя.

      А когато застигат някой изотзад това, че си мисли, че някой го напада е изцяло негов комплекс и няма нищо общо с никакви привлиегии и полова дискриминация.

      • Значи, като няма феминистки с които да дискутирам, поне с теб, venimus, да се пробвам малко.

        „А когато застигат някой изотзад това, че си мисли, че някой го напада е изцяло негов комплекс и няма нищо общо с никакви привлиегии и полова дискриминация.“ – тук не съм много съгласна. По мое мнение е общо-взето правилно всеки, мъж или жена, да приеме по дифолт, че ако някой го настига отзад по тъмно, това е потенциална заплаха. Но забележи, да го приеме и да го предотврати своевременно и кротко – да смени посоката, да забърза крачка, да я забави, но така, че да се размине с другия на прилично разстояние и пр. Това, което не трябва да се прави, е да се нервираш и да се тресеш от страх и паника. В края на краищата вероятността това да е случаен колкото теб човек, е огромна.

      • Да обобщим казаното от venimus:

        Жените се страхуват да не ги нападнат мъже.
        Мъжете се страхуват да не ги нападнат… изненада! отново мъже.
        За което са виновни жените, които се лъжат една друга, колко било опасно.

      • @Denia Точно така. И аз обобщавам всички факти посочени в статията и допълних пропуснатите (т.е. от мъжка гледна точка)
        Но този извод сама виждаш, че разбива теорията ти за привилегия.
        Освен ако не смяташ, че мъжа има привилегия да е престъпник. Аз в този свят, в който живеят това е наказуемо.

        @Lady Не се изразих много правилно. Исках да кажа, точно това което ти казваш, но с допълнението, че човек сам си избира как да подходи към тази ситуация, а това, че е имал лош опит и решава да подхожда предпазливо също си е негов избор. Ако смята, че е неспособен да се защити (т.е. има комплекс), това касае единствено него и никой друг не му влияе на това.

      • „За което са виновни жените, които се лъжат една друга, колко било опасно.“
        А това не съм го казвал! Казах, че жените са си виновни, че си самоподхранват страховете ! А не че предизвикват мъжете да ги нападат! Не ми преиначавай думите.

      • Да си неспособен да се защитиш, е чисто физическа характеристика, а не комплекс, венимус. Виж, да си неспособен да избегнеш нападението, си е или глупост или ами.. глупост. Комплексът е когато си мислиш, че всички по малките улички искат да те бият и им скачаш пръв😉 Дори и когато не си в малките улички🙂

      • @venimus, значи освен да те нападат за пари могат да те нападнат и да те изнасилят или поне да се опитат. Случвало ли ти се е? Щото на много жени им се е случвало. Има хищници, които освен да обират хората и ги изнасилват. Жертвите на изнасилвания са все жени. Аз лично не съм чувала за нападнат и изнасилен мъж от жени посред нощ или посред бял ден. Как си обясняваш тоя парадокс?
        Освен всичко най-тъпото , venimus, е фактът, че когато се случи на жена, всички смятат,че вината си е нейна, защото е била издокарана, връщаща се от дискотека посред нощ и не се е пазила, така й се пада. Примерно. А теб са те нападнали, вероятно пак мъже, и си егати смелия пич щото не си се дал и на никой не му минава през ум да те обвини , че си се прибирал сам в тъмното. Разбираш ли разликата?
        Иначе теб лично никой не те обвнява, че си лош , но е факт ,че има разни лоши хора и жените са двойно по-заплашени да пострадат от тях. И това насилие дето все говорят за него във феминиските блогове не е някакво виртуално насилие, ами си е реално и се случва на релни хора, причинено от други все така реални хора.

      • @Lady, физическите характеристики са едни от основните причини за комплекси. Наблюдават се много лесно при жените: грозна съм, глупава съм, неспособна съм и т.н. Има ги точно толкова и при мъжете, но те обикновено се изразяват в агресия и трудно се различават един от друг от страничните наблюдатели, докато при жените избиват по-разнообразни начини (за това казах, че се наблюдават по-лесно).
        Поради липса на достатъчно агресия в жените, комплексът физически съм слаба избива в панически страх от дреболии. А жените не са чак толкова по-слаби от мъжете физически, като ги гледам само как мъкнат с километри огромни и тежки торби с покупки( и млади и стари). И това е в нестресова ситуация. В стресова ситуация, човешкото тяло е способно на невероятни физически постижения, включително от жени.

        Това, че някой им е втълпил, че не могат да се защитят физически е отключило и този комплекс. А това става още в ранно детство, на жените им се натяква от майките им, че са слаби и трябва да ги е страх. Т.е. родителите несъзнателно насаждат този комплекс в момичетата.
        Това е единствената теза на Denia с която съм съгласен.

      • Венимъс, почти със всичко казано съм съгласна, единствено смятам, че прекалено надценяваш силата на жените. Аз съм си правила нещо като експерименти по темата и се оказва, че без да съм специално тренирана, съм по-силна от повечето жени, с които контактувам, но определено по-слаба от повечето мъже. Ключовото обаче тук е, че във времето и обществото, в които живеем, почти нищо не опира до физическата сила….

      • Абсолютно си права, че жените са по-слаби физически поради факта, че мускулите на жените са 23% от телесната маса, докато при мъжете е 40%. Но това играе малка роля в самозащитата. Не случайно има много курсове за самозащита направени за жени и там не се изисква сила и са супер успешни като техника и популярност. Ако някоя жена се страхува може да посещава такива курсове, това, че не го прави аз смятам, че е нейно решение.

        Биологическото предимство на мъжете пред жените е неоспорим факт и точно това се опитвам да кажа, че не трябва да се търси проблем в обществото или да се бяга срещу природата с цел да се почувстват жените по-малко онеправдани. Трябва да се подходи по друг начин за да се предотвратят злоупотребите с човешката физика. А именно да се насади нагласата към всеки, че има начин да се самозащити успешно без да е физически по-силен.

        И това тази статия ни най-малко не го прави.

      • @Лъчезара пак повтарям причината за насилието няма нищо общо с привилегиите! Чети ми и другите коментари!
        Излиза, че за една жена най-страшното е да я нападнат и да я изнасилят! Стане ли спор за насилие и веднага се скача с изнасилванията.
        И бидейки жена с това изчерпваш и представите си за насилие (и унижение).
        Пак повтарям, това че са ме били за да ме оберат е също толкова неприятно. Това, че и аз съм ги бил единствено си е за мен някаква дребна и незначителна компенсация за накърненото ми достойнство. В крайна сметка аз сам срещу двама е същото като жена срещу мъж. И не съм ги победил! Просто всичко продължи доста дълго и взеха да се появяват хора и обирджиите сами избягаха.
        Много жени след първите 2 шамара (образно казано) се предават. Това мога да го отдам на мисълта им, че физическото им здраве е по-важно от „секса“.
        Казано по друг начин, жената по дефиниця не смята, че може да се защити и се предава без бой.
        Тогава защо самият сексуален акт винаги се изтъква пред побоя? Нежеланата бременност вече не е проблем.
        Основната разлика между изнасилването и секса с партньор е стреса и побоя. Следователно изнасилването на практика по нищо не се различава от обира.
        Не излиза ли, че в този случай жените имат привилегия при условие, че изнасилването се смята за много по-сериозно престъпление от обира.
        Излиза, че след като са ме стресирали и били, трябва да го преживея ей така, защото съм МЪЖ. И не говоря за два шамара и ритник в задника, говоря за болници и т.н.
        Няма ли тук дискриминация по пол?

