Представяне: Жилов
Posted by на януари 7, 2010
Феминист
Блогърите, които са ме засичали, ме знаят като Жилов (Estranged).
Аз съм феминист. Тъй като много хора си мислят, че феминистка значи “мъжемразка”, няма да се учудя мъж-феминист да им звучи прекалено парадоксално, нещо като в оня виц “докторе, знаете ли, аз мисля, че съм лесбиец”.
Всъщност, да разбереш феминизма е едно от малкото неща в този живот, което е сравнимо с това да видиш Матрицата. Страшно е, защото означава да се сбогуваш с всичко, което си мислиш, че знаеш. Да видиш, че вярваме в лъжа, която оковава всички ни – мъже и жени. Но не можеш да разбереш какво е Матрицата, докато не я видиш сам. Както казва Морфей “Мога само да ти покажа вратата, ти трябва да минеш през нея”.
И така, аз съм феминист, защото не искам да гледам как хората се превръщат в предмети. В кукли. В марионетки в абсурдна пиеса, които не виждат какво дърпа конците им.
Denia сравни феминизма с рисуването. Мога само да потвърдя. Когато се учиш да рисуваш, виждаш много повече отколкото си виждал досега. Виждаш как светлината очертава черепа, а сянката от носа откроява красиво светло триъгълниче върху скулата. Как никога досега не си го забелязвал? Много просто – човек вижда само това, което вече знае. И така е с всичко останало. Когато се учиш да се катериш, всяка пукнатина и издатина придобива нов смисъл. Когато започнеш да разбираш от градинарство, няма да може да си свалиш очите от дърветата и цветята по улицата. Когато се научиш да програмираш дори нещо елементарно, започваш да усещаш по нов начин причините и следствията, и изведнъж разбираш, че математиката, която си презирал в училище, е нещо божествено (доколкото безбожник като мен може да употреби такава дума).
Всяко знание е като ново зрение, което прави всяка твоя минута пълна с богатство. Но дори това бледнее пред това да видиш Матрицата. И да усетиш, че злото, както пише Пратчет, това е да превърнеш хората в предмети. И себе си също.
Не мога да кажа, че съм “видял” феминизма в този смисъл. Видял съм само определени неща, които са несправедливости според моята морална система, а доколкото виждам, феминистите и те ги смятат за такива. Засега това ми стига…
а ти вземи пиши малко и в твоя блог
@Longanlon
Когато бях ученик, феминизмът за мен вървеше паралелно с моя атеизъм, и с откриването на социологическия поглед върху действителността. Този поглед е доста отчужден, чак “нечовечен”, но само с него могат да се видят някои неща, например произхода на социалните роли. Разбира се, един интелигентен човек едва ли би обяснявал всяко нещо, което види с това, че е спуснато от Господ Бог или Майката Природа, и все пак да се видят истинските, зловещи причини си е страхотна тръпка.
Тоест, феминизмът не засяга само несправедливостта или неравноправието, аз го виждам като важна част от социологията. Считам, че всеки, който е задълбавал поне малко в социология, ще се съгласи със сравнението ми с Матрицата.
Прав си, че трябва да си пиша в блога. Всъщност участието ми тук е опит да се дисциплинирам да пиша като цяло. Така че обещавам да се поправя
Охо, фен на Пратчет. Пратчет е връх !
Въпросът е дали читателите ще изберат синьото или червеното хапче. 
Много хубав пост. Ще чета с интерес.
п.п. Нали това бяха цветовете на хапчетата, които Морфей подаде на Нео? Че след толкова години вече не са ми тъй ясни спомените, дано не бъркам^^
е, тва за социологията и за произхода на ролите е толкова очевидно, че не видях смисъл да го споменавам даже
Чудесен текст! И моят мъж е феминист.