Представяне: Енея

Защо точно феминизъм?

Когато погледна назад си давам сметка, че в живота ми винаги е имало главно силни, независими, интелигентни и способни жени, които просто ме поведоха с примера си.

– Баба ми, която ме научи да чета на 5 и прекарваше времето си в разговори с мен над нещата, които бях прочела, без никога да смени тема, ако зачекнем нещо, с което тя не е съгласна или се чувства некомфортно.
– Майка ми, която просто винаги е била невероятна, работеща, справяща се с личния си живот, отглеждаща дете, моят личен супер-герой. И макар да имахме сериозни търкания докато растях, сега сме в прекрасни отношения.
– Леля ми, която беше преподавател по Химия и Математика, която знаеше 4 езика и не се притесняваше да си каже мнението, независимо от масовите реакции и наложените представи. Която си взе децата и се разведе, когато съпругът й се не се оказа точно цвете за мирисане.
– Кака ми, която беше шампионка (световна) по ски алпийски дисциплини, учеше, имаше цели и си ги гонеше активно, без да се съобразява с това, че жените бяха игнорирани и пренебрегвани, за сметка на мъжете по онова време в ски федерацията.
~~~~~~
Давам си сметка, че просто не съм имала друг избор, освен да израстна като човек, който не е повлиян от стереотипи относно „как могат и как не могат“ жените.
Това, което за мен беше най-нормалният начин за поглед към света, в един прекрасен момент се оказа, че се нарича „хуманизъм“ (нямах нищо против) и което още по-нататък, като бях 5 или 6 клас, се оказа, че е много екзотично понятие и че всъщност, под „хуманизъм“, обществото разбира „всички са равни, и под всички разбираме всички, които не са жени, деца, чужденци или просто хора, дето не са наши хора“, а когато включва И жените, се наричало „феминизъм“.

Отначало се дразнех, но с течение на времето си дадох сметка, че когато не те стимулират да се раздвижваш, да мислиш, да се развиваш, да имаш собствено мнение и цели, човек затъпява, слива се със средата и конформизмът се превръща в единствената защита от ужаса да бъдеш изолиран.
Колкото повече се вкопчваме в измислени представи, които ни обещават измислена сигурност, създавайки измислена йерархия, толкова повече ще има нещастни, тъжни хора, които са изпълнени с болка, агресия и глупост.
Защото те са жертви на собствените си животи, а не създатели.

Феминизмът за мен никога не е бил точно избор, а просто моят път към бъдеще, в което не се свивам уплашена от идеята, че съм на различно мнение от всички останали, защото имам различен опит или идеи.
И не съм.🙂

3 thoughts on “Представяне: Енея

  1. енея, написала си доста емоционален текст, с много лични примери, които винаги привличат с искреност и чувственост, но като цяло мисля, че текста не популяризира феминизма, а точно обратното. ще кажа защо:

    поначало не ми се връзва елитарния тон срещу ‘масата’ (примерно: ‘аз съм различна’, ‘конформизмът’, ‘сливане със средата’), и т.н. с лозунгите за равенство между хората. явно ги възпроизвеждаш тези лозунги без да ги вярваш. или се опитваш да амалгамираш две несъвместими позиции: на общата еманципация и постигането на равенство (макар и само политическо както иска феминизма) с индивидуализъм и издигане над масата. според мен така само правиш лоша услуга на феминиските движения и даваш повод за критики към феминистките, че не се борят за равни права, а за повече права и другите глупости..

    освен това не забравяй, че феминизмът започва и се развива като доста голямо и милитантно (по днешните стандарти дори ‘терористично’) движение на немалък брой хора, обединени в борбата си за право на гласуване и срещу патриархалното потисничество. (казвам да не забравяш, щото после ше ми напишеш, че ги знаеш тия работи и как си позволявам да допускам, че може и да не ги знаеш ;)) не виждам никаква препратка към това. от текста струи по-скоро индивидуализъм, ‘личен избор’, и елитизъм както споменах.

    абсолютно нищо добро и прогресивно в този свят не е постигнато с личния избор на еди-кой си. жените са извоювали (съвсем буквално) право на глас след десетилетия упорита борба на милиони активисти и активистки и дори съпътсвана от смърт и мъчения. имаме и 8-часов работен ден и други права пак чрез исторически развития предизвикани от действията на милиони хора обединени в борбата си за промяна към по-добро (малко популистки пиша, но просто искам да кажа, че идеологията на атомизирания индивид, който решава да промени ‘мисленето’ си и избора си и така предизвиква социална промяна води до обскурантизъм и невъзможност да се теоризира общественото, а феминизмът е именно социално движение с доста дълга история при това).

    защо не напишете пост за историята на феминистките движения? винаги е добре да знаем нещо за историята на дадено явление, за да го разберем по-добре.

    поздрави

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s