Романтичната любов

В една от предишните публикации стана дума за романтичната любов. И за това как тя е записана в „биоса” ни. Логично е да си кажем: няма мърдане, такива сме и това си е. Какво да се прави.

Един ден се натъкнах на странни обяви – изключително меркантилни и не-романтични от днешна гледна точка. Ето какво пише в тях:

„Млад, твърде здрав момък, неприятел на спиртните питиета, хазартните игри, разпуснатостта, желае да се ожени за госпожица 18 – 25 годишна, възпитана, здрава, умеюща от домакинство, красива и която да може да го издържа да добие висше образование. [Адрес…]”

„Действащ офицер, (20 – 30 г.?), малко грозен, със стари родители, търси да се ожени за мома, или вдовица без деца, която да го издържа по инженерство или медицина. От кандидатката не се изисква хубост, образование, обществено положение. Предложения… [следва адрес, който вероятно е на неговата майка]”

Колегите им доста им се смяха. Смехът беше точно от типа „Не, не може да има такива хора, братле”.  Какви наглеци, какви лузъри. Жените да ги издържат, ама че работа!
Аз не споделях това всеобщо веселие; когато видях обявите, предположих, че в началото на миналия век тези обяви не само не са били изключение, а са били и най-нормалното нещо на света. Но това бяха само догадки. Трябваше ми професионалист… Затова се свързах с Милена, която е социолог.

Веско: Може ли да ми проясниш тези обяви?
Милена: Какво точно да проясня?😉
В: Ами как са стояли тия неща – това обичай ли е или просто наглост🙂

М: Oбичай точно не. Но е било много разпространено. На практика, браковете винаги са били по сметка, защото родителите са избирали за детето си партньор, който да му подхожда по обществено положение и имотност. Любовта е била доста ефимерна и е процъфтявала само сред интелигенцията. Ефимерна – в смисъл че никой не е вярвал, че е смислена мотивация да се ожениш за някого по любов.

В: Да, сетих се, че любовта, както ние я разбираме, би била ирационална лудост за тях…
Но не разбрах защо жената се предполага да издържа мъжа, не би ли трябвало да е обратното?
М: Mъжът да издържа жена си? Не. В България жените никога не стават предмет на луксозно потребление, както е на запад например.
В: Значи хем домакиня, хем пари да изкарва.
M: Именно. Хем домакиня, хем да е богата.
В: То като майка…
М: Да, нещо такова

В: Добре, а откъде идват парите й?
М: От семейството. Зестра от родителите или наследство от мъжа й – предишния, който примерно е починал.
В: Ами тогава излиза, че сключването на брак поставя двойката в зависимост от родителите…
М: Не точно. Въпреки че в общия случай – да…
Зависят от тях доколкото родителското семейство осигурява по-големите имоти – къща, земи, но текущите приходи са работа на съпруга. Това се нарича „да може да гледа семейство“

В: Аха, а това да му се осигурят средства да се образова (както пише в обявата) е един вид заем?
М: Ами не точно. След като се е е образовал, все пак синът не ходи да връща парите на родителите си. По-скоро трябва да им отвръща с послушание и почит. Парите за образованието му са по-скоро дар, който го задължава.
Но с всяка родителска грижа е така. Никога не можеш да я изплатиш обратно и да възстановиш равновесието. Можеш само да  се надяваш, че родителите няма да злоупотребяват с това, че си и им задължен.

Аз съм виждала доста такива обяви, по онова време не се е смятало за нещо скандално да си открито меркантилен и да се опитваш да забогатееш от брака си. Любовта, както вече казах, е била възприемана като нещо ефимерно. За яките селяни това, което не е можело да се пипне е било несъществено, измамно дори, а и Холивуд още не е бил създаден😉
Грамотността е била ниска, което ограничавало разпространението на любовни романи само до богатите жители на градовете. С една дума – култът към любовта като магическа сила, която преодолява природни стихии и е напълно валидна мотивация за всяко едно действие още не е бил създаден.

В: Да, това го предположих, но въпросът с издръжката от страна на момичето и всъщност – зависимостта от родителите не ми беше съвсем ясен
М: Aми обърни внимание на обявите. И двете са насочени по-скоро към вдовици – т.е. жени които вече разполагат със средства
В: Аха… ОК, това исках да знам. Благодаря ти!