  4. Яко, едно статистически доказуемо твърдение- мъжете извършват повече актове на физическо насилие. Статистика… безполезно нещо, ако резултатите не сеанализират правилно😉 Да видим, определени раси и малцинства не извършват ли повече насилие от други? Усещате ли какво намеквам, хахах🙂
    Тук ще издигна един лозунг:
    Не на феминизма като дискриминация!

    Обаче, темата не беше ли за привилегиите и липсата им?

  5. Надявах се, че този блог ще предлага решения, нов подход , нещо конструктивно, което да помага да преодолеем различията, а не да ги задълбочава. Точно поради това феминизма не успява да изпълни задачите , с които се е нагърбил, защото се впуска в безмислени спорове.
    Всички знаем, че жените се страхуват, всички знаем, че са подложени на издевателсва, всички знаем, че физически са по-слаби и им е трудно да се защитят. Но никой не знае как да преодолеем това. Та, моето предложение е да се работи именно в тази посока, да се търсят пътища за преодоляване на дълбоко вкоренените различия между половете.
    Спорът, който водите тук ще завърши с предсказуем резултат.

    Дами, опитайте се да бъдете креативни и да привлечете вниманието със стойностни предложения, за едно бъдеще без дискриминация, търсете отговори, не се впускайте в конфронтация, тя няма да помогне.

    • И аз това се надявах, но за съжаление диалога е всичко друго, само не и конструктивен. Лошо, ако не пееш в същата тоналност…

  6. Абе май трябва да си млад, здрав, деветдесеткилограмов мъж, за да разбереш че имаш привилегии над останалата част от човечеството.

    Венимус, ти се страхуваш като идеш на дискотека… но аз не. Ако не си търся целенасочено боя, няма да си го намеря. И по улицата нощем не се страхувам нито за мен, нито за приятелката си (когато е с мен). Просто знам, че ако някой иска да се сбие, да обере или изнасили някого, ще гледа да си намери по-лесни жертви от мен.

    Точно това може би е малко трудно да осъзнае всеки – че всеки един от тия факти ти дава предимство – 1. млад, 2. едър, 3. мъж. Това иска да каже авторката. Това осъзнах аз за себе си и останах леко потресен http://kaka-cuuka.com/125

    • Първо, мен не ме е страх, макар далеч да не съм 90 кг. Не ме е страх нито в дискотека, нито на улицата.

      Говориш смешки. Това дали си таргет на идиоти или не, не е предимство. Случвало ми се е пияндета и мутри (трезви) да се заяждат с мен защото изглеждам по-слаб физически и до сега винаги съм се оправял без бой и без накърнено достойнство. По никакъв начин не чувствам, че имат предимство, защото НЯМА БОЙ!

      1. млад, 2. едър, 3. мъж. са предимства в борбата свободен стил, не в живота.

      Ако смяташ, че ти с 1-3 си привилегирован, че ще успееш в живота, ще си щастлив и т.н. значи имаш сериозен проблем с реалността.

    • Проблемът с тезата на аврторката е, че тя генерализира и едва ли не насажда на жените чуството, че са жертви, вместо да прави обратното – да им даде да разберат, че от тях зависи дали ще са жертви. Другият проблем е, че се опитва да обвини целия свят за тези проблеми, при положение, че от всеки един потенциален подлежащ на насилие(в частност жена) зависи дали ще бъде насилен или не.

      Вместо да предлага решение, както Валентин Михов е отбелязал по-горе, вместо да даде на жените силите и знанията да се справят сами с проблема, всяка за себе си, тя им натяква „Да си жена, накратко, означава че не разполагаш със себе си“, „нашето патриархално общество хвърля вината върху жените.“, „Всяка жена, дори да е шампионка по бокс, живее с мисълта, че винаги може да бъде нападната, изнасилена и убита от мъж.“
      Ако целта на феминизма е освобождаване от страха и половите предразсъдъци, то това, което прави статията на макрониво е точно обратното – насаждането им.

      Има едно явление в рекламата, наречено „Вампирски ефект“, при който даден преекспониран обект в рекламата засенчва рекламирания продукт. Пример – пуловера на татко. Колко души си спомнят пуловера и колко си спомнят кой беше рекламирания продукт? Или „дините“ и мастиката. И пр. и пр.
      Нещо подобно се получава и тук – постоянното натякване как жените са жертви и живеещи в страх и неспособни да се защитават, лесно предизвиква прайминг-ефект и води до имплицитно изпитване и затвърждаване на именно този страх, на това чуство да си жертва, на усещането, че си неспособна да се защитиш. И оставя на заден план (всъщност изобщо не споменава) възможните решения на проблема.

      • кво значи „зависи от нас дали ще сме жертви?“

        ако ме пребият и изнасилят трябва да се настроя психологически примерно с positive thinking нещо или да ходя на църква да простя на нападателя, за да не се чувствам жертва??
        или трябва да зависи от мен да не съм жертва, като не се обличам ‘предизвикателно’ примерно..
        има някои неща, които не зависят от тебе, които са извън контрола ти. като това да те нападне някой зажаднял коч.

      • @epistemic murk
        Като начало, социологическите изследвания показват, че хората (мъже и жени), които имат поведение и излъчване на жертви, които се страхуват и се държат неуверено, са много по-често обекти на нападение, отколкото тези, които са самоуверени и непритеснени. Не знам дали като дете си чела книжки за пътешественици, които попадат на вълци, но там има една много интересна и често споменавана реплика: „Вълците надушват страха и те нападат ако те е страх“. Реално при страх и притеснение тялото отделя феромони, които несъзнателно предизвикват хищниците. И агресивните нападатели, които търсят лесни жетрви.
        Разбира се, ако ти си с деколте до пъпа и пола до над талията и се разхождаш между загорели току-що излезли от затвора криминали, като лекичко въртиш дупе, колкото и не-жертвено да се държиш, няма да ти помогне. Но тук опираме до продължението:
        Като продължение – разискванията по-горе, които често се водят по форумите за бойни изкуства (основно от мъже, но и от доста жени) че предпазливото поведение е доста добър начин да не се забъркваме в опасни ситуации. Или както има една приказка – превенцията е най-добрият начин за печелене на битката.
        И като заключение, приемаме че в крайна сметка след всичко гореспоменато, наистина сме извадили много, ама много лош късмет и ни е застигнала такава неприятност – тук именно силата в последствие ( и надявам се е ясно, че не говоря за физическа сила) е нужна, за да преодолеем травмата и да не й даваме да съсипе живота ни, да ни направи страхливи, да ни кара да се стряскаме посреднощ и пр и пр. Реално при добра рационализация и по-малко поддаване на емоциите (или насочването им в нужната посока), тарвмата може лесно да бъде преодоляна от силните.

        • Лейди, стигнахме до правилата вече.
          Конкретни дрехи, конректни улици, конкретни пози, конкертни форми на тялото.
          Мъжете по дефиниция са неспособни да се контролират и за това отговорността за сексуалността им и реакциите им пада на жените?

          Не е ли малко нечестно, че от жените се очаква да имат паранормални способности и да знаят кой, какво си мисли?

          Твърдиш, че ако си облечена предизвикателно, има шанс да те напднат с цел сексуално насилие.
          Означава ли това, че нямаш право да се облечеш по начин, по който се харесваш заради някого другигу, който на теория е зрял и без психически отклонения?
          Означава ли това, че има някакъв неизвестен дрескод, който трябва да се спазва? Казвам неизвестен, защото не само жени, които са облечени „предизвикателно“ са нападани.

