Гост: Romancekiller

Представям ви първия ни гост блогър.
Lady Marian е завършила СМГ, след това и ФМИ, работи като програмист и в момента кара Магистърска степен в НБУ по Когнитивна Наука.
Темата, която ще дискутира е Romancekiller – какво е това чудо романтика.
~~

От доста време й се каня на темата, основно по повод книгата, която чета – „Любовта и Западът“ на Дени дьо Ружмон. Изключително интригуващо изследване върху куртоазните романи и влиянията на различните религии върху куртоазната култура. Анализите на различните кодове, заложени в иначе невинно звучащите стихове ме впечатлиха много, но не това е темата на текущия пост.

Става дума за едно явление, за което сме слушали легенди, чели книги и гледали холивудски филми на поразия, но може би далеч не ни е ясно – иде дума за романтичната любов.

В книгата, която чета, беше разгледана легендата за Тристан и Изолда, а аз се наканих да пиша по темата заради един скорошен разговор с един приятел по повод текста на „Over the hills and far away“ . Най-общо в песента става дума за един пич, когото обвиняват в грабеж и го осъждат, защото няма алиби. Той е невинен, но алибито е елементарно – бил е при жената на най-добрия си приятел. Естествено геройски стиска зъби и пази честта на мацката. И през десетте дълги години, в които той е оувър дъ хилс енд фар ауей в затвора, тя му пише и той и пише и тя го чака, а той мисли само как ще бъде свободен и тя ще е в прегръдките му. Коментарът – „Колко е романтично!“ в разговора следваше от уточнението, че пичът е заточен именно защото не желае да издаде къде е бил, т.е. остава без алиби именно за да запази тайната.

Това е то романтичната любов. Няма при нея щастлив край, няма и „живели щастливо евър афтър„. Романтичната любов е егоистична и самоцелна. Тя не третира обекта на любовта с вазимност, нито цели да бъде консумирана. Тя се изправя пред препятствия и пречки, а когато ги няма – сама ги предизвиква. Както в редица куртоазни романи, така и в песента, романтиката идва именно от пречките, поставени пред любовта и както в конкретния случай, пречките следват от самата нея. В момента, в който бива консумирана, тя спира да бъде романтична и от тук следва санкцията – ново предизвикателство пред любовта, за да се върне романтиката.

Няма роман, в който героите просто да се влюбят и оженят и заживеят щастливо. Когато(ако) го направят, романът обикновенно свършва. Защото вече излизаме от границите на романтиката. За да бъде романтична, любовта има нужда от пречки и предизвикателства, от външни и вътрешни прегради, които да делят влюбените. Иначе се превръща в ежедневна и губи романтичния си чар.

Т.е. колкото по-невъзможна е една любов, толкoва повече романтика има в нея. В перфектният случай романтичната любов завършва със смърт. В случая с песничката, мога да се обзаложа, че когато след десет години той се е върнал, двамата са умрели в обятията си.

Романтичната любов се храни със страст, а страстта – това е страдание. Не може да има щастлива романтична любов, както не може да има романтична любов, която е взаимна и насочена от човек към човека и обратно. При романтинчата любов обектът не е човекът отсреща, а негов изграден от съзнанието идеализиран образ. Именно заради това тази любов няма бъдеще, ако бъде консумирана или реализирана по някакъв начин. Заради това тя е най-успешна тогава, когато от любимия те делят морета и океани, кръв и болка. Когато обектът на тази любов стане близък и достъпен, тя изтлява и угасва безславно.

И въпреки всичко изписано до тук, въпреки цялата безнадежност на положението, на всеки, дори и най-заклетите прагматици се случва да се умилят от мисълта за романтиката в любовта. Въпреки цялата мъка, която носи, романтичната любов е предпочитана от стотици хора пред ежедневната обич, която даряваме и с която биваме дарявани от хората около нас. Колко ли хора щяха да се прехласват пред Титаник, ако Кейт и Лео бяха от една социална група и заедно се спасяваха и заживяваха щастливо? Дали наистина сме толкова жестоки, че да извличаме удоволствие от страданието? Или, както казва дьо Ружмон в първата си глава, трябва да вярваме, че тайно предпочитаме онова, което ни ранявa, изпълвайки ни с възторг, пред онова, което осъществява идеала ни за хармоничен живот?

Рaционалните хора могат да осъзнаят несъстоятелността на идеята за романтична любов и въпреки това трудно бягат от жегванието й. Както каза един пич в един форум, „така ни е записано в биоса“. И втори цитат от същия (за справка – зейфод от дира): „човек колкото и да е рационален, биосът си е биос„.😉

5 thoughts on “Гост: Romancekiller

  1. Pingback: Tweets that mention Гост: Romancekiller « It Looks Like A Feminist Blog -- Topsy.com

  2. Ако това е романтична любов, то на мен ми прилича повече на мазохизъм – да създаваш трудности пред някакво удоволствие. Всъщност може и да е задържане на приятен момент, за да има по-голямо удовлетворение при получаването му.

    Според този цитат например (за мазохизма говоря):

    „Или, както казва дьо Ружмон в първата си глава, трябва да вярваме, че тайно предпочитаме онова, което ни ранявa, изпълвайки ни с възторг, пред онова, което осъществява идеала ни за хармоничен живот?“

  3. „колкото по-невъзможна е една любов, толкoва повече романтика има в нея.“

    опитът ми сочи точно това

    „Разционалните хора могат да осъзнаят несъстоятелността на идеята за романтична любов и въпреки това трудно бягат от жегванието й.“

    и това🙂

  4. Pingback: Романтичната любов « It Looks Like A Feminist Blog

  5. Pingback: Романтичната любов | Строителство и ремонти

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s