Бях забравил този разговор, докато един ден, в един от записите в личния ми блог, посветен на това как е виждала света моята прабаба, други хора също започнаха да разказват за своите прабаби. Василена написа:

(…)
Накратко, прабаба ми не знаеше нищо за романтичната любов. Тя не беше чувала, че в мъжът, за който се омъжва, трябва да бъде Той и че от него се очаква да излекува душевните й рани и да направи целия й свят по-добър. От него се очакваха разни други работи – да направи и отглежда с нея деца, да го бива да обработва земята и да гледа биволи, да осигури евентуално някаква сигурност и просперитет на нея и децата им. За целта тя си беше набелязала прадядо ми. Тя си го набелязала, така ми разказваше. Той „идвал при нея“ – ще рече че я посещавал да я ухажва, но „ходел“ и „при“ някаква си друга по-нагоре на същата улица. Явно е интервюирал и двете за позицията на съпруга човекът. Накрая дошъл един ден и казал „Ти ше си.“ и се разбрали тя на другия ден да му пристане. Не знам защо не са минали по каналния ред, но ми харесва че баба ми е вземала сама решенията в собствения си живот. Иначе дядо е бил единствено осиновено дете на един от най-богатите хора в селото и родителите й със сигурност са щели да му я „дадат“ с голяма радост.

И така на другия ден дружките й я викали да ходи на седянка, но тя им казала да отиват и че ще дойде след тях, а всъщност вече си била приготвила багажа за приставането. Прадядо ми дошъл и я взел и я завел в някаква къща, не разбрах каква, но не е при родителите му де и явно на сутринта вече станало ясно че се женят.

Когато ми разказваше тази история, съм била на около 11-12 години и слушах с голямо любопитство. Питах на колко години са били. Тя на 19, той на 18. Питах „Бабо, а той хубав ли беше?“, а тя се замисли, сякаш никога не беше й хрумвало подобно нещо и след малко сви рамене и каза „Е па убав беше“.

Според мен тя просто нямаше душевни рани, които да иска Той да и излекува и нямаше празноти, които да иска Той да й запълни. Затова нямаше очакването Той да е решението на всичките й проблеми, а просто „един там“, но достатъчно добър, за да върши с нея нещата, които има да се вършат.”

И така, ако се върнем към романтичната любов – дали тя наистина е в нашето ядро, в „биоса” ни? Смея да твърдя, че много малко неща са записани в „биоса” ни. Можем да извадим скалпела и да ги дисекциираме едно по едно и те ще започнат да се пукат като балони. Романтичната любов, както и един куп други неща, е била изобретена. Станала е масова… До степен да се вярва, че е най-естественото нещо на света.
Пиша всичко това, защото е една добра стъпка към това да започнем да виждаме, че това, което мислим за непроменимо, изначално, и вродено, всъщност не е такова. То се е появило в някакъв момент, и също така може да се промени или да изчезне, ако ние искаме. Иска ми се да разкажа и по-странни истории, които срутват доста по-сериозни неща, но… това е друга приказка и ще бъде разказана друг път.

37 thoughts on “Романтичната любов

  1. и аз ще си напиша такава обява:
    жена, 20 и кусур годишна, трътлеста, но с миловидно лице и зъл характер търси мъж реститут в центъра на софия, над 78 годинен, може и беден, да наследи имота му, и да я издържа докато учи. телефон: ….
    ахахаха

  2. Не можах да схвана по каква логика се прави пряка релация между любовта и брака? Това са сериозно различаващи се по природата си неща.
    Любовта е културен и емоционален феномен и се изразява според съответните традиции на времето и мястото. Ако възпитанието не е създало такива очаквания, то и на практика подобна мотивация няма да съществува. Както в примера с прабабата.
    Бракът е икономическа микроединица, за успеха на която добрите взаимоотношения между партньорите са само един от елементите, често пъти не най-решаващия.
    Съответната прабаба фактически е била напълно еманципирана, но едва ли би се приела за феминистка.

    • Точно в десятката, Фродо🙂

      Бракът по времето на бабите и прабабите ни (още повече преди това) е бил точно бизнес партньорство… семейна фирма с цел запазване и увеличаване на фамилното богатство за благото на наследниците.

      Колкото до обявите – не ми се виждат странни за времето си. Доброто образование е било добра бъдеща инвестиция, а че са от мъже… от жените в началото на миналия век се е искало да се омъжат и да народят деца🙂 Добре образованите са били рядкост и обикновено благодарение на родителите си.