          Според мен това е просто извинение и прехвърляне на отговорността върху жертвата. „Да не беше слагала къса пола/ да не беше носила панталон/грим/да не беше пила/да не беше ходила на клуб/дискотека/ да не беше излизала сама извън дома си/да не беше отваряла вратата на дома си/да не се беше раждала жена.“

          Осъзнаваш ли какво ми казваш ти?

          Единственият начин да предотвратиш сексуално насилие е да не се намираш в една стая/помещение/град/държава/планета с насилник, защото решението за физическо насилие НЕ Е твое, а негово.

    • @longanlon за статията ти – прав си като цяло за жените, макар само да констатираш очевидното, но грешиш за мъжете, по простата причина, че използваш личната си гледна точка за да направиш генерално заключение.

      Аз очаквам да се търси корена на проблема и някакво горе-долу решение и това е, което се опитвам тука да плещя.

      @Lady @Валентин Михалев – радвам се, че има и трезво мислещи хора

      • Како Сийке, всички искаме да сме млади, здрави, силни и красиви. Само че, често сме стари, болни, слаби и хм, непривлвкателни. Независимо дали сме мъже или жени.
        Не ми харесва позицията на жертви, която се заема от тукашните феминистки. Не се ядосвайте на природата, че сте статистически по-слаби физически, просто поставете този факт на везната на равенството в обществото.
        А пък аз съм значително по-слаб от щангистките и боркините.

  7. Да се сравнява изнасилване с обиране е меко казано абсурдно.
    И на мен са ми скачали да ме обират, но са ми скачали и с други намерения.
    Повярвай ми, двете неща като усещане изобщо не са идентични.

    Ок, два шамара и са ти взели портмонето, голяма работа.
    Само че в случай номер две няма какво да предприемеш, за да не ти се случи. Защото прибиране от университет (по светло) и чакане на спирката на автобус на умерено оживена улица не е точно еквивалента на размотавам се по тъмни улички.

    Всъщност темата се измести към агресията и до колко е културно прието да се показва и колко често кой я практикува, което не е точно по публикацията.

    Някой по-горе изкоментира как бялата кожа не била привилегия.
    Тези да си ги спомни следващият път като чуе призивите на Расате срещу роми, турци, арменци или който и да е, който НЕ Е българин (каквото и да значи вече това понятие). Специално пуснах коментарът на Пат Робъртсън, като пример на фанатизъм и расизъм към някого, който не е бял и как е оправдан този расизъм.

    • Това, че си се чувствала морално обидена от изнасилване и неприятното усещане, че са те били и обрали естествено, че се различават емоционално. Но разликата е само в главата ти. И двете са акт на насилие и реалните последствия са еднакви – синини и болка. Всичко друго са детайли, детайли както да ти откраднат 200лв. и 20000лв. Т.е. личните ти последствия са лично за теб и не могат да се обобщават и сравняват с други.
      Също каква е разликата, дали са те изнасилили и убили или обрали и убили при условие, че и в двата случая си УМРЯЛ?!

      Така, че като говориш с общи термини, не трябва да набъркваш детайлите. Говорим за агресия и насилие, не за формите им. Защото много ясно, че от подробностите винаги можеш да изсмучеш някакви псевдо „доказателства“.

      Частното не доказва общото

      • Морално обидена?
        Ето това е най-подценяващото изречение, което съм чувала.

        Надявам се никога, ама никога да не ти се налага да разбереш каква е тази т.нар. морална обида.

      • исках да кажа „морално унизена“, но прочети пак изречението и виж какво „подценявам“. Казах, че не може да се сравняват психическите травми. Не се хващай на думите, още повече, че няма „edit“

      • ахахах двете били еднакви.
        начи ако е пребият нацисти заради расизъм или някой те удари щото ти първо си го ударил е абсолютно еднакво???
        изнасилването е най-гнусното престъпление на света. не е същото като да те набие някой за да те обере и имаш уплах примерно 2 седмици, после ти минава.
        от изнасилване на много хора не им минава, то просто те унищожава.
        чети повече преди да се излагаш с тъпи коментари

      • Всъщност унизението от изнасилване при жените не е много различно от унизението от това да бъдеш пребит при мъжете. Не говорим за „два шамара“ нито за „когато си посегнал пръв“. Унижението, чуството, че си омърсен, притеснението, че някой е нахлул в личното ти пространство и ти не си могъл да направиш нищо за да го предотвратиш, са еднакви и за мъжете и за жените и всеки, който твърди обратното определено е дискриминатор.
        Жените са много чуствителни по темата с изнасилването, но пък мъжете са много чуствителни по темата с личната си теритотия и мъжкото си достойнство, не смятам че двете са несъпоставими.

        Разликата, която се появява тук, е в това кой как се справя с нея. Повечето мъже са с нагласата че са силните и че успяват да се справят, заради това по-добре успяват да преглътнат посегателството, а не защото случилото им се е по-леко. Повечето жени са с нагласата, че са жертви и заради това не успяват да се отърсят лесно от шока от преживяването.

        И начинът да се променят тези нагласи не е като се насажда страх и вина, за да се направят и мъжете жертви, а като се нахъсват и учат жените да бъдат силни и справящи се😉

      • Ако те пребият и ти откраднат парите, които ти трябват за нещо от което зависи бъдещето ти или това на децата ти, не е ли много по-лошо от егоизма, който е корена на психическите травми от изнасилването.
        Кажи ми как точно променя живота на жената?
        Травмата е психическа, но е изключително егоцентрична.
        Примерно спад в самооценката, чувство за обреченост, чувство на онеправданост, желание за отмъщение, сексизъм и други такива в които основното е АЗ.
        За околните изнасилена жена предизвиква съчувствие и толкова, те не я приемат за второкачествена стока или нещо такова (говорим за съвременните виждания). Такива неща като тя си е виновна рядко можеш да чуеш.
        А и не можеш да отречеш, че има жени, които се държат наистина предизвикателно, виждал съм ги такива много – „къв си ти ве, бягай от тука, не си ми в категорията“. Такива реплики може да обидят и предизвикат всеки мъж, без значение дали го казва жена. Само, че като попадне на достатъчно неконтролируем човек става беля.
        За това в полицията питат „има ли нещо с което го предизвика“. Малко жени биха си признали и дори не биха осъзнали, че са се държали арогантно.
        Много жени забравят, че мъжете по природа са агресивни (както и при повечето животни) и това не винаги може да се овладее с възпитание.
        Разбира се, повечето от случаите на изнасилване са непровокирани. Те дори са още по-близо от обир с побой. Аз като вървя по улицата и ме нападнат, не съм ги презивкивал като им викам „ей! имам пари ама няма да ви ги дам без бой“
        И все пак престъпникът винаги има мотив (дори лудите). Мотивът, разбира се, не е самата жертва (жена), а примерно психично разстройство отключено неволно от жената. Примерно психарят не може да контролира агресията си + комбинация от фетиш (дебела жена, жена в червено, големи гърди и т.н.) или пък както казах предизвикателно държане (което за някои пак е вид фетиш).
        Т.е. не може да генерализирате всички мъже на базата на единици с отклонения.
        Това, че мъжът е по-активния сексуално и по-агресивния е и причината той да е извършителя в повечето случаи.

        Аз лично не виждам начин да се пресече това по конвенционален начин, защото това е в природата на мъжете. Според мен жените могат да направят повече за себе си от колкото мъжете могат да им помогнат. А именно превантивни мерки – начини за самозащита, избягване на усамотени райони и подобни са прости неща, които са максимално ефективни. Другото видеонаблюдения, охрана и полицейско присъствие само могат да допълнят сигурността и разкриването, но сами по себе си не могат да предотвратят изнасилванията.

