Защо продължаваме да говорим за феминизма?

Често, когато ми се случи да дискутирам феминизма, ми се налага да чувам омаловажаващи, обидни или просто недоумяващи коментари защо още да има смисъл от феминизма и „да, може да е бил полезен някога, но си е изживял времето и сега повече пречи, отколкото да помага„.

За да може да се отговори на този въпрос, трябва да се върнем назад и да се поинтересуваме как и защо е възникнал феминизмът и да направим просто сравнение с нашата култура, дали наистина е свършил работата си и е излишен.

Много хора приемат на доверие, че просто не е имало жени, които да са се интересували от политика/изкуство/литературa/математика в миналото или пък единиците изключения са били пример – ето, има жени, просто са малко и не им е интересно, защото са жени, всичко тук е наред.
При по-задълбочен анализ на фактите обаче, реалността се оказва друга.

От най-дълбока древност можем да намерим разделението между мъже и жени. Много често двата пола са били представяни като опозиращи си. Плюс и минус, ин и ян, различаващи се във всичко.
И точно това различаване е използвано, за да се създаде основата и да се изгради представата за двата пола, която стои и до днес.

От момента, в който сме слезли от дърветата и сме започнали да създаваме оръдия на труда сме развили и желанието за собствеността. И тук се е намесвало правото на по-силния. Който може да набие всички останали е живеел максимално добре, имайки достъп до храна (и възможност за предаване на гените си). Ситуацията е устройвала теоретично всички. С еволюцията обаче, се е налагало да се обясни и защити някак правото на по-силния. И то по начин, който да предотврати възможните бунтове от страна на онези, които настоящата стълбица не устройва.

Тук влиза в сила религията (обичай, вярвания и пр.). И понеже е религия, не можеш да спориш с нея (не и без голям риск да те замерят с камъни, прогонят, убият или обвинят, че си подвластен на зли сили). В почти всяка религия можем да намерим ясна разлика между женското и мъжкото начало. Много често те са противопоставяни, обладаващи различни сили, умения, качества, не можещи един без друг, но подчинени един на друг, в повечето случаи, женските сили, способности и умения, подчинени на мъжките. Ислям, християнство и т.н. (давам пример тези религии, защото те са оцелели и до днес и все още са фактор)
Или директно представяни като отрицателни.
Нещо повече, наличието на умение или маниер, който е приет за нормален за единия пол, е нещо срамно и отблъскващи ако се види в другия пол.
Самата идея да приличаш на мъж/жена е била (и все още е) окачествявана като отблъскваща. (Който не ми вярва, да се разходи до сайта на Алтермедия и да почете малко текстовете им.)


и

Различието между двата пола и задълбочаването на тази пропаст чрез религия (и съответно социален и политически ред) прави двата пола нежелаещи да потърсят начин за преодоляване на проблемите си. Те не разбират другия, в повечето случаи, не разбират и себе си. А каквото не разбират, хората се страхуват от него. И този страх е умело използван, за да работи в полза на най-силния на деня и сигурността, че ще е той и на следващия ден. (Звучи крайно а ла теория на конспирацията, наистина.)
Страхът, с който се подхожда към съзидателните способности на жените да създават живот ги превръщат в нещо мистично и съответно, опасно и чуждо. Жените са мистични, мъжете са покоряващи мистицизма. (Ексцесиите от страха от мистицизма се появява най-силно през средновековието, когато между 40 и 100 хиляди души са били изгорени живи на кладата обвинени във вещерството, да, имало е и мъже, но главно са били жени, повечето виновни в умение да четатш/пишат или практикуващи билкарство и знахарство. Съвременен пример за страха от женската сексуалност е женското обрязване. Това е „хриругическа” операция, при която клиторът се отрязва, в някои случаи отворът се зашива.)
Съществува теория, че наложените и днес религии са с мъже (или мъжки образи) Създатели като завист на съзидателната сила на жените. Една завист към матката, както би се изразил Фройд в някоя алтернативна реалност.
Дали това е теория, която е просто приказки или някаква по-сериозна тема прозира под нея, оставян на читателите да прочетат и да се интересуват.