      Това, че образованието е по-достъпно и домакинството вече не ангажира цялото време на един човек определено си е благо на цивилизацията… мисля, че и мъжете са по-доволни от това, че не им се налага да се обвързват с вдовица без хубост и обществено положение, само за да се сдобият с инж. пред името и да има кой да пере възрастните родители😀

  3. Не мисля, че тези обяви са прояви на наглост, а на откровеност и яснота, които поставят евентуалния брак на по-здрава основа, отколкото догадките и илюзиите. Ясно е, че семейството трябва да има някаква материална основа, така че защо да не е ясно кой с какво ще допринася за нея? Когато мъжът се сдобие с образование, той ще работи и ще издържа семейството.

  4. Не си схванала смисъла, вложен в понятието „биос“ в другата статия.
    То се отнася до „културния биос“ – това, което ни е заложено на базата на културната и социална среда, в която живеем. Ако са ни захранвали от малки с приказки за голяма любов, холивудски филми за романтика и невъзможна любов, то романтиката е силно застъпена в нашия културен биос – онази имплицитна памет, която е залегнала в самото ни същество и без която ще бъдем други. Както езикът, научен първите години от живота ни, остава в нас за цял живот, така и тези първи запечатани социални преживявания оставят инпринтнати, както знаем, че небето е „горе“, че водата е „мокра“ и както придаваме смисъл на моралните понятия.
    Разбира се, ако някой е роден и отрасъл в среда, в която грубото ежедневно оцеляване е на дневен ред, няма как да получи подобен романтичен инпринт – при него/нея ценностите са други.
    Романтичната любов е творение на културата – именно това е което лежи в основата на другата статия, но творение толкова могъщо, че си пробива път през вековете и лежи ниско заложено в социалната памет на не едно общество.

  5. Аз друго желая да попитам, аджеба знаете ли какво е любоФ? Ма много компетентно се изказали господата…

    Ский Викито ко вика -> http://en.wikipedia.org/wiki/Love

    шъ цитирам: „This diversity of uses and meanings, combined with the complexity of the feelings involved, makes love unusually difficult to consistently define, even compared to other emotional states.“

    Дебело да се подчертае „…makes love unusually difficult to consistently define…“ Щом Викито не може да дефинира що е любов, откъде на къде, ТИ, Жилов, шъ знаеш, мхм?

    П.С. Твърд, здрав момък, леко грозноват си търси феминистка да го издържа, до го пере, да му готви, да му чисти, да изкарва парички, докато завърше специалността „Дегостация на спиртни напитки“. Няма големи претенции желе да е поне 178 см висока, не повече от 45 кг, 110/60/90 см. бюст/талия/ханш, руса, със сини очи, висше образование, мениджърска позиция, да носи на бой …

  6. Не можеш да се опираш на уики-то за научни или абстрактни понятия и да смяташ, че са верни. Освен това твърдението, че любовта е някаква мистична сила, се набива в главите ни от културата, социума, медиите по-конкретно и хората си викат: „Бръх, ми то наистина ми е трудно да го разбера, пък щом ми казват, че то си е необяснимо явление, за ко да му търся аз, простия човечец, корените, аджеба?“

  7. Ами така си е – романтичната любов е позната отдавна на човечеството, но повод за женитба тя започва да става доста късно – чак през Викторианската епоха и то при градската работническа класа главно

    Аристокрацията наистина я познава (романи и т.н. свидетелстват за това), но в крайна сметка биват женени по решение на родителите.

    Чак с развитието на икономиката и социалните отношения, когато става възможно за една жена да се издържа сама (поне известно време) и най-важното вече спира да се приема, че тя трябва да е зависима от мъжа си, романтичната любов започва да става повод за женитба.

    Както виждаш от разказа с бабата и от обявите, у нас тоя процес не настъпва напълно чак до средата на 20 в.

    • начи лонги според тебе при идването на соца жените се еманципират и женитбата по любов става възможна?

      shade, адски ме кефи коментара ти, много яко казваш как никога няма да разберем нещо като нми се набива в главите колко е мистично, неразбираемо и тн. неокантианците да го духат.

  8. Мажду другото имам една идея към авторите на блога. За да се получи замисълът ви би било добре да бъде представена и другата гледна точка на антифеминистите (всъщност не е много точно терминът да бъде антифеминисти, но за да бъда разбран по-добре ще използвам него). Та намерете някой съавтор, който критикува феминизма или канете критици на феминизма да публикуват постове. Сигурен съм ефекта, ще бъде значително по-голям и действително ще се получава дискусия, а не само флейм (заяждане).

    P.S. Няма нужда да ми благодарите за гениалното предложение, вземам пари в брой, също така предупреждавам, не пия бонбони и цветя.