  8. Проблемът, който статията слага на масата, си заслужава да бъде обсъден. Но и аз ще се присъединя към мнението, че трябва да се обсъждат неговите решения, не факти, които са известни на всички. Относно привилегиите – дори да приемем, че мъжете са привилегировани в някакво отношение спрямо жените, то сигурно има друго, в което не са, нали? Трудно ще ви бъде да отречете природния баланс, който е навсякъде, във всичко. Няма сега да ви засипвам с примери, щото ми липсва време. Петър вечер е – трябва да ходя на дискотека, да се напивам и после да внимавам да не ме изнасили / пребие / обере някой в тъмното🙂
    За съжаление част от участниците в тези дискусии наистина звучат като пълни с предразсъдъци радикали и убиват потенциала за качествена дискусия, в която евентуално може да се намери що годе адекватно и дори – приложимо решение на проблема, който изтъква статията.
    Ако не започваше с обвинение в привилегии, щеше да е по-добре.
    Ако нямаше предварителни изисквания кой точно как трябва да коментира – също.
    Аз винаги предлагам решения, когато критикувам.
    Уличната престъпност е проблем и за мъжете, и за жените.
    Моето решение е просто – денонощни частни охранители по проблемни квартали, финансирани от абонатмент, който плащат жителите на квартала, безплатен хотлайн за подаване на сигнали за тревога и … видеонаблюдение. Всеки би платил на домоуправителя още два лева на месец към сметката за чистачката и за лукса децата му да се прибират спокойно вечер от училище. Сто хиляди души по два лева в един проблемен квартал ще разкрият работни места, ще подбрят инфраструктурата и ще приберат много разбойници на топло. Това се нарича право на гражданско самоуправление и на гражданска самозащита. Когато държавата не може да ти създаде условия за нормален живот, създаваш си ги сам. Ако не си съгласен – вън от квартала. Моята жена и деца няма да бъдат отвличани, изнасилвани, грабени и пребивани, защото ти не знаеш как се изкарват два лева🙂
    Откакто сложиха будки с частни охранители в подлезите, престъпленията там спряха. Същото може да се случи и с улиците, когато се охраняват. Тва е – кратко, просто и ясно, да не превръщаме проблема с уличната престъпност в проблем на пола и феминизма. Нямат нищо общо.

    • кажи как да намерим решение на проблем без да знаем елементарно какво причинява проблема, от къде идва и кви други фактори му влияят???
      айде моля ти се с простите псевдо-практически аргументи

    • сложили били будки в подлезите
      АХХАХАХА
      тва няма да премахне изнасилвачите, глупако, изнасилвания не се случват само в подлезите.
      даже според статистиките най много изнасилвания биват извършвани от мъже, познати на изнасилената.
      са кво ше предложиш?? да си сложите будки с охрана по домовете ли? АХХАХАХА аман начетох се на простотии

      • Правила на Блога:
        т. 3. Коментратите първо трябва да бъдат одобрени от авторите на блога. Това е предохранителна мярка, за да не се превръща в арена на обиди, заяждания и обикновено тролстване.
        т. 4. Крайни мнения и коментари, както такива съдържащи нецензурен език, заплахи, обвинения, пропаганда и агресия няма да бъдат допускани.

        Темата може да се разгорещи, но все още спазва добрия тон.
        Препоръчвам ти да погледнеш някоя дискусия между професори, да видиш ти какво са попържни.🙂
        Е.

  9. Всъщност има общо между случаите на изнасилване или „обикновено“ пребиване. Унижението, че си загубил контрол върху ситуацията и си се оказал в позицията на обект, с който някой прави каквото си иска.
    Когато те малтретират физически и те подлагат на някакви мъчения е спорно точно от какъв сорт са по-болезнените и по-унизителните.

    А специално при жените… религията в големи количества поне две хилядолетия си е казала своето🙂 Девствена преди брака, един мъж цял живот и никакъв външен сексуален опит – това прави изнасилването наистина ужасно преживяване. Особено ако след това от теб се очаква да се самоубиеш или зачезнеш някъде, за да не срамиш фамилията.
    Закърмени сме с този ужас по женска линия от поколения прародителки и все още са малко тези, които успяват да го преодолеят🙂

  10. Lady,
    От целия ти постинг не разбрах единствено какво общо има с феминизма това, че се хванала да си оправиш колата. И аз го правя, ама никога не съм мислила за това като за нещо феминистко.

    • В исторически аспект има общо – дори и самият факт, че жените могат да шофират наравно с мъжете, е резултат от дейността на ранните феминистки движения.

      В конкретния случай беше просто първото нещо от подобен характер, за което се сетих, за да направя коректна илюстрация колко безсмислен и неработещ е постингът в контекста на това, което се опитва да постигне.

    • Прав си с наблюденията си, но до там. Аз не съм съгласен с изводите, че като си едър мъжага и успеха ти/живота е видимо по-лесен. Това, че си голям не предизвиква „уважение“, а просто премахва появата на излишни и банални конфликти. Всички примери, които си дал са точно за конфликтни ситуации. Това, че се занимаваш по-рядко с неща, които пряко не засягат живота ти и просперитета ти, не мисля, че е кой знае какво значимо постижение.

  11. Lady,
    Още един въпрос, защото постингът ти наистина ми е интересен: как така патриархатът ти е отредил „роля“ да тренираш с хладни оръжия и да четеш фантастика? Не ми е ясно защо наричаш тези неща роли, а не хобитата и какво общо имат с патриархата. Айде да речем, че понеже патриархатът цени повече поведения, маркирани като мъжки, хладните оръжия те карат да се чувстваш по-някаква си (само предположение, нямам претенции да знам какви чувства ти носят хладните оръжия), ама фантастиката какво общо има с патриархата?

    И ако искаш не ми отговаряй, но с каква точно наука се занимаваш?

    • Ена, това беше ирония🙂
      Просто маркирах, че това така заклеймено общество с нищо не ми е попречило да се занимавам с това, което ми е интересно.

  12. Lady,
    Хубаво, че така е станало в твоя случай. Що обаче не се похвали (оставайки в сферата на иронията и метафорите), че плетеш дантели, че си касиерка в супер маркет или секретарка в кметството например?

    Да, виждам връзката между шофирането и втората вълна феминизми. Обаче, ако обществото е приело, че жените са шофьорки и техничарски наравно с мъжете, какъв е смисълът да изтъкваш това, че си си поправила колата?

    • Ена, не ти разбирам тезата. Нито се хваля с нещо, нито изтъквам нещо, просто давам примери, които са адекватни в конеткста, в който ги използвам.

      Между другото баба ми правеше страхотни дантели и още ме е яд, че така и не я помолих да ме научи докато беше жива…

  13. Lady,

    Лейди,
    Ето я тезата ми.
    1. Хипотетичната героиня Лейди (не реалния човек, когото не познавам) казва:
    – Тренирам хладно оръжие, чета фантастика, поправям си колата, програмист съм. Обществото с нищо не ми е попречило да се занимавам с тези дейности, исторически маркирани като мъжки, и поради това не смятам, че има мъжки привилегии.

    2. Хипотетичната героиня Лейди казва:начална учителка съм, мога да си оправя забърканата плетка, за спорт се разхождам в градинката и гледам залезите от балкона, чета любовни романи, пиша романтична поезия, не обичам да шофирам и нямам грам понятие за това как се поправя кола. Радвам се на същия социален престиж, на който се радва един програмист, който тренира хладни оръжия, чете фантастика и сам си поправя колата. Поради това смятам, че няма такова нещо като мъжки привилегии.

  14. Ена, съжалявам, но не мога да ти помогна, от една страна защото нито познавам някоя от двете Лейди, за които говориш, нито имам сходни с някоя от тях виждания. От друга защото някъде не прочетох формулирано твърдение, каквото е тезата.

    • Lady,
      Тезата ми е следната:
      В нашето общество професиите, хобитата и качествата, които смятаме за по-скоро мъжки са по-престижни (социално и в много случаи и материално) от тези, които смятаме за по-скоро женски.
      Да, нашето общество одобрява много „мъжкото момиче:“ това, което става програмистка и се занимава с „мъжки“ спортове, особено когато мъжкото момиче, при все, че е мъжко, си знае мястото. Първата Лейди, след като обясни на всички какъв е пич, не пропусна да добави „майка съм.“ Т.е., не бойте се момчета, истинска жена съм, знам си мястото.
      Феминизмът смята, че една жена е достатъчно ценен индивид, независимо дали програмистка или санитарка, както и че един мъж, който е станал (по свой избор или по стечение на обстоятелствата) санитар или детски учител, с нищо не е опропастил мъжествеността си. Феминизмът също така смята, че една жена или мъж, който/която е решил/а да прекарва свободното си време, разхождайки се в парка с ролки на главата и кученцето Фифи до нея/него не са по-малко ценни индивиди от жената или мъжа, който предпочитат да се разтушават размахвайки хладно оръжие.

      Показателно е, че казваш, по повод предния ми постинг, „Не те разбирам, защото не познавам нито едната, нито другата.“ Тук е проблема според мен: от личния си опит вадиш изводи за възможностите, с които разполагат всички жени в обществото, от което си част. А в това общество има жени, които по ред причини, независещи от желанието им и интелекта им, не са програмистки, които се разтушават, въртейки хладно оръжие. Има и мъже, които са принудени да разиграват ролите на общоприетата мъжественост, за да не ги пребият, докато разхождат Фифи в Парка с ролки на главата.

      • Ена, нека сега да започнем от изходната точка на разсъжденията ти.
        „В нашето общество професиите, хобитата и качествата, които смятаме за по-скоро мъжки са по-престижни (социално и в много случаи и материално) от тези, които смятаме за по-скоро женски.“
        Тук идва един много съществен въпрос. Дали смятаме тези професии за престижни/непрестижни ЗАЩОТО са мъжки/женски или те са мъжки/женски защото са/не са престижни? (Между другото винаги съм мислела, че санитарите са основно мъже, защото често се налага да носят пациенти, които не могат да ходят сами и е нужна сила, изненадана съм че ги слагаш при „женските“. Най-добрите учители, които съм имала отново са мъже и жени, не знам що и тях така ги квалифицира, аз не бих го направила. )

        „Да, нашето общество одобрява много „мъжкото момиче:“ това, което става програмистка и се занимава с „мъжки“ спортове, особено когато мъжкото момиче, при все, че е мъжко, си знае мястото. Първата Лейди, след като обясни на всички какъв е пич, не пропусна да добави „майка съм.“ Т.е., не бойте се момчета, истинска жена съм, знам си мястото.“

        Всъщност се запалих по хладните оръжия покрай една мацка-адашка. В отбора ми по фехтовка имаше огромно количество жени и почти никакви мъже. Не знам защо го наричаш „мъжки“ спорт, но съм убедена, че има причина. Добавих, че съм майка не защото си знам мястото (да, знам си го, но не в смисъла, който му влагаш), а защото считам, че това е важен и ключов момент в моя живот, нещо което до голяма степен ме определя като човекът, който съм. Аз обичам и да готвя и да си седя в къщи край печката, не защото „си знам мястото“, а защото МИ Е ПРИЯТНО да го правя. И не налитам на „мъжките“ неща, само защото са мъжки. Футбол не понасям, не обичам да се занимавам с коли (освен когато става дума за моята, но тогава е по необходимост)

        „Феминизмът смята, че една жена е достатъчно ценен индивид, независимо дали програмистка или санитарка, както и че един мъж, който е станал (по свой избор или по стечение на обстоятелствата) санитар или детски учител, с нищо не е опропастил мъжествеността си. Феминизмът също така смята, че една жена или мъж, който/която е решил/а да прекарва свободното си време, разхождайки се в парка с ролки на главата и кученцето Фифи до нея/него не са по-малко ценни индивиди от жената или мъжа, който предпочитат да се разтушават размахвайки хладно оръжие.“
        Това като цяло не ме вълнува в конкретния случай, никога не съм го отричала, никога не съм имала нещо против, дори не знам защо го споменаваш.

        „А в това общество има жени, които по ред причини, независещи от желанието им и интелекта им, не са програмистки, които се разтушават, въртейки хладно оръжие.“ – АБСОЛЮТНО съгласна съм. Според теб, ако една такава жена прочете поста на Дения, в който й се набива в главата по десет различни начина, че е жертва и използвана и че всеки може да прави каквото си иска и след това прочете моя пост, в който й показвам един различен живот, кое от двете ще я стимулира повече за да промени нещо?

        Не си разказвам личните неща, за да се хваля, за да се набивам на очи или за да съм интересна. Правя го, защото смятам, че това може да помогне на доста неосъзнали се към момента момичета да променят нещо в живота си. Давам лични примери конкретно, защото това е единственото, за което мога да съм сигурна от първа ръка.

        Не търси под вола теле. Търси истината😉

        Още нещо?

  15. Ех, че хубави теми в този блог, направо се чудя да взема да се абонирам ;))) Всъщност няма да коментирам каквото и да е и няма да споря с авторката на блога относно тезата й. Да приемем, че е права и че мъжете наистина имаме привилегията да се страхуваме по-малко и да не живеем във вечна параноя (образно казано, разбира се, че жените не живеят във вечна параноя, само феминистките).

    Обаче искам да попитам авторката, откъде произтича тази привилегия, при положение, че над 60% от всички жертви на насилие са мъже? Т.е. мъжете, тъй като е по-вероятно да бъде упражнено насилие върху нас, се страхуваме по-малко от жените? Как си обяснява този факт?

    P.S. Само да вметна, че млади, здрави 90 кг, мъже са всъщност най-вероятните жертви на насилие. Това специално за Longnalon

    • От кого точно трябва да се боят младите, здрави, 90 кила мъже? От буйстващи банди разбеснели се жени? Не, от други мъже.
      Привилегията е в това, че на мъжете не им се налага да виждат във всяка жена евентуален насилник. Привилегията е в това, че ако някой ги нападне, никой няма да ги обвини, че сами са го предизвикали.

      • http://www.sheridanhill.com/batteredmen.html

        http://pn.psychiatryonline.org/content/42/15/31.2.full

        Аз още в началото казах, че ще е добре да поканите ко-блогър, който има задълбочен поглед върху „другата страна на монетата“. Някой, който е запознат с проблемите и може да дава адекватни алтернативи на вашите тези. Някой, който може аргументирано и логически правилно да защитава анти-теза. Ама уважаема Denia, доколкото си спомням Вие ми отказахте с аргумента, че видиш ли сред океана от анти-феминизъм искате да опазите това островче на феминизма чисто. Е, видяхте какво се получи. Безмислени коментари (Venimus), заяждане(Venimus, Crio, Denia, Eneya, Ena), приравняване на личния опит с абосолютна истина (Lady, еpistemic мurk, Lognalon) и прекалена емоционалност (всички).

        Помислете още веднъж, потърсете такъв човек и дано все пак се получи.

      • Какво сега? Да се чувстваме виновни, че сме родени мъже ли? Оплаквания отправи на адрес: ул. Райски порти №1, област Небесна, за Господ(ин Виновният)….

    • Отново изнасилванията се преекспонират на фона на останалото насилие от авторите. Защо те се приемат от жените като специален, по-драстичен вид насилие?

      Обяснението е просто. И преди отбелязах, че жените по обясними причини имат пълен контрол върху секса, което е тяхна ПРИВИЛЕГИЯ. И срещу която никой нормален мъж не протестира и НЕ ОСПОРВА.
      Следователно, нарушаването на това специфично предимство е особено болезнено, защото няма сравним еквивалент при другия пол. Другите видове насилие се отнасят еднакво към двата пола и там няма усещане за неравнопоставеност.

      Надявам се сега да не се направите пак на непрочели или грешно разбрали.

      • Ахахаххаха. Ох, извинявай.
        Това беше най-смехотворното нещо, което съм чела от известно време.
        Как точно жените имат контрол върху секса, сподели, да научим, че аз поне не знам.

        Искаш да ми кажеш, че изнасилванията са просто опит на мъжете да разчупят тази женска привилегия и да вземат онова, което жените така злобно и безсърдечно им отказват, независимо, че имат пълното право на това? Вземи обясни тази тъй-странна твоя теория, защото за сега само омаловажаваш един твърде сериозен проблем.

        Говорим Фродо, за изнасилванията, защото една от четири жени е жерта на сексуално насилие.
        В смисъл, брой на пръсти и се замисли какъв процент е това от жените.

        • Хайде пак, четеш нещо друго, не това което съм написал.

          Още веднъж ПОТРЕТВАМ, това право на жените НЕ се оспорва. Само обяснява фактите. И съответните реакции тук. АБСОЛЮТНО нищо друго не казвам. Отново непрочели и неразбрали!

          Много моля, не ми вменявай неща, които не съм казал. Моля, прочети какво съм написал, писна ми от манипулации.

          • Приемах дотук, че сте образовани и разумни момичета. Сега ми се налага да обяснявам очевидното.

            Мъжът е активната страна във секса, която дава заявките и е готова да ги изпълни. Жената е контролиращата и разрешаващата страна, от нея зависи процеса да стигне до края, или съответно да не стигне. Процеса е еднопосочен.
            Затова и жени не изнасилват мъже, защото няма защо. А мъже биват изнасилвани само в ситуации, които са специфични.
            Толкова е просто и очевидно.
            Само че, поради факта, че приемате това за аксиома, вие не го виждате. А това си тежи на везната на взаимоотношенията.

            Надявам се сега да съм ясен и да не ме обвинявате във всички земни грехове.
            Извинявам се, че дублирам постинга, но пренебрежението и предразсъдъците по-горе ме засегнаха, съжалявам.

  16. Абе, пуснах тук „статистика“ и „насилие“ в гугъла и гледайте какво ми изскочи:

    „Обикновено домашното насилие се асоциира с “ пребитата жена “ и “ мъжът насилник “. Но статистиката сочи, че всяка 4 жена е емоционален насилник спрямо партньора си. “

    Та не е зле като е станало дума за привилегии и насилие, да обсъдим и привилегията, която жените имат спрямо мъжете, които не са примитивни до степен да посягат на по-слаби. Насилието не бива само физическо и много жени се възползват от това, че са жени и тормозят мъжете, които са достатъчно осъзнати за да не желаят да посягат физически. Реално добре възпитаните момчета от малки се учат, че „момиче не се удря дори с цвете“ и в последствие що тормоз отнасят от гаджетата и жените си, ум да ти зайде. Знам много такива случаи, не веднъж с очите си съм виждала как жена скрива шайбите на мъжа си и той тръгва пред нея виновен с подвита опашка. Пълно е с такива случаи сред познатите ми, но пък за сметка на това жертви на изнасилване (освен в детска възраст, но там отиваме в друга категория) не познавам.

    Това е една непризната и силно омаловажена форма на насилие, която обаче потъпква човешко достойнство с месеци и години и натрупания ефект определено е значително по-смачкващ и по-провалящ живота от еднократно изнасилване… Та като говорим за привилегии, съвсем не ми се струва, че мъжете държат първенство…

  17. Лейди,
    Изобщо не си ме разбрала. Не критикувам мъжките спортове, нито жените, избрали да се занимават с тях, а не с плетки. Това е въпрос на предпочитание. Критикувам това, че именно мъжки спортове или професия използваш като реторическа стратегия, за да обясниш как (хетеросексуалната) мъжественост не е привилегирована. А им казвам мъжки, защото ми се струва, че повече от половината програмисти и любители на спортове с хладни оръжия са мъже. Ако си права, че този спорт в България е по-скоро женски, защо го цитираш като доказателство срещу мъжките привилегии?

    Това, че мацка те е запалила по фехтовка (или каквото е там точно) как прави спорта по-малко мъжко занимание? Ако мъж те запали по художествена гимнастика, щото той това спортува, художествената гимнастика ще стане ли полово неутралана ей така веднага?

    Това, че си майка е супер от моя гледна точка. Аз коментирах как използваш тази информация като реторическа стратегия, за да опровергаеш (неупешно според мен), тезата на Деня.

    Да, мъжете стават жертва на физическо насилие. Много по-рядко от жените. Енея каза, че ще даде статистики, но можеш и сама да направиш търсене в гугъл на domestic violence и на battered men. Ако искаш, ще ти ги дам и аз.

    Не съм убедена, че мъжете стават по-често жертва на психологическо насилие от страна на жени, отколкото жените от страна на мъже. Ако имаш данни, доказващи тезата ти, дай ги и ако обичаш кажи на коя организация са. Иначе е несериозно.

    Последно: голямата слабост в аргументите ти е, че щом нещо не се потвърждава от личния ти опит, то според теб сигурно не е вярно. Това, като се има предвид, че се самоопредели като учен (дори да е било само метафорично) е твърде несериозно.

    Приятен уикенд. За съжаление нямам време да участвам в дискусията по-нататък.

  18. Оле-мале, Ена!
    Първо, двете ти изречения „Критикувам това, че именно мъжки спортове или професия използваш като реторическа стратегия, за да обясниш как (хетеросексуалната) мъжественост не е привилегирована.“ и „Ако си права, че този спорт в България е по-скоро женски, защо го цитираш като доказателство срещу мъжките привилегии?“ си противоречат тотално, но това е само за протокола.

    Второ, никъде не поддържам тезите, които ми приписваш. Не мога да разбера защо правиш тези разделения на женски и мъжки професии, при това приписвайки ги на моят контекст. Аз съм описала само нещата, които са ми интересни, защото смятам, че всеки трябва да има право да се знаимава с каквото му е интересно, без оглед дали то е мъжко или женско.
    (От твоите думи – ако изредя нещо, което минава за мъжко, съм „мъжкарана, която така или иначе ще я приемат“, а ако изредя нещо, което минава за женско, е за да покажа, че си знам мястото? Последно? Какво имам право да изреждам?😉 )
    Като цяло не харесвам определянето на „женски“ или „мъжки“ професии, намирам го за изкуствено и затвърждаващо се колкото повече бива повтаряно.

    А тезата на Дения сама се опровергава още в момента, в който се превръща от статистика в емоционалнен кон с капаци, поставящ твърда граница между мъжете и жените. Твърденията й като „всяка жена еди си какво“ и „ако ти си жена, знчи еди си какво“, по пътя на логиката стават невалидни, в момента, в който се намери ПОНЕ една жена, неотговаряща на условията (т.е. не ВСЯКА е в това положение). От тази гледна точка чисто логически личния ми опит е повече от достатъчен.

    Реално това, за което й противореча е основно гръмкото й и до голяма степен дискриминационно заклеймяване на мъжете като „арогантни насилници с привилегии“. Обществото ни си носи последствията от миналото, но като цяло е на ниво досатъчно гъвкаво, за да може всеки сам да кове съдбата си и да определя дали ще бъде касиер(ка) в магазин или програмист(ка) в голяма компания. Жените, които допускат с тях да се държат като с парцали, общуват с мъже, които се държат по този начин и живеят в страх, че не могат да правят каквото си искат, може да го правят от незнание и неосъзнаване, но не и по вина на мъжете. Всяка от тях може да се измъкне сравнително лесно, ако си отвори очите и ПОЖЕЛАЯТ да се измъкнат. Всеки получава точно това, което си е изработил, заслужил, подредил…
    (Само за протокола, съвсем не по темата, но понеже го спомена – дали това, че за програмист се учил пет години, а за касиер не се изисква никакво образование не прави програмирането по-престижно от касиерстването, а не това дали го правят жени или мъже?)

    Ти си до тук първата мацка с убеждения, с която се запознавам покрай този болг, която ми се струва нещо различно от „кон с капаци“, използвай го. Не вкарвай думите и предполагаемите ми твърдения и реторични изсмукани от незнам си къде похвати в рамките и границите на това, което си мислиш, че трябва да казва някой, който опонира. Аз харесвам идеята за равни права, подкрепям я и я приветствам, живея според нея, без дори да се замислям, за мен тя е толквоа естествена, колкото водата за рибата. Първият ми пост по темата (леле, от къде тръгнахме, къде дойдохме!) целеше да покаже именно това – че може да има хора, които живеят по този начин и които могат да бъдат ок със света и света да е ок с тях. От където би следвало логичното заключение, че проблемът не е в света, а в начина, по който хората го възприемат. (отново по пътя на логиката – не може да са ВСИЧКИ, ако има поне един, който не е)

    П.п. – за психологическото насилие от жени към мъже се шегувах, съжалявам че не си хванала иронията – то е също толкова стереотипно и безпочвено, колкото вихрещото се сексуалното насилие от мъже към жени. За него също съм на мнение, че ако един мъж му се е поддал – сам си е виновен….

    Приятен уикенд и на теб и малко повече мисъл…

  19. Мисля, че от самото начало се уговорихме, че не се познаваме лично и поради това оценяваме написаното тук от нас, а не личните си качества и характеристики. Надявам се разликата да е станала ясна.

    Разделението на мъжки и женски професии наистина е изкуствено, но въпреки това има реални материални последствия. В началото на масовото образование, да си даскал е носело престиж. Когато жените масово навлизат в това поприще в западния свят заплатите им са по-ниски от тези на мъжете и поради това преподаването постепенно става все по-женска професия. Същото се случва и с журналистиката, а преди около пет години САЩ отчете такава тенденция и сред лекарите. Повече жени влизат в медицински факултети и стават лекарки и заплатите в бранша спадат.

    За спортовете: да всеки може да си прави, каквото иска. Ама как се гледа на жена, която иска да тренира фехтовка, бокс или сумо и как на мъж, който иска да тренира художествена гимнастика или синхронно плуване? Във всички случаи ли това се възприема просто като лично предпочитание?

    Не мисля, че обществото ни, особено в по-малките градове гледа еднакво на жени, които спят с много мъже, и на мъже, които спят с много жени. Не мисля, че гледа по един и същ начин на жени, които носят на пиене и на мъже, които носят на пиене. И да, мисля, че се отнася с особено неразбиране към мъже, които понасят физически тормоз от жените си, а е склонно да не се шокира от мъжкото насилие над жени.

    Деня абсолютно никъде не е казала, че мъжете са „арогантни насилници с привилегии,“ а че половите стереотипи–подкрепени от отношението към изнасилени жени– карат жените да възприемат непознати мъже късно вечер като „арогантни насилници с привилегии,“ от което страдат и двата пола.

    Това че си учил пет години за програмист те прави по-добър професионалист от един неучил касиер, но не и по-ценен индивид. За твое сведение: идеологът на апартайда в Южна Африка е бил доктор по философия.

    И да, смятам, че не разбираш коментарите ми върху реториката, но не смятам, че това неразбиране има връзка с интелекта ти.

    • Много често срещана във форуми о блогове ситуация – едната страна увлича другата в твърдения, абсолютно нерелевантни към първоначалните такива, а другата страна продължава да спори, вместо да спре тая лудост.

      Отново – набутваш ми гледна точка, която нямам, тълкуваш „реториката ми“ според собственото си виждане и по тази причина я обявяваш за неуспешна.. Аз дори не използвам реторика, дори не знам какво е това (ама че дълга дума!), всичко е проста математика.

      Всичко, което говориш в последния пост много хубаво, но уви, няма връзка с темата, при което категорично отказвам да се набутвам в спор, в който нито имам страна, нито интерес.

      Само едно уточнение, съвсем не по темата отново, щото ми стана интересно: „Това че си учил пет години за програмист те прави по-добър професионалист от един неучил касиер, но не и по-ценен индивид.“
      Имай предвид, че когато съдим един индивид, ние можем да го направим по различни показатели. Той може да е много добър човек, много да обича хората, но много простичък такъв, поради което да гласува за популистко правителство и така да направи много лошо на всички в страната си. Или изключително интелигентен, но пълно леке като характер и пр. и пр.
      В случая говорим за „съдене по професия“. Да правим скала по престижност на професиите е коренно различно от това да правим скала по ценност на индивида. Двете са просто различни вселени. И да, определено смятам, че човек, който е отделил времето и труда си, за да се образова(или изучи занаят) има предимство пред такъв, който не го е направил и работи каквото може. Не като „ценност на индивида“(квото и да е това), а като оценка за погледа в бъдещето и живеенето извън настоящето, които са ги подтикнали да вложат толкова много, за да получат повече в крайна сметка. От моя гледна точка това са качества, които оценявам (нали искаме да съдим човека според личните му качества, а не според пол и раса)

  20. Lady, виждам, че вярваш в свободната воля на хората и в силата им сами да коват съдбата си. В това няма нищо лошо, конструктивна и позитивна позиция за живота, нали така? Тя се връзва с поговорките „За криво колело прав път нема“ и „На калпава ракета Космоса й е крив“.

    Може би вярваш и в „Справедливия свят“, т.е. в това, че светът възнаграждава тия, които полагат усилия и постъпват правилно, и наказва ония, които не го правят.

    Откакто се сдобих с високоплатена работа, за момент и аз започнах да си правя илюзиите, че това се дължи на уникалните ми качества. Няма как – на нас ни се иска светът да е справедлив, бих казал, че това е част от религиозната ни склонност да осмисляме безсмислиците, и дори аз, върлия атеист, не съм защитен от нея. И макар че в това, че аз съм отговорен за успеха си има нещо вярно, няколко случки с мои познати ясно ми показаха, че съм имал страхотен късмет. Ти също си имала късмет, но дали искаш да го признаеш?

    Не искам да спекулирам, но дали би говорила по същия начин ако живееше по времето на Сталин? Измъчването и избиването на невинни е било повсеместно, подобно на лова на вещици, и въпреки това много хора са искали да вярват, че нещо зависи от действията им. А може би този жесток и безсмислен произвол е бил просто смислено изпитание?