Неспособността да се контролира женските възпроизводителни органи в миналото е решена некачествено. Директно се контролира жената, която е закачена към тях, това обаче не създава разбиране към жените, нито пък променя страхът от тайнствеността и мистериозността на женското начало. (Представянето на женската сексуалност нещо отблъскващо, отрицателно и страшно е толкова вкоренено в нашето съзнание, че думите приписвани на Наполеон „Всички жени са курви, с изключение на майка ми, но да не забравяме, че и тя е жена.“ са приемани като нещо напълно нормално. Жените са редуцирани до половите си органи и тяхната полезност е определяна според тях.
Огледайте се около себе си. Колко реклами за промяна на външния вид насочени към жените видяхте днес?
)
За да можеш да запазиш властта си, трябва да бъдеш сигурен, че никой няма да се разбунтува. А какъв по-добър начин от това да се подсигуриш, че потенциалните бунтовници сами да не си позволяват дори да си го помислят, а ако все пак го направят, това да е доказателство колко незаслужаващи доверие, зли и повредени са?!
Първородният грях е първият пример, който ми идва наум. (Ева е виновна, независимо, че и Адам И Ева са описани като имащи съзнанието на деца, неразбиращи лъжа и зло, вината е изцяло прехвърлена на Ева. И двамата са жертви, но отговорността е стоварена на нейните рамене. Нейното наказание е и далеч по-тежко и сурово от това на Адам. Болката, трудността и сложността на бременността, както  и месечния цикъл. Месечният цикъл е представен като нечист, прост пример е вярата, която е битували до неотдавна в България, че жена в цикъл не трябва да ходи при новородено, защото е нечиста. Това отношение си царува и днес в християнството необезпокоявано и някак никой не се замисля колко много млади мъже и жени живеят живота си спрямо тези вярвания, как се отнасят един с друг и с децата си. Дълбокото чувство за вина, което е първородния грях, крайното отношение към секса, към взаимоотношението на двата пола, към сексуалността и нетолерантността му (на християнството).

Ограничаването на достъп до образование, възможности за реализация, право на собственост, контрол над собствената личност, омаловажаване на личността на база пол, съчиняване или изкривяване на факти в подкрепа на тези тези.
(Възможността да те продадат по същия начин по който се продава кон все още съществува на някои места по света, независимо, че не живеете там, ако ви се случи да попаднете, нищо няма да ви защити и предпази. Или да ви убият задето ходите на училище ако сте от погрешния пол, в погрешната държава. Там вие сте никой и нищо… колко от това се случва и тук и до каква степен, ако случайно сте непривлекателни, от погрешния ръст, килограми, раса, етнос или сексуална ориентация? По времето на Шекспир женските роли са се играели от момчета или мъже, преструващи се на жени, а във викторианските времена, първите жени – романистки са писали под мъжки псевдоними. Първите танцьорки на сцена са приемани за курви.) Дори днес ултимативната обида към една жена е да се отправи критика или предположение, че тя е промискуитетна (редовен секс с различни мъже).

Много често се посочва, че хуманизмът се заражда в Древна Гърция и то преди повече от две хилядолетия, че хуманизмът говори за демокрация, равноправие… че хората са първо хора. Но това е доста неудобна позиция, а и още тогава става ясно, че жените не са били включени в класацията хора. Налагането на мъжкия пол като синоним на човек, а всички останали за „други”. Пример: man=човек, мъж (проверете си речниците). Можем да намерим много такива примери не само в английския език, но в повечето езици, които се използват днес.

С течение на времето става все по-трудно обаче да се поддържа илюзията и все повече жени отказват да се смятат за втора категория същества, независимо от обществената стигма спрямо тях. Нарушителите в повечето случаи са наказвани запомнящо се.
Опити за отхвърлянето на тези отношения съществуват в историята, но дори и днес се налага да се търсят специално. Единиците изключения, които обаче са успели да се прехвърлят през бариерата ги знае всеки.
Императрица Екатерина Велика, Кралица Елизабет, Жана Д’арк
Интересно колко ли са онези, които са били убити и забравени, незаслужили дори бележка под линията?