    • байче, не е нужно да не си феминист/ка, за да криткуваш феминизма. и аз мога. не знам защо трябва да се покани някой луд фашист примерно, да изказва анти-женски позиции като може и феминистките да си го криткуват. в името на какво? за едната форумна полемика?
      то има в самия феминизъм толкова дебати и течения и спорове и скандали, че няма накъде.

  9. Мирише ми на оригиналност. (от Гошо)

    Ха-ха, хубава ирония, Еп, но не съм запознат с идеите на неокантианството.🙂 Само че нямах предвид точно, че няма да схванем що е това любов, ако „ни се набива в главите колко е мистично, неразбираемо и тн.“ Казвам, че е пречка, но не непреодолима.
    Кажи все пак какво съм сбъркал, та може и да се поправя, ако не сме се разбрали правилно.

    • shade, имах предвид философите от субективистката традиция, според които рационалността лежи само в субекта и света извън субекта е или ирационален, или непознаваем, или тотално тъмен и скрит от възможността да го познаем.
      смисъл позицията, близка до с тва дето ти написа как ни се втълпява, че не можем да познаем ‘мистерията на любовта’ и подобни.
      и аз съм много съгласна с тебе, че тва е неадекватна позиция. бай гошо пък се обиди и ми рече да го духам щото съм била гностичка :))
      поздрави:))

  10. Анти-феминизъм е навсякъде около нас. Израстваме с него, дишаме го, живеем с него. Не е като да липсва анти-фемизъм наоколо. И на едно от много малкото места, където сводобно може да се говори за феминизъм, трябвало да покланим анти-феминист да ни даде безценното си мнение? Гениална мисъл.

    Това е все едно да кажеш: “Ако ще говорите за човешките права, трябва да поканите и фашистите да се изкажат” или “Ако ще се борите за правата на ЛГТБ групите, задължително трябва да дадете трибуна и на хомофобите”. За какъв дявол да го правим? Понеже на фашистите, хомофобите и женомразците хич не им се чува гласът, така ли? И без да ги каним се изявяват предостатъчно.

    • Denia, явно не си ме разбрала правилно. А може би аз не съм разбрал правилно теб… и все пак, за да има диалог някак си трябва да се разбираме, нали.

      Пак ще кажа, че термина антифеминизъм (или анти-феминизъм) не е много точен и изобщя нямам предвид женомразци или друг тип хейтъри (злобари по нашему). Под антифеминисти разбирам хора, които не са съгласни с тълкуванията, които предлага феминизма (к’во беше там „критично мислене“ ли или както го е дефинирала Eneya).

      Не ти казвам покани някой селяндур да псува и да обижда жените. Казвам ти покани, някой който може да води нормален диалог и да предлага креативна критика. Или може би те е страх?

      Можеш ли да ми посочиш място (блог, форум, сайт) в България където феминизма се критикува рационално? Аз такова място не знам да има. Обаче е факт, че с про-феминистки сайтове, блогове и т.н. е пълно и никнат като гъби.

      P.S. Ако под антифеминисти разбираш Расате и ко. значи представите ти са много сбъркани и за феминизма, и за антифеминизма. И изобщо не се закачам.

  11. Pingback: неромантично и меркантилно за любовта и семейството « полетът на костенурката

  12. бай далай, ами общо взето да – социализмът революционно (щото идва на власт с революции навсякъде и се стреми да промени обществената система) променя традиционното общество, бързо включва жените редиците на работещите (независимо дали желаят или не)…

    разбира се, в Китай и С.Корея се стига до противоположното изстъпление – „колективът“ да определя дали двама могат да се вземат…

  13. манджа с грозде, гошо.

    това, че авторите на блога определят себе си като феминисти не значи, че дефиницията за критично мислене на хелман е ‘феминистка’. феминизмът не знам да има своя дефиниция за критично мислене. това е защото той няма свой, ‘феминистки’ метод за постигане на знание. феминизмът по-скоро спада към херменевтичните традиции, макар че има и феминистки работещи с метода на маркс. а тази дефиниция от блога, даже аз съм я идентифицирала като близка до позитивизма. позитивизма няма нищо общо епистемологически с херменевтиката и с историческия материализъм, така че ако не те кефи дефиницията, това не е защото тя е ‘феминистка’ а по-вероятно щото интуитивно не те кефи позитивистката методология.

    с тази дефиниция, хелман и другите просто искат да покажат какъв ще е подхода им и дават заявка за сериозност. какво лошо има в това?