    Аз не отричам гледната ти точка – действително нещата зависят от нас – от кого другиго? В чисто човешки план ние правим избори и действаме (макар зад действията и изборите ни да стоят неумолими причини) и изборите и действията са единственият начин, по който бихме могли да постигнем каквото и да е.
    Опитай обаче за момент да видиш и другата страна на действителността. Обществото ни вкарва в определен „сценарий“. Това, че е възможно да се измъкнеш от него по някакъв начин не отрича този сценарий, нито го прави приемлив. Това е, за което става въпрос.

    Познавам достатъчно жени, станали жертва на насилие – по-леко или по-тежко, и действително тежкия случай се падаше на всяка трета. Бях потресен, когато разбрах, че и официалната статистика е такава, мислех, че аз просто все се натъквам на такива случаи. Сравниха изнасилването с обир – дали обирът включва възможност да бъдеш заразен от болест, да забременееш? И каква е вероятността да включва унижение за теб, или системен тормоз (защото в повечето случаи изнасилвачът познава жертвата)?

    В една система, в която отношенията не са свободни, господарите експлоатират робите, но и робите прецакват при всеки възможен случай господарите си. Така беше по времето на комунизма. Не е по-различно от отношението между мъжете и жените.
    Тука няма смисъл да търсим кой е по-голяма жертва, в една неравна система всички са жертви – дори и някой да се изживява като „господар“, той / тя е роб на робите си.

    Ти си намерила вратичка отвъд това… честито. И браво, също. Но както няма нищо лошо в това да знаем, че можем да се справим сами с проблемите, така няма нищо лошо в това да знаем, че светът и обществото могат да бъдат различни, по-добри. И да признаем нещо несправедливо, когато го виждаме, а не да казваме „аз го прескочих, следователно не е проблем“. ОК, за теб не е.
    Ти можеш да прескачаш локви (впрочем, самият факт, че можеш да прескачаш локви, означава, че локвите съществуват), защо ни е изобщо да асфалтираме черния път? За теб не е проблем да виждаш, защо тогава на банкнотите да има опознавателни знаци за слепите? За теб не е проблем да ходиш по улицата, защо е нужно да има условия за велосипедисти и инвалидни колички?

    Знаеш ли, вторият ми баща беше превърнал жилището си в склад, затрупан до тавана, с тесен проход между боклуците, в който двама души не могат да се разминат. По пода имаше остри метални части, които раняваха стъпалата. На протестите на малката ми сестричка той казваше „Представи си, че си в джунглата и трябва да внимаваш какво ще настъпиш… Това е тест за теб, да се научиш да оцеляваш. Ето, аз никога не ги настъпвам…“. Той придаваше смисъл на безсмислицата, а тя му вярваше. Истината беше, че това беше място, невъзможно за нормален живот, но какво му оставаше на едно дете, освен да вярва в илюзорния уют на лъжата.

    Ти не лъжеш. Но това, което казваш, е само част от истината. Можеш да видиш и другата част. Признаването й няма да отмени постиженията ти или достойнството ти.

  21. Pingback: Гост: Жените не са като нас « It Looks Like A Feminist Blog

  22. Бих искал да допълня още нещо.

    Личният избор е добро оправдание за всичко: „Ние сами си го правим“ и т.н.
    Но за да съществуват убийства, първо трябва да има смърт. За да има проституция (т.е. за да кажем „Проститутките сами са си избрали да са такива“), първо трябва да има секс, трябва жените да се разпознават като стока и обект за консумация, и т.н., и всичко това преди още какъвто и да е личен избор да е дошъл на сцената.

    Да се признаят тези факти не е бягане от лична отговорност или мрънкане. Личната отговорност продължава да съществува и да е необходима. Но светът не е изграден от човешка воля, а от жестоки и безсмислени уравнения, колкото и да не ни се иска да е така.

  23. Поздравления за новия блог и един въпрос – откъде ви е информацията?

    Откъде например знаем, че „три четвърти от тежките престъпления се извършват от мъже върху жени.“ или че „всяка изнасилена, пребита или малтретирана жена чува първо…“?

    • Информацията, която съм използвала е от изследването The lust to kill. Повечето изследвания твърдят, че мъжете е по-вероятно да станат жертва на престъпление, тъй като не слагат в сметката изнасилването и сексуалното насилие, за които е много трудно да се състави статистика, тъй като огромна част от тези престъпления изобщо не стигат до полицията и до съда. С което смятам, че ти отговарям на въпроса, откъде съм сигурна, че на изнасилените жени им се приписва отговорността, че са изнасилени. Ако не беше така, изнасилванията щяха да са заявявани в полицията колкото и всички други престъпления.

      Като стана дума за заявени престъпления, веднъж мъжът ми го нападнаха и отидохме в полицията да подадем жалба. Полицаят, незнайно защо, се почувства длъжен да му каже: „Щом вас са ви набили, ще пишем нападение с телесна повреда, но ако вие я бяхте набил – посочва с пръст към мен – щяхме да го водим битов скандал“. Т.е. домашното насилие явно също не се води за насилие.

  24. ЕВАЛА, Деня, Енея, Ена и estranged!

    Аз вярвам в написаното от Дения, но това не значи, че не се старая да контролирам живота си, не проявявам здрав разум и не си оправям колата сама. Че седя цял ден у дома и оплаквам съдбата си на жена, примерно.

    Този блог, както и блогът на Петя, правят нещо, което никой друг не прави в България: анализират женския опит и карат жените да се замислят за позицията си в обществото. След замислянето идва и промяната в поведението. След промяната в поведението на индивида можем да очакваме и промяна в обществото.

    Към авторите на блога:

    Важно е според мен да се учите от опита на Петя с нейния блог. Няма нужда да давате арена на всеки хейтър, който си почива от тежък ден като словоблудства тук. Непоискан съвет е това, но аз бих се съсредоточила върху онези читатели, които проявяват любопитство и споделят опит, а не върху онези, които са дошли на всяка цена да ви убедят, че грешите, защото не им пасвате на парадигмата.

  25. Не съм сигурна, че описаното е валидно за всички места по света. Ако говорите за ситуацията у нас, в България, не съм убедена, че описаното е валидно за всички жени; не съм убедена дали всички точки са актуални. Мисля, че би било добре да не поставяте толкова много ситуации в един списък, защото единственото което успява да ги обедини е затвърждаването на стереотипа за лошия мъж. Хубаво е да вземете една ситуация и да се задълбочите в нея, а ако настоявате да покажете, че тя е валидна за доста хора, можете да направите и проучвания – в блога и извън него.

    Позволявам си да давам съвети, тъй като очаквам публикациите ви да започнат да отговарят на претенциите и обещанията на новосъздадената медиа. Успех!

  26. Лейди,

    Не ти слагам думи в устата. Нито бих казала, че слагаш думи в устата на Деня. Става въпрос именно за реториката, дето казваш, че не я разбираш. Реторика: как начинът, по който формулираме аргументи, кара читателя ни да възприема казаното от нас, не така, както сме го имали предвид.

    За добро или лошо, човешките взаимоотношения не се изчерпват с математиката. Ако беше така, нямаше да има маркетинг и реклама, нито щеше да я има психологията като научна дисциплина.

  27. Pingback: Ненужният Феминизъм « Добро утро!

  28. Ами погледни с какво изречение започва статията: „Престъплние, което никога преди не се е случвало.“ Насилието е нещо ужасно, независимо от пола на потърпевшия и престъпника. Феминизмът обаче се интересува най-вече от отношението межу пол и престъпление. Изнасилванията на жени от мъже, според статистиките, са толкова по-чести от изнасилванията на мъже от жени, че навеждат на мисълта за систематични причини, не за индивидуална лудост. От тези систематични причини се интересува феминизма конкретно, без да омаловажава насилието като цяло.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s