Първото споменаване на идеи свързани с жените и промяна на отношението към тях е 15 век (поне такова, което е консистентно и ясно), след това можем да намерим информация и през 17 век. Феминизмът активно стъпва на политическата сцена през 19 век. Причините за появата му са  разбираеми. Жените искат да не са изцяло зависими от мъжете, желаят да имат възможност да гласуват, да имат контрол над телата си, да решават сами живота и бъдещето си, да бъдат хора, а не добитък. Защото твърдата вяра, че жените са по-малко от хора позволява всякакви ексцесии. Убийства, изнасилвания, тормоз, побой, мъчения, изолация, продажба…

Първата вълна – целта му е социални и политически права. Промяна на уредения брак и собствеността на мъжа над жената след брака, правото на жените за собственост. Репресиите, които следват, подигравките, насилие, затворите, тормозът над позволилите си да критикуват патриархата е сериозен.
Втората вълна – бори се с дискриминацията към жените, бори се за правата жените да имат икономическа независимост и възможност за реализация, също така и право на пълен контрол над собствените им репродуктивни способности. Реакциите към него са още по-унищожителни. Макар много от промени, за които жените настояват да са започнали да се появяват, отношението към отделния индивид е станал още по-тежък. Пример за начина на мислене от този период „С всяка жена, която има позволение да работи, един мъж остава без работа.”
Третата вълна – борба със сексизма и реакция към опитите за дискредитиране на феминизма, също така продължаване на борбата за отхвърляне на стереотипите и половите роли като реално съществуващи и дефинирането им като социални конструкти, също както женствеността и мъжествеността. Резултатите са спорни, а битката е далеч от края си, но е факт, че животът на милиони жени се променя към по-добро. Но един век трудно може да изличи повече от две хилядолетия омраза, отричане, презрение и тормоз над жените и определено не трябва да забравяме това.

Много хора вярват, че след третата вълна мъжете и жените са получили еднакви права, че проблеми всъщност няма. Че феминизмът е постигнал своето.
При един поглед към цифрите за сексуални престъпления и насилие обаче виждаме съвсем различна картина. (Това прави една от три жени. Това означава, че ако вие сте жена, шансът да станете жертва на сексуално насилие просто защото сте жена е едно към три… или вече да сте била. И най-вероятно ще е от ръцете на близък, гадже, роднина, приятел, родител.)
Също така голям процент от религиите поддържат все още вярванията, че жените са втора категория същества или просто са по-малко хора от мъжете, че са създадени за удоволствието на мъжа или ги третира като обекти, вменявайки им задължението да са първо майки, да се грижат за всички останали и че ако не покриват тези неща, то те са лоши хора и неуспешни жени. А колко от хората на тази планета са религиозни?

Какъв е шансът да попаднете в обсега на религиозен човек и да бъдете третирани като втора категория същество? Много, много голям. Защото начинът, по който религиите третират жените не се е изменил.

Ако погледнем към образователната ни система ще видим същото.
Все още се учи по материали, които са били създавани от мъже за мъже, литература, изкуство, което много ясно показва диференциацията на двата пола. Ако вярваме на учебниците, по които се образоваме, то жени историци, литератори, философи, музиканти, художници, математици не е имало, а ако са споменати, то те са като бележка под линията или любопитна дреболия. Много често женски имена не са били включвани или имената им са били променяни на мъжки, примери за това може да се проследят в повечето дисциплини.  Прост пример на обективизация в изкуството и как дефинираме женственост и женска красота. Не се е изменило много до днес, освен че идеалите ни вече не са реалистични и не съществуват в природата.


И колкото и да твърдим, че се приемаме като равни, фактите просто не поддържат тези твърдения.
За да можем да кажем, че жените и мъжете са равни, трябва да преодолеем вярата, че двата пола са тотално различни и чужди.
Литература: Ницше, Кант, Сократ, Аристотел, Шопенхауер, Вайнингер, Фройд, всички те са били женомразци или просто са вярвали във второстепнността на жените. А до каква степен нашия свят и нашето образование се гради на работата на тези хора? Колко още такива примери има (които не съм включила, за да не става този въздълъг текст на ферман?) А преподаватели, които вярват в разделението на половете и женската неспособност да разбират от даден предмет просто заради пола им и съответно предават това си отношение на своите ученици?
Филми: Колко от филмите, които сте гледали напоследък биха издържали The Bechdell test (да има поне две жени във филма, които говорят една с друга, за нещо друго освен мъже, връзки, секс?) или да не са любовен интерес на главния герой (майка/сестра/девойка за спасяване?)

, ,
Игри: , ,
Иначе казано, мъжете са героите, жените са украсата, това е основната тематика от масовата ни култура. И това тепърва започва да се променя.
Защото това е, което ние създаваме днес. Ако феминизмът си беше свършил работата… тези примери нямаше да изглеждат така.
Но това просто не е било икономически и социално изгодно някога, а сега капитализмът се нуждае от нашите пари и задълбава на същата тази убеденост, за да печели пари.
Женски и мъжки списания, женски и мъжки стоки, женска и мъжка мода, женски и мъжки професии, женски и мъжки специалности.
Играчки, интереси, символи на любов, роли, представи за красиво, (достигащо до абсурд, както Ралф Лоран ни даде възможност да видим.)

Професиите, които изискват задължително вагина или пенис са единици, но това не променя факта, че все още много професии са маркирани като мъжки или женски в синхрон с разпространените вярвания (откъде и поддържащи чия удобна представа за света?), че жените по природа са емоционални, грижещи се за околните, приказливи, пасивни и пр., а мъжете са активни, аналитични, агресивни, неемоционални, неумеещи да се грижат за себе си (домакинстване поне) или деца.

Жената е била символ на нещо маловажно, пренебрежимо, несериозно, зло, лошо, погрешно, отрицателно повече от две хилядолетия. Няма как това да се промени за век и малко, тепърва изграждаме общество, което да не робува на старите предразсъдъци. Полът е преди всичко социален конструкт. Не можем да знаем напълно до каква степен как би се развила една личност, която не е била облъчвана с представи, стереотипи, роли, очаквания, изисквания, обвинения, налагане как трябва да се държи в съответствие с пола си, просто защото тази личност би трябвало да бъде държана в изолация, извън обществото ни. Но се замислете за всички онези изключения от правилото, за всички онези ваши приятели, познати, близки, които не се вписват в популярните представи и се замислете… ако половете и ролите ни бяха толкова вродени, то нямаше да бъдат подвластни на измяна, но случаят не е такъв.
А и промяната е нужна на всеки един биологичен вид, нарича се еволюция.🙂

20 thoughts on “Защо продължаваме да говорим за феминизма?

  1. Ако има нещо, с което ме привлича феминизмът, това е справедливата му кауза.

    Ако има нещо, с което ме отблъсква, това е поучителният му, назидателен тон.

    Ако има нещо, което го обезсмисля, това е фактът, че за феминизъм се говори само в онези развити държави, където жените отдавна ползват равни права, гарантирани им от Конституцията и по закон.

    Твърде лесно е да се защитаваш правата на половината човечество с писане в блог.

    Твърде лесно и твърде егоистично, ако питате мен!

    Защото, докато вие тук си мислите, че правите нещо и, докато в Европа и в Америка винаги ще има кой да ви изслуша, в Африка и в Близкия Изток продължават да се случват обрязванията на жени, убийствата „по съвест“ и насилствените бракове.

    И, докато не направите нещо реално по този въпрос, докато не съумеете да измислите начин да помогнете на жените там, където те наистина имат нужда от вас, вие винаги ще ми бъдете трън в очите с вашите феминистични блогове и с вашия назидателно-поучителен тон.

    Както и трън в очите на много жени, сигурен съм.

    Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето е да го направиш.

    Като стигнете до трета точка ми се обадете. Тогава ще си посипя сол на главата и публично ще ви поднеса своите извинения. Може дори да се присъединя към вашите редици. Ако ме приемете.

    Защото нищо не ме дразни повече от несправедливостта във всичките й форми.

    Дотогава, обаче, ще ви се наложи да търпите коментари като този.

    Те ще бъдат справедливата присъда за вашето бездействие.

    Освен ако цензурата не е още един от похватите на феминизма…

    Заедно със словоблудството – единствената форма, в която го виждам да съществува по тези географски ширини.

  2. Тишо писа: „за феминизъм се говори само в онези развити държави, където жените отдавна ползват равни права, гарантирани им от Конституцията и по закон.“
    Напълно невярно. От 1990 насам има много литература за дейностите на местни феминистки организации в ислямските страни, както и в други страни от т.нар. трети свят.
    На нас българите не са ни нужни реални причини, за да ни е някой трън в очите.
    За феминистките си дейности, извън писането по блогове: препочитам просто да си ги върша.

  3. Винаги ми е много странно, когато някой цитира римското право като изначална форма на демокрация – „всеки имал право на глас“. Т.е. всеки, който не е жена или роб, което общо взето е било едно и също. Или Томас Джеферсън с неговото: „Всички хора се раждат еднакви“ по времето, когато робството е било узаконено и жените не са били включени в категорията „хора“ (да не говорим за жените, които не са от бялата раса…).
    Смешен плач за равноправие от хора, които не признават за човешки същества дори най-близките си роднини, ако са от женски пол.

  4. Все още не може да ме грабне нещо тоя блог. Не е като да кажеш, че съм някакъв садист или женомразец – 3/4 от приятелите ми са жени, ужасно много ги уважавам и обичам, а освен това те са много интелигентни и любвеобилни същества.
    Та, постът ми харесва като идея, в реализацията не мога да вникна много надълбоко, но не мога и да го усетя като “правилен”. Нещо ме човърка като го чета и не знам какво е точно, не ме яжте, моля.🙂 Сигурен съм, че Еп може да се сети за нещо.😀
    Искам да подчертая някои противоречия с нещата, които съм чел. Първо:

    “От момента, в който сме слезли от дърветата и сме започнали да създаваме оръдия на труда сме развили и желанието за собствеността. И тук се е намесвало правото на по-силния. Който може да набие всички останали е живеел максимално добре, имайки достъп до храна (и възможност за предаване на гените си). Ситуацията е устройвала теоретично всички. С еволюцията обаче, се е налагало да се обясни и защити някак правото на по-силния. И то по начин, който да предотврати възможните бунтове от страна на онези, които настоящата стълбица не устройва.”

    Ако говориш буквално, то това, което казваш, не е точно така. Ако Дарвин е прав за еволюцията на човека, то следмаймунският ни период изобщо не е патриархален, камо ли пък да се е развило желание за собственост отначало. Преди няколко седмици четох за някакви изследвания на палеонтолози, археолози и атрополози върху останки от далечни нам прадеди, както и проучвания върху някои народи, които много ги наподобяват и живеят в същите условия и общества, но в наше време. Ами, нямало е такова нещо като “моето си е мое” освен някоя собствена изработка като нож, лък или копие. Даже и битките между племена са били рядкост, защото хората са имали ниски стандарти, нуждите са предимно хранителни, а трапезата се е съставяла от неголям брой плодове. Едва в 25% от яденето им е присъствало месо. Та, отплеснАх се от темата. Идеята ми беше, че това, което си мисля, че намекваш – хората са агресивни по рождение и йерархичната стълбица е създадена от време оно – е неоправдано. Дори в миналото да е имало някой по-мъдър или по-силен, то той е трябвало да се доказва постоянно, че е повече от другите – нещо, което в днешни времена не е така, властимащите нямат нуждата да се доказват, след като са се изкачили по стълбичката. Не този, който може да набие всички, е живеел максимално добре, а тези, които са споделяли с другите.

    “Една завист към матката, както би се изразил Фройд в някоя алтернативна реалност.”

    Всъщност “Фройд в алтернативната реалност” се казва Карен Хорни в нашата.😉

    “жените по природа са емоционални, грижещи се за околните, приказливи, пасивни и пр., а мъжете са активни, аналитични, агресивни, неемоционални, неумеещи да се грижат за себе си (домакинстване поне) или деца.”

    Има и мъжка физиология, както и женска такава. Това имам предвид, ако кажа “природа”. Някои качества, като емоционалност, се проявяват като външен фактор (поведение) именно заради хормони. Освен това, социалната психология смята (на базата на изследвания, не на смукания от пръсти), че жените са далеч по-комуникативни, поради причината, че връзките с другите те създават на базата на разговорите. При мъжете алтернативата са общите действия, които извършват с другите. Лепилото при жените са разговорите, при мъжете – действията, защото при първите споделянето е ключов фактор за установяване на отношение, докато за вторите това е средство, с което да останат независими и запазят място в социалната йерархия.

  5. еп има за казване, но ще се въздържи, освен за това: теория, която се опитва да обясни и обхване абсолютно всичко реално не обяснява абсолютно нищо. (а тук се е получило нещо такова с помощта на еволюционистки аргументи, вървящи с конструктивизъм, пък и на места брутален структурализъм, подправен с тотален волунтаризъм; просто абсолютно несъвместими неща.) по-добре вместо един такъв дълъг пост, съдържащ в себе си хиляди и понякога противоречиви идеи и теми, проследяващ възникването: на половите взаимоотношения (разбира се хипотетично, щото никой не знае със сигурност хомо еректусите точно кво са правили, но това не е упоменато), религията и идеологическите фундаменти на неравенството, историята на феминизма, мас медиите, популярните ежедневни стереотипи и тн и тн, да ги напишеш в отделни постове.. някакси така е overwhelming и се губи фокус.

    а да питам въобще за какво ти е това за праисторията? с нея само натурализираш/де-историзираш половите неравенства в един на първо лице опит за исторически анализ. it’s self-defeating, дет се вика. според мен няма нужда от това. ако искаме да знаем какво се случва около нас, 100 пъти по-плодотворно е да погледнем критично на последните 4-5 поколения, отколкото да се връщаме хиляди години назад в метафизически спекулации за вечната природа на опресията (и това в същия текст, който после говори за социално-историческо конструиране на пола. просто е много противоречиво).

    поздрави за усилието и рисърча иначе. личи си че четеш много за тия неща и си ентусиазирана, но само трябва да ги систематизираш малко, защото човек наистина се губи в такъв огромен аргумент.

  6. пропуснах да добавя, че горния коментар е за енея, не за шейд. а за фройд не знам дали е бил женомразец (всъщност почти нищо не знам за него така или иначе). ще обясните ли що го смятате за женомразец?

    шейд, не съм много съгласна с това за биологичната основа на поведението. ако разни фактори на поведението ни идваха от биологията, тогава щеше да наблюдаваш универсалност при тях. така както поради факта че сме хора, всички на планетата имаме нужда от дишане, вода, имаме инстинкти за гълтане и т.н. при поведението обаче се наблюдават вариации, които не би трябвало да ги има, така както няма вариации в биологичните неща (няма хора, които да могат да живеят, без да дишат).

    т.е. съществуването на разлики в поведението не само на различни места, но и в различни епохи на 1 и също място говори за културни влияния, които са специфични, а не универсални. примерно биологичен факт е че жената ражда деца, но отглеждането им е социално-организирано – някъде е почти само отговорност на майката, другаде – на цялата общност, по-другаде – на братът на майката (примерно в полинезия). ако отглеждането на децата беше функция на биологията на майката, то тогава нямаше да има толкова много и различни форми/норми/идеи и тн на майчинското или семейно поведение.

    айде лека:)

  7. На мен ми е пределно ясно, че цялото поведение не се определя биологично.🙂 Исках да дам пример, че емоционалността е доста повлияна от хормоните.

    Ако беше Фройд женомразец, то надали щеше да лекува викториански момичета, каквито са били повечето му пациенти. Освен това, той е разкрил факта, че не само жените страдат от хистерии, но и мъжете, което изобщо не го е направило добър съратник на мъжката половина на човечеството. Предрасъдъци енд стъфф.

  8. Ena каза: “ От 1990 насам има много литература за дейностите на местни феминистки организации в ислямските страни, както и в други страни от т.нар. трети свят.“

    Аз точно това имах в предвид – че феминизмът в повечето случаи се случва само на хартия. Те и правата ни са само на хартия. Литературата я оставете на писателите. Ако жадуваш социални промени, трябва да действаш.

    • Действие! ДЕЙСТВИЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ! Хващайте оръжие! ДА ДЕЙСТВАМЕ!

      Абе човек, не че искам да се закачам, ама в какво според теб се изрзява това действие? Защото тук всичко е цветя и бонбонки? Ем, няма голям или малък проблем, разбираш ли? Има проблем! Ще си цитирам предния коментар, че ме мързи пак да обяснявам:

      „Когато много хора се определят по някакъв начин имаш социална група. Когато социалната група нарастне достатъчно става фактор за промяна. Ако трябва да продължа предната мисъл за политическата опозиция, има предостатъчно примери за смяна на социален строй/политическа система поради действията на голяма група хора борещи се за нещо(право на глас, на работа, на свобода), който се самоопределят КАТО група.“

      Това е идеята да се пише, да се вдига шум. „феминизма и правата били само на хартия“ ми те тия хора, който ги пишат и четат тия неща сигурно когато не ги пишат не ги вярват, а? Баси, когато всеки се научи, че И Пенка И Пенчо са хора, тогава ще има промяна.
      Питате „Ама за какво ви е феминизъм?“ пишат ви(доколко успешно, доколко не:), резултат: „ааа, вие само мрънкате и нищо не правите“.

      Като цяло е много дразнещ нашия си лозунг – ааа, не мрънкайте, действаите! Какво, да хванем пушките и да се бием за равноправието? Проблема в момента е социален, не физически. Няма група хора който да трябва да се елиминират за да се реши проблема, има НАЧИН НА мислене, който трябва да се елиминира.

      Как според теб се „действа“ срещу заучена фраза и заучено поведение? Моля, просветли ме!🙂

  9. „Иначе казано, мъжете са героите, жените са украсата, това е основната тематика от масовата ни култура. И това тепърва започва да се променя.“

    Ами това е основната тематика в масовата култура, защото така е и в живота. Масовата култура отразява действителността и/или стремежите и желанията на масата.

    Доста е трудно да си намериш жена, която не търси герой, на когото да е украса?

    • @longanlon: Не си ли се замислял, че този факт („Доста е трудно да си намериш жена, която не търси герой, на когото да е украса?“) се дължи отново на масовата култура и това, което масовата култура се опитва да внуши? Или защо в момента всичко се върти около секса? Защото ти го набиват в главата с всички възможни средства – от реклами през телевизия и музика до интернет…

      Аз пък съм на мнение, че е доста трудно да намериш мъж, който не гледа на теб като на жена и те приема преди всичко като човек, а не като жена. Или пък не ходи след други фусти като незадоволен пес.😉

    • Нищо не каза.
      Не, не е трудно, едно 90% от жените с който общувам редовно не си търсят герой, на когото да са украса. Останалите 10% не са ми интересни за общуване. Този ти аргумент отпада.

      Масова култура е много обширно и сложно понятие, главно заради трудното дефиниране на понятието „маса“. Прост пример – „масата“, тоест мнозинството от жени с който общувам не са такива каквито ти казваш, следователно твоето твърдение е грешно изказано/написано що се отнася до мен, или като цяло неправилно. Въобще…нищо не каза.

      Масовата култура също толкова определя едно общество колкото и му „отразява“ желанията. В момента ако не и забелязал, основната цел на западната популярна(масова) култура е да продава на МАСАТА. Как става най-лесно това? Като имаш сигурен потребител за продукта си, защото така ще си сигурен в процент от печалбата си. Прост пример – правиш изцяло „мъжко“ списание.
      Да, но тези списания не отразяват желанията и хобитата на истинските мъже, а се опитват да ги определят, за да могат да им ги продадат като продукт. Просто погледни колко реклами има в едно „мъжко“ (или женско) списание и ще ти стане ясно какво сформира западната масовата култура. Дали един медиен продукт на западната масова култура отразява желането на общество, или се опитва а го оформи, по най-лесния, достъпен и доходен начин?
      Що се отнася до България..мисля, че е доста трудно да се говори за „масова“ култура при нас.;)

      • Само дето, Митко, твоите приятелки не са представителна извадка на обществото ни, защото не са подбирани на случаен принцип.😉

  10. klamercheto, замислял съм се, ама поговорката „Момчетата си търсят късмета, а момичетата – момче с късмет“ е малко по-отдавна, отколкото има филми и списания.

  11. @ Slitalec: Как го разбираш ти действието не знам и не мога да знам. Аз това лято като недоволствах, че в България плащаме най-високите лихви по кредити в Европа и, че банките не ни уважават като клиенти и като еропейски граждани (нищо, че не съм се разписвал под заем в банка никога през живота си), действах. Написах прокламация, организирах подписка, излязох на центъра на града, в който живея с плакат в ръка, направих го отново и отново, амбицирах и други хора с личния си пример, организирах пресконференции, участвах в медийни изяви, записах се в асоциация, която се бори за решаването на този проблем, инвестирах лични средства, редактирах текстове и бомбардирах медиите с тях. Накрая успяхме да публикуваме статия в 24 часа и като резултат най-близкият ми, пряко засегнат от този проблем човек, получи покана за участие в предаване по национален ефир. Не знам кое от всичките неща имаше особен ефект, но като цяло резултатът е налице – заговори се широко за проблема, проби се медийното мълчание, финансирано от скъпите реклами, които банките плащат с нашите пари. И лихвите започнаха да падат. Така действам аз. Ти може би предпочиташ пушките, значи имаш по-големи топки от мен! Само с мрънкане, обаче, не става. Освен това съм се нагледал на несправедливости спрямо жени, защото доста време съм живял в Африка. Там няма такива отворени плямпала като нашите феминистки. Има жени, които рискуват да бъдат обесени на кран, защото си позволяват да искат равни права. За тях всеки ден е последен и те не си губят времето да поучават публиката от блогове с назидателен тон, а действат с всички възможни (позволени и непозволени) средства. Много ми е интересно да видя как ще се справи нашият „нов внос“ феминистки, ако ги поставим на тяхното място. Мисля, че ще се окаже, че нямат топки. В двата смисъла на думата.

    • За да се промениш нечии начин на мислене няма да стане да с бой по главата (има къде къде по-полезни неща, които могат да се правят с човешките глави), а като му представи алтернативен поглед към нещата.

      Н. често казва, че феминзмът се опитва да промени вече офрмени съзнания, зрели хора, които цял живот са живели в култура с изградени представи и че начинът би бил като възпитаме следващото поколение в различни, но аз лично не знам как някой ще възпита следващото поколение в каквото и да е, при положение, че представите за света им са същите, като на родителите им, просто защото не чуват и не виждат достатъчно често алтернативи.

      Тишо, поздравления за дейността ти, наистина, не е малко.
      Само да те питам… това, че ти не си чул/видял дейност означава ли, че такава не съществува или че просто няма гласност на дейността, защото не е интересна/елементара/с лесно решение както твоят пример с банките?

      • Там е работата, че алтернативните гледни точки, са необосновани, базирани на грешни/непълни данни и/или неясни. Освен това, таргета ви е неподходящ – българи в 21-ви век.
        Жените в България винаги са били много по-добре третирани от повечето западни народи, а през последните няколко поколения полова дискриминация в чистия си вид в България няма.
        Как очаквате да пропагандирате нещо на хора, които по никакъв начин нямат в съзнанието си представа за нещата, срещу които се борите?
        Всички примери, които давате тук са или религиозни (в България религията е почти изкоренена) или са от далечното минало или едностранно представени от гледна точка на жена.

    • Тишо, видях това за банките. Много хубаво. Извинявай, че не те четох по-внимателно първия път. Заядливият ти тон често ме отказва.
      Аз лично участвам според силите си в каузата жените в САЩ, където живея, да имат репродуктивни права. Конкретно, давам пари според възможносттите си и време като доброволка в Planned Parenthood, за да може жени, чиите застраховки не покриват бременност или аборти да ползват такива услуги. Но не смятам, че такава дейност е непременно по-ефективна от обмена на идеи.

  12. Тишо, обяснявам:
    Има много литаратура, от която би могъл да научиш за феминистките дейности в страните извън западна Европа, САЩ и Канада. Това, че ти не осведомен за тези дейности, не значи, че те не се извършват.
    Какво правиш лично ти за справедливите според теб каузи, които те интересуват? Щото инчае менторския критикарски тон го владееш виртуозно.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s