    всъщност ти естествено нямаш никаква идея за какво говоря, ти просто си против на общо основание. а това не е критично, нито е рационално.

    знаеш ли как се наричат хората, които са против критичното мислене? фундаменталисти. християнските фундаменталисти са анти-интелектуални и забраняват интерпретациите на библията и държат тя да се възприема буквално. една голяма част от разни противници на и-те-не-знаят-какво сте точно като фундаменталисти: възприемате социалните отношения буквално и като даденост, ‘мъжете са такива, защото са такива, жените също, няма какво да му мислим.’

    аз не съм част от екипа на блога, но си позволявам да кажа, че за такива хора тука място няма. щом не ти харесва критичното мислене, ходи да четеш сайтове с клюки около чалга и футболния елит, кво да ти кажа…

    няма човек, който да се интересува от социални проблеми, теория, социология и т.н., който да е против да се мисли критично и задълбочено.

    • Абе бай далай, моето момиче (или моето момче, така и не разбрах к’во си) аз съм си прост човек, цел ден бъркам бетон и нося камъняк, немам време да чета за херменеквотоетам и епистимилогоизмите. Пък и като се преберем у дома, предпочитам да си сипем ракийката, да си пуснем планетка тв-то да видим цица, дупе… да ни стане харно на душата… к’ви простотии ми говориш тука?!?

      P.S. Уж си много умничък/чка пък не си разбрала… нямам нищо протви „критичното мислене“, точно обратното, предлагам в блога да прилагат критични мислене към „критичното мислене“, капиш? Щото критичното мислене си е до субекта, не до обекта… (нали съм неокантианец?)

  14. допълнения: ф. е не само херменевтичен, но и постмодерниски (мразя постмодернизъм и затова не съм безкрайно ентусиазирана и от джендър/феминистки теории).
    а свой метод няма, не само защото е част от метод, но и защото поне аз го възприемам повече като политически и социологическо-менажерски проект и по-малко като философски.

  15. Хайде сега, постмодернистки бил феминизмът. Може ли нещо толкова телеологично–т.е. нещо, което има ясно заявената цел „свят в който отношенията между половете да са такива, та феминизъм да не е нужен“–да е постмодернистко? Освен това, макар материалистичния феминизъм да е против есенциалистките определения за пола, материалистичния феминизъм е напълно наясно със силните страни на някои есенциалистки теории освен със слабите им. За справка, книгата на Diana Fuss „Essentially Speaking.“
    Да не си говорим пък за либералния феминизъм, който е с най-здрави позиции в западната политика и право, според който жената по-принцип е по-слаба и поради това и се полагат определени привилегии (теза, с която аз не съм съгласна). Нищо постмодернистко няма в такъв феминизъм.

    • еми постмодернизма не е задължително анти-телеологичен, защото дори когато пишат против гранд наративи и идеологии, постмодерни теоритици строят the ultimate grand narrative..
      а иначе казвам постмодернистки заради политиката на идентичността, която е в самото сърце на феминизма (есенциалистки аргумент, знам)🙂

  16. Хей, благодаря за обявите и обясненията! Никога не съм предполагала, че може да има и такива семейно-финансови отношения, в които жената да издържа мъжа, докато той придобие способността да издържа нея и децата. Виж го ти това градско население!

    А ето аз на какво съм се натъквала. Цитирам:
    Чудесен пример можем да открием у Николай Хайтов и Славчо Дичев в
    книгата им „Село Манастир, Смолянско”: Двадесет и пет годишният Дечо
    Георгиев Колев, вече стар ерген, трябвало да се ожени, а подходяща
    мома в Манастир нямало, там момите и бездруго били недостатъчни.
    Дечова близка от съседното село Давидково му рекла, че неин съсед има
    три дъщери за женене и Дечо, без да му мигне окото, заръчал да му
    доведат една от трите за невеста. Бащата на женската челяд определил
    най-голямата, но тя си имала либе и му пратила хабер: или да идва да
    си я взема, или отива жена другиму. Дошъл момъкът, прибрал либето си,
    но и място за „уплаха и смут” нямало: нали имало още две дъщери. Още
    същия ден пращат втората сестра на уговореното място, там вече я чакал
    бъдещият й съпруг. После… „Пият ракия, граничарите изгърмяват една
    пушка и съдбата на довчерашните двама непознати е навеки свързана.
    Дечо и жена му доживяват дълбоки старини в сговор и семейно щастие…”

    Книгата, която цитирам, се казва „Сериозно за развода“, Петър Стоянов,
    1988 г., Издателство „Христо Г. Данов“ – Пловдив. Имам си книгата още
    от тогава. И тази история толкова ме е впечатлила/ужасила, че
    специално съм я подчертала още тогава.🙂
    А книгата на Хайтов и Дичев никога не съм я виждала. Сега ми се иска да я намеря и да разбера кога се е случила тази история. Е, все пак покрай женитбата по чисто практически съображения има и нещо като романтична любов на онази мома с либето.🙂 Ако ще да е просто сексуално влечение, пак е нещо различно от чисто икономическите съображения.

    Покойните ми селски баба и дядо твърдяха, че са се взели, защото са се „залюбили“. Дядо ми ходел на нещо като срещи с нея с нея на селската чешма. Когато са се оженили, тя е била на 16 години, а той на 19. Били са от горе-долу еднаво заможни семейства. Разбира се, не са имали очаквания в „холивудски“ стил един към друг – както казваше дядо ми, „какъвто ти е късметят“.
    Специално питах баба си дали родителите им са определяли за кого да се оженят/омъжат и тя каза, че родителите само са им давали съвети, но за нищо не са ги принуждавали. И разбира се, имотното състояние си е имало значението – но и „харесването“ също.
    Същата баба настояваше, че трябва да съм добра домакиня, за да мога да се омъжа и да задържа мъжа си. Значи не е било само до „късметя“.

  17. В National Geographic има статия за България и нейните жени от 1915-а година:

    http://www.nationalgeographic.bg/?cid=55&NewsId=116

    „Както виждате, на българските младежи се позволява да се срещат свободно и двата пола не са разделяни като при мюсюлманите. Те кокетничат и се ухажват около чешмите и по време на домашните събирания вечер. Браковете се раждат от взаимното привличане, а не от уговорки между семействата, както е според арменските и турските обичаи.“

  18. Мисля, че в сравнението с мюсюлманските обичаи се губят фактите как точно е било.
    Благодарим за линка.

  19. Българите се показаха жадни за образование и цивилизация и техните жени усвояват културата с лекотата на всяка американка. Често се случва дъщерята на живеещ в някое отдалечено село и неграмотен селянин да прекара няколко години в училище и след това да намери своето място в София или Варна – като учителка, светска дама или водачка на общественото развитие. Тя сменя селския костюм и плетените чорапи с подбрани с великолепен вкус европейски дрехи. Вече фризира тежките си падащи плитки според модата на деня. Маниерите є стават уверени и все пак скромни и тя с подобаващо достойнство заема мястото си като председател на женския клуб по четене или като член на болничния съвет.

  20. Епистемик,
    Може би имаш предвид критиките, които Жижек отправя към identity politics? Аз съм съгласна с тях. Но намирам, че феминистките standpoint theories, специално тези от края на деветдесетте насам, разрешават доста успешно проблема с фрагментирането на публичната сфера, заложен в identity politics. Чела ли си тези standpoint theories? Ще ми е интересно какво мислиш за тях.

  21. Благодаря на авторите, че споменават мен и прабаба ми, а също и за готиния блог и готината тем. Абе аз лично имам доста голям проблем с концепцията за романтичната любов. Харесвам разни ренесансови сонети, в които влюбеният толкова се стреми към сливане с обекта на копнежа си, че чак започва да я смесва с Исус Христос и т.н. Но мисля, че когато подобен туп култово виждане за любовта започне да се прилага към реални взаимоотношения, те са обектифициращи, властови, и задават нереалистични изисквания и към двамата участници в тях, но особено към жената в хетеросексуалната двойка.
    Затова адски се дразня от бозите на Холивуд, Св. Валентин, сериали и т.н., които се съсипват да проповядват романтичния мит за любовта, дето те цапардосваизневиделица както си вървиш и на 60 години, и ти определя дали животът ти е пропилян напразно или изпълнен с някакъв мистичен смисъл.
    Повече ми харесва версията на прабаба ми даже – поне е честна и земна. С някои леки подобрения (пералня, контрацепция, достъп на жените до образование и работа, за да имат и те доходи, отпуск по бащинство и т.н.) много ме кефи дори.

  22. Определено не е бил хубав онзи свят. Само сметкаджийство и нищо друго. Пълна скука. С право им се смеем сега.
    Сетих се за приказката. Незнанието е блаженство. Ако не знаеш, че съществува любовта, тя няма да ти липсва. Но всъщност тя не е знание, а чувство. Значи по-скоро тогавашните нрави са я подтискали